Тя не можеше да говори. Непоносимата мъка, която я обземаше, направо я задушаваше.
— Сега се моли за моя такт — каза Хейзард, стиснал до болка ръката й. — Почва се. — И той освободи нежно пръстите й.
Хейзард каза, че ще се бие с който и да е воин от племето за живота на сина си, без значение с какво оръжие, при едно условие: ако спечели, Янси да му принадлежи, за да се бие с него по честен начин.
Той чу как Янси отхвърли предложението, когато преводачът предаде думите му. Видя как той извади документите, които Хейзард трябваше да подпише. Но документите вече нямаха никаква стойност, възраженията му също, единствено предизвикателството витаеше сега във въздуха като хвърлена ръкавица, която чака някой да я вдигне. Това беше въпрос на чест. И ако Янси отхвърлеше това предизвикателство, доверието към него щеше да се стопи.
И така, то бе прието.
Тогава Хейзард подхвана деликатния въпрос относно освобождаването на сина му. Трийсет минути по- късно — време, през което нервите бяха изопнати до скъсване — Трей бе предаден на майка си. Хейзард използва един кратък миг, за да поздрави сина си и да му каже сбогом, в случай че духовете решат двамата да се разделят в този ден. Той постави голямата си длан върху покритата с мъх главица на детето и започна да му шепне. Сребристите очи се насочиха към него и познаха своя баща под ярките цветове, с които бе боядисано изваяното му лице. Меките ресници трепнаха и малките му устнички се усмихнаха бавно. Баща му отвърна на неговата усмивка, след това мускулестата му ръка, изрисувана в яркочервени и черни ивици, се спусна надолу. Той прошепна нещо на огненокосата жена, когато в очите й се появиха сълзи, и след това отиде до центъра на мястото, разчистено за двубоя.
Хейзард знаеше, че способностите му на воин ще бъдат подложени на безмилостно изпитание — неговите умения и смелост, както и способите му да убива, които бе усъвършенствал. Пред него щеше да застане най-добрият воин на Дакота. Без да таят лична злоба, като Янси, вождовете бяха решили да срещнат в двубой Хейзард и своя избраник. Това щеше да е достатъчно изпитание за абсарокския вожд. За тях не беше толкова важно кой ще спечели, а по-скоро от това да излезе добро забавление. Те нямаха никаква полза от задържането на детето, нито пък щяха да вземат страна в спора между бледоликия и бащата на малкия. Интересуваше ги единствено вагонът с карабините. Макар да им беше все едно какъв ще е изходът, те почтено щяха да спазят уговорката си с Янси Страхан.
Срещу Хейзард бе застанал воинът, избран да защитава честта на племето си. Беше леко прегърбен, по-едър и по-здрав от Хейзард, с коса сплетена отзад и намазано с мас мускулесто тяло.
Двамата започнаха да обикалят бавно, с присвити очи, приближавайки се един към друг по завършваща в центъра спирала. Изведнъж боецът на Дакота се спусна като нападаща змия и сграбчи Хейзард в смъртоносна хватка. Стоманената му прегръдка ги прилепи един към друг и Хейзард бе повдигнат във въздуха като пленено животно. Блейз отмести погледа си с пребледняло лице.
Но Хейзард беше все още свеж и преди хватката да е успяла да изцеди въздуха от дробовете му, той изстреля коляното си напред с все сила. Звукът от сблъсъка се разнесе наоколо. По-дребен мъж би се свлякъл, но неговият противник само изръмжа и се сви, отслабвайки прегръдката си дотолкова, че Хейзард успя да се измъкне. Или почти да се измъкне, защото когато се изви встрани, ръката на противника му се стрелна и се впи в рамото му, като така го забави достатъчно, за да успее да го сграбчи отново. При сблъсъка и двамата се озоваха на земята, като войнът Дакота бе отгоре.
Тълпата промърмори одобрително, глъч от коментари обиколи кръга.
Краката на Хейзард бяха свободни. Поемайки си дъх, той успя да премести тежестта на тялото си нагоре, за да се възползва от помощта им. Неподвижното тяло върху него помръдна едва-едва, но ръката му се промъкна в малката пролука й се вкопчи здраво в плитките на противника му. Воинът на Дакота нададе скован рев, а Хейзард се измъкна.
В настъпилата тишина те се изправиха отново един срещу друг и този път противникът му го атакува с невероятна бързина, с протегнат напред палец, който се целеше право в окото му. Главата на Хейзард отскочи встрани, за да се предпази, но врагът му го сграбчи за косата и го повали на земята. Хейзард се приземи на колене и само протегнатите му напред ръце успяха да го спасят да не зарови глава в калта. В това време воинът бе вече върху него и се опитваше да го притисне към земята. Хейзард коленичи върху слегналата се мръсотия, пое си бързо и накъсано въздух и напрегна мускулите си, за да удържи убийствения натиск, който непрекъснато се усилваше. Ръката му вече бе започнала да се промъква сантиметър по сантиметър към обутия в мокасина крак, който се бе забил като опорен лост в калта близо до коляното му.
Той го докосна, извъртя тялото си към него с последните си остатъци от сила, после изръмжа, вкопчи се в него, изви го и се повдигна така, че противникът политна назад във въздуха и се сгромоляса на земята. Главата му се метна още веднъж силно, след това по-леко и той замря.
Тълпата поемаше шока с достойно мълчание.
Блейз премести погледа си към скованата тишина и видя Хейзард, който се полюшваше леко, докато се изправяше на крака… но все пак бе жив… Макар и замаяна, тя успя да си поеме дъх с облекчение. Очите му огледаха тълпата, търсейки я, и когато я мерна, той я поздрави с искряща усмивка.
А сега беше ред на Янси. Решен твърдо да го убие, Янси бе избрал ножовете като оръжие на двубоя. Хейзард се поздрави безмълвно с неговия избор.
Ножът се плъзгаше в изпотената длан на Хейзард, но все пак му даваше успокояващото усещане за сигурност в деня на разплатата. Той погледна към Блейз. Това бе бърз, бегъл поглед, колкото да се увери, че тя и Трей са добре. Прегъна леко колене, пое дълбоко въздух, отпусна се за миг и си помисли, че трябва да провери здравината на гръбнака на Янси, ако той въобще имаше такъв. После направи едно загряващо движение, избърса потта от очите със свободната си ръка и зае отбранителна позиция.
Сякаш бе чакал цял живот за този миг, сякаш бе дошло времето да вземе своя малък дял удовлетворение от тези, които искаха да му отнемат земята, любимата и детето. Сякаш Янси олицетворяваше цялата алчност и глупост, която променяше завинаги неговия свят, света на неговия народ.
Но Янси не би оцелял в заобикалящото го насилие, ако не бе успял да се научи да се защитава. Той беше ловък, безразсъден и малко по-безмилостен от хората около себе си. Грамадната му русокоса глава се бе наместила здраво между широките му рамена, а тялото му се опираше на крака, солидни като дънери на дървета.
— Ще я отведа със себе си, след като те убия — озъби се той, — за да сподели леглото ми заедно с майка си. — Очите му бяха изпълнени със злоба, но те срещнаха само един хладен, мрачен поглед.
— Нещо ми говори — каза Хейзард, добил напълно излъчването на своя тотем Черната пума, — че няма да доживееш това. Тя вече знае как да убива — каза меко той. — след случая при Барутната река.
Разярен от елегантното презрение, от това, че един дивак смее да му се подиграва, Янси се хвърли напред като обезумял бик, разсичайки въздуха с ножа си. Хейзард се хвърли встрани навреме, почти навреме. Острието на южняка пусна първо от кръвта му, оставяйки алена следа пред Хейзард.
Тълпата възкликна от удоволствие, а Блейз сподави надигналия се тревожен вик. Нахвърляйки се към Янси още преди той да е успял да се обърне напълно, ножът на Хейзард разкъса ръкава на ризата на Янси и проряза дълбоко мускула му. Той изрева дрезгаво и залитайки наляво, успя да стрелне ръката си ниско към минаващия край него Хейзард. Хейзард се препъна, но възстанови равновесието си и застана изправен на един човешки бой от него.
— Някой ще трябва да те понаучи на туй-онуй, момче — изгрухтя Янси. Болката в ранената ръка засилваше яда му.
— Няма да си ти — отвърна му спокойно Хейзард. Говореше задъхано, но ясно. Първата схватка си казваше думата, а от прясната му рана течеше кръв. Застанал нащрек, с приготвен в ръката си нож, той пое новата атака на Янси с помитащо движение, извъртайки се с изпънати ръка и острие. Върху едрото потно тяло на Страхан се появи още едно алено срязване.
Хейзард чу предупредителния вик на Блейз само със секунда закъснение. И тогава украсеният кожен ботуш с големи мексикански шпори се заби в слабините му. Но поне викът го бе стреснал, за да се отмести навреме. Пробождащ спазъм сви корема му, след това го разтърси непоносима болка, която го преви на две и го свали на колене. С ослепително движение ботушът се заби в ребрата му. Той се претърколи встрани, но болката отекваше в главата му като нажежено, жигосващо го желязо. Останал без дъх, Хейзард изпусна
