— Много мило — тросна му се Хейзард и след това се обърна към Блейз. Той си припомни за стотиците или хиляди хора и любопитни случки от живота му, за които тя дори не подозираше, и това го обърка за миг.
— Един бледолик се ожени за наша леля. Той търгуваше с кожи — каза неуверено Хейзард, — така и двамата научихме английски още като деца.
Тя изглеждаше доста апетитна в леглото й той усети как за миг го подразни мисълта, че Изправен вълк я оглежда преднамерено, докато тя бе така изкушаващо полуоблечена.
— Ще се изкъпя, докато ти се трудиш над закуската — каза той рязко. — След теб. — Той кимна към вратата и Изправен вълк излезе пред него навън. — Тази сутрин си обуй панталоните — нареди й полугласно Хейзард малко преди да последва Изправен вълк. Не бе в настроение да я дели с него дори визуално.
— Свиха се, след като ги изпрах — прошепна му тя в отговор.
— Обуй някои от моите.
— Много са ми големи. Мога да сложа някоя от роклите, които ти…
— Не. Обуй панталоните — каза той, като натъртваше тихо на всяка дума.
— Слушам, сър — прошепна тя, усетила ревността.
— Тоя път ще ти намерим дрехи, незабавно. И повече без игрички, Блейз. Искам те с панталони, щом се върна.
— Да, господарю — сладко измърка тя.
Фактът, че тя се съгласи така лесно, предизвика леко съмнение у Хейзард. Тя рядко бе покорна, не, поправи се той, тя никога не се покоряваше. Той насочи заповеднически пръст към нея.
— И риза — добави след това за по-сигурно.
Когато двамата се върнаха след известно време, Блейз надзираваше парче бекон, цвърчащо в тиган, поставен на печката. Един бърз поглед бе достатъчен на Хейзард, за да забележи, че този път месото не е безнадеждно прегоряло, а за разлика от друг път само приятно препържено. Той установи със задоволство, че тя поне веднъж бе изпълнила инструкциите му. Блейз бе облякла една от неговите ризи и я бе затъкнала в един от панталоните му, навит няколко пъти в кръста и след това пристегнат с колан около фината й талия. Доволен, че поне е напълно облечена, Хейзард подмина факта, че така тя приличаше на сираче от приют.
— Имаме ли още яйца? — попита той, така привикнал да помага на Блейз в готвенето, че сега това му се струваше напълно естествено.
— Вчера ти сготви последните — отвърна Блейз, без да изпуска печката от погледа си. — Не помня точно кога.
Изправен вълк седна на масата, погледна към Хейзард и каза с шеговит тон:
— И ти ли се учиш да готвиш?
— Хейзард е страхотен помощник — възкликна Блейз, преди той да успее да отговори. — Ако не беше той, щяхме да умрем от глад.
— Трябва някой път да ме запознаеш с готварските си умения, щом се прибереш — каза Изправен вълк с развеселена нотка в богатия си тембър, въпреки че лицето му беше безизразно като на статуя.
— Друг път — промърмори Хейзард, убеден, че ще се наслуша на безкрайни подмятания, щом се прибере в бивака следващия път.
— Освен това мие чинии, чисти пода и всичко останало, особено след… е… след онази вечер. — Блейз продължи по-деликатно, след като чу как Хейзард прочисти гърлото си, предупреждавайки я. Тя се гордееше с неговата галантност. Когато се обърна, забеляза, че той е леко засрамен. — Съжалявам — бързо се извини тя, изтривайки ръцете си във възголемите панталони. — Бях забравила за мъжките ви предразсъдъци.
— Няма нищо — отбеляза Хейзард.
— Пък и ще смае всички по време на летния лов — подкрепи го Изправен вълк с шеговита искрица в очите си.
Блейз зърна ядосаното изражение на Хейзард, предназначено за Изправен вълк, и попита:
— Какъв летен лов? — Тя се зачуди защо Хейзард искаше това да остане в тайна.
— Кажи й — сръчка го Изправен вълк, развеселен от неловката и неудобна ситуация, в която бе изпаднал Хейзард.
Той се съгласи неохотно.
— Кланът се събира, за да ловува и да възстанови старите познанства — бе троснатият отговор.
— Колко мило! Като един голям пикник. Ще дойдат ли там много твои роднини? — Гласът й се бе извисил от възбуда като на малко дете.
— Няма да съм там, за да разбера — каза Хейзард тихо, но натъртено и обръщайки се отново към Изправен вълк, го изгледа кръвнишки, задето бе повдигнал въпроса.
Преминал на абсарокски, Изправен вълк предложи:
— Можеш да потърсиш бащата, ако дойдели.
— Ако е жив, той ще ме намери — отговори Хейзард на същия мелодичен език.
Изправен вълк сви рамене и премина за пореден път на английски:
— Ще липсваш на всички това лято.
— Нямам друг избор — тросна се Хейзард студено и насечено.
Блейз наблюдаваше внимателно ту единия, ту другия мъж, осъзнавайки, че не бива да се меси в живота на Хейзард повече, отколкото вече се бе намесила. Двамата вероятно обсъждаха и още нещо важно на родния си език. В края на краищата Хейзард трябваше да прецени, призна си тя, но… Тя се поколеба само още част от секундата, преди нейната импулсивност да успее да се наложи над останалите й по- незначителни мотиви.
— Не може ли да отидем? Не може ли? Моля те, Хейзард, ще бъде толкова забавно.
— Не.
— Защо не? — атакува бодро тя. Имунитетът й спрямо отказите на Хейзард беше не по-слаб от този към всички останали откази в живота й. — Никога не съм виждала индианско село или пък летен лов, дори други индианци освен теб, Изправен вълк и нашите водачи не съм виждала.
Хейзард изпъна гръб.
— Това не е атракция, организирана в твоя чест.
— Недей да ставаш толкова докачлив, по дяволите. Не това имах предвид, и ти го знаеш.
Долната челюст на Изправен вълк увисна леко, преди той да се усети. Никога досега не бе виждал някой да говори така с Хейзард, и най-вече пък жена. Но също така не бе чувал преди и Хейзард да е готвил или чистил на някоя жена. През частта от секундата, преди Хейзард да отговори, Изправен вълк, който го познаваше добре, очакваше, че той ще експлодира.
— Извинявай — каза той и челюстта на Изправен вълк увисна още повече. За кой ли път в живота си Хейзард се извиняваше на жена? — Но няма как да отидем — продължи меко той. — Невъзможно е.
— Заради мината ли? — попита Блейз с разбиращ тон. Хейзард я погледна леко смутен и тя незабавно се разкая за това, че бе настоявала.
— Да — потвърди той доволен от готовото извинение, което Блейз бе приела. Той нямаше никакво намерение чувствата му към тази жена да станат достояние на целия клан. Ако я заведеше на летния лов, това сигурно щеше да бъде за нея едно очарователно приключение сред една непозната култура, но за него щеше да е мъчително изживяване.
Двамата щяха да бъдат обект на непрекъснато любопитство и всеки щеше да разбере, че неговите чувства към нея надхвърлят обичайното привличане. Това, че е така зависим от една бяла жена, можеше да навреди на авторитета му като вожд. А неприкритото флиртуване и ухажване по време на летния лов можеше да доведе до непредсказуеми проблеми. Той знаеше, че Блейз не е равнодушна към мисълта за своите предшественички и макар на теория да разбираше, че ревността е под достойнството на един мъж, когато ставаше въпрос за нея, всички теории отиваха по дяволите.
Освен това по-голямата част от времето щеше да е посветена на събирания на съвета, пък и неговите приятели щяха да очакват той да се присъедини към тях в ловуването, игрите, надбягванията и всички останали занимания, присъщи на летния лов. Все мъжки занимания. Нямаше да стане.
