не ме е потърсил, аз сам ще го открия. Той искаше да убие детето ми. Щеше ми се мъченията да не ме отвращаваха толкова, защото той си ги е заслужил. Но ще се задоволя и с това да го пратя навеки в ада с един куршум на подходящото място. Той не заслужава подобна милост, но ние абсароките, сме прекалено изтънчени.
Блейз се възпротиви, но с разума си разбираше, че Хейзард е прав. Докато Янси бе все още жив, тя и Трей щяха да са в безопасност само в лагера.
— Няма да ни отнеме много време. Аз и Изправен вълк ще вземем със себе си двайсетина воини. Веднага щом мога, ще си дойда за няколко дена. До средата на лятото — той сви рамене — вероятно всичко ще си е отишло по местата.
През последната седмица на май Хейзард се заприготвя, за да напусне лагера. Очите на Блейз бяха пропити с тъга и тя се облегна на гърдите му с леко ридание.
— Няма да е за дълго, нали?
— Няма.
— А за колко ще е?
Хейзард се поколеба.
— За няколко седмици.
— Кажи ми.
— Може би за две седмици.
— И ще се върнеш тогава?
— За да те навестя.
— А после?
Той въздъхна.
— Ще се върна веднага щом мога.
В неговите ръце Блейз изглеждаше малка и крехка. Очите й бяха избледнели.
— Знам, че трябва да отидеш. Знам го, но…
— Няма да трае цяла вечност, биа. Пази се, имам нужда от теб. Грижи се за сина ни. И той се нуждае от теб.
— Не може ли да дойда? — Това бе отчаяна, обезверена надежда, а гласът й бе пропит с тревога.
— Още не — каза нежно той. Не и преди Янси да е мъртъв, помисли си той. — Когато бебето поотрасне, и двамата ще можете да дойдете.
— Не ме карай да те чакам твърде дълго.
Ръцете му я притиснаха. Тя изглеждаше нежна и ранима. Той я обичаше повече, отколкото би трябвало.
— Две седмици, не повече — обеща той.
Този път, с денонощен пост при картечницата, Хейзард можеше да работи без прекъсване. Той искаше да се добере до достатъчно злато, за да купи земята. След това щеше да диша по-спокойно. И ако златните жили не им изневеряха — късметът също не бе за подценяване — тази мина би могла да осигури нормален живот за всички им.
ГЛАВА 46
Една седмица по-късно кръглата луна бе огряла едновременно мината и поселището на абсароките при Пепеливата река.
Хейзард спеше, за да може да поеме третата смяна след полунощ.
Блейз бе оставила Трей с Червено перо и учеше някои абсарокски думи във вигвама на майката на Изправен вълк. Тя възнамеряваше да изненада Хейзард със своя напредък, когато той се върнеше.
През тази вечер кучетата излаяха веднъж, нададоха пронизителен вой, който се понесе по реката, но секна също толкова рязко, както се появи, и остана незабелязан.
Когато два часа по-късно Блейз се прибираше към дома, огряна от сребристата лунна светлина, по планинския склон се спусна студен пролетен вятър и донесе миризмата на дъжд.
Лек пристъп на безпокойство, неясен и странен, премина през съзнанието й, когато кучето на Хейзард не излезе, за да я посрещне на входа. Той го бе отгледал още от пале и сега то се бе превърнало в един от най-верните пазачи. Тя отхвърли тревожното предчувствие, прехвърляйки безмълвно поне дузина причини, поради които то не я бе посрещнало. После повдигна покривалото на входа и влезе вътре.
И изкрещя.
Червено перо лежеше в локва кръв само на сантиметри от краката й. Кучето, чиято груба козина бе пропита с кръв, лежеше мъртво, със заплашително оголени зъби. Люлката бе изтръгната от рамката си. Нейното бебе го нямаше.
Вторият й писък прониза чистата, осветена от луната нощ като вик от ада.
Хейзард бе известен тринайсет часа по-късно. Смяна коне бяха препускали в убийствен галоп през цялата нощ и ранното утро.
Янси. Никой друг не би избрал именно неговия син за отмъщение. Той знаеше на какво е способен Янси, знаеше, че насилието не значи нищо за него, но този път то щеше да му струва животът. Присвивайки очи, Хейзард се съсредоточи върху последните думи на вестоносеца. Когато и последното ужасяващо изречение бе произнесено, той отиде при Пета и опря лицето си на топлия й гладък врат, докато гаденето премина и мракът освободи съзнанието му. После възседна любимата си кобила и прекоси неравната територия, изпреварвайки значително отряда, изпратен да го доведе.
Блейз трепереше, когато той я притисна в прегръдката си. Тя сякаш щеше да припадне всеки миг. Били открили бележка, ридаеше тя, забучена на копие, побито край брода на реката.
Хейзард вече се бе запознал със съдържанието й.
— Той ще го убие! Ще убие нашето дете! — плачеше тя, притискайки се към него с бясната сила на истерията.
— Не, няма да го направи. Няма — успокои я той, макар че не вярваше съвсем в това. — Той иска мината. Откупът ще е документът за нея. Просто ще му дадем мината и толкоз. И ще си върнем Трей. — Големите му ръце галеха нежно и спокойно косата на Блейз, въпреки че умът му бе завладян от ужас.
— Можеш ли да го откриеш? Къде са отвели моето бебе? — прошепна Блейз, вперила поглед в него. — Къде е той? Трябва да го накърмя. Джон, какво ще стане, ако няма кой да го накърми?
— Ще намерят начин, биа. Янси се нуждае от него жив, за да получи мината. Не плачи, ангелче. Ще го открия. — Той започна да разтваря вкопчените й ръце. — Сега трябва да вървя. Чакат ме. Перлена светлина ще се грижи за теб. Моля те, любима. — Ръцете й отново се бяха затегнали около него. — Всяка минута е от значение.
— И аз ще дойда!
Той я погледна и каза меко:
— Не.
Дори да бе достатъчно силна, което, бе малко вероятно толкова скоро след раждането, Блейз пак би представлявала допълнителна опасност. Янси щеше да иска да се добере и до нея, жива или мъртва. Хейзард никога не бе подценявал грубата му алчност.
Блейз се откъсна от него и след това се обърна със същото рязко движение. Очите й горяха трескаво.
— Той е мое дете! — извика тя.
Хейзард постави ръце на очите си и пое дълбоко въздух. Секунда по-късно ги свали и след това заговори сурово и рязко:
— Ако изостанеш, няма да мога да те изчакам — каза той. — Искам просто да ме разбереш. — Хейзард беше непреклонен. Янси бе отвлякъл сина му и всяка изгубена минута поставяше живота му в опасност.
— Няма да ти се наложи — отвърна Блейз с почти овладян глас. — Ще издържа.
