вмъкна между бедрата й. — Не — прошепна той с гримаса, отговаряйки най-после на въпроса й. — Не ми трябва слугиня. Нито любовница. Виж, Орлов дух беше заинтересуван. И не, не искам да ми плащаш, сладка кучко — и той се усмихна цинично. — Нямаш достатъчно пари, за да го направиш. — Разтваряйки бедрата й с коляното си, той намести тялото си между краката й. — Всичко, което някога си знаело, разглезено детенце, е какво искаш. — С насилническа усмивка, той развърза колана около талията й. — Всичко, което ще знаеш, е какво искам. — Той отметна встрани разбърканите завивки. — Време е, сладурче — той тихо продължаваше грубо да повдига роклята й над талията, — да разбереш, че светът няма да се подчинява на желанията ти. Той ще се подчинява на моите, а аз нямам никакво намерение да те деля с всеки мъж, който ти допадне.
Блейз се бореше срещу неговата тежест, опитваше се да. отблъсне ръцете, които принуждаваха тялото й да приеме неговото.
— Не ме докосвай, проклет двуличник — бунтуваше се тя, опитвайки се да поеме въздух под неподвижната тежест на тялото му. — И недей да ми изнасяш лекция за… верността.
— Това не е лекция. Това е заповед. — Гласът му звучеше страховито. — Съжалявам, но за в бъдеще ще ти се наложи да избягваш страничните ангажименти, това не влиза в договора ни.
— Аха, разбирам. Законът на Хейзард — изсъска тя. — Значи само ти можеш да кривваш?
— Не съм целунал оная жена — продължи той с равен глас, но черните му вежди бяха все така смръщени, — защото исках това. Целунах я, защото това се очакваше от мен. Точно както сега, биа — изръмжа той, докато ръката му си проправяше насила път към вътрешната страна на бедрото й. — И очаквам от теб да изиграеш ролята си на достойна съпруга.
— Върви по дяволите! Няма да го направя! Не и след като всичките тези хора те гледаха, няма! — Тя се противопоставяше на проникващите му ръце, но не можеше да спре тяхното напредване. Опита се да се отдръпне от него, но той я бе притиснал като менгеме.
Пръстите му се сключиха около китката й със сила, която заплашваше да прекърши костта й.
— Ще го направиш. — Гласът му беше вледеняващ. — Сигурен съм в това. Погледни ме.
Тя се извърна преднамерено от него. Гневът продължаваше да кипи в нея.
Ръката му я принуди да обърне глава.
— Не трябваше да отиваш там с Орлов дух. — Очите му бяха безмилостни.
— А устните на малката сестричка по твой вкус ли бяха? — изстреля тя с очи, преливащи от гняв.
— Ти си доста далече от дома си, бостънче, и това, което не знаеш за нашия начин на живот, би могло да изпълни хиляда тома. Може би — прошепна той със стиснати устни — съм бил немарлив в обучението ти. Урок първи — няма да ти позволя да излизаш с други мъже.
— Той ме повлече насила — извика тя. Кръвта пулсираше бясно по бялата й шия. Цялото й боричкане с него беше абсолютно безсмислено.
— Няма начин да не го е направил — тросна се Хейзард и пръстите му се впиха в китката й. — Точно на това ми приличаше всичко.
— Мислех си, че отиваме на танците — настоя задъхано тя.
Зъбите му се показаха за миг, снежнобели на фона на сгърчените устни.
— О, наистина щяхте да си потанцувате — изръмжа той, — най-стария танц в света.
— Не е честно. — Тя се опита да отблъсне отново неподвижното му тяло. — Нямах намерение…
— Запомни това, бостънче, знам колко може да се разгорещи сладкото ти телце. Хич не ми казвай, че нищо не си искала. Не и след целувката, която видях.
— Аз не съм твоя собственост, Хейзард! — Това беше разгорещен, гневен вик, отправен към смазващото я неравенство с всичките му детайли.
— Тук те притежавам. Притежавам те и още как, сладка ми съпруго — каза той със страстта на абсарокски вожд, който се бе борил, както се бяха борили и предците му, за да си възвърне правото над своята земя и имущество. — Поне докато те желая — добави грубо той. Споменът за нейните устни, слети с тези на Орлов дух, се бе врязал в съзнанието му.
— Ами ако аз те напусна преди това? — каза Блейз с тъничък глас. — Нали при вас царяло равноправие?
— Само дето може да се сблъскаш с известни неприятности, ако ме напуснеш. За съжаление, теорията и практиката не винаги се покриват в реалния живот. Ти ми принадлежиш до голяма степен, бостънче. Приеми този факт.
Тя погледна с гневно неверие мъжа, легнал върху нея.
— А ако не го приема? — възпротиви се тя враждебно.
Той й отвърна с изящния си гърлен смях, пропит с пренебрежение.
— Тогава ще се наложи да преразпределя графика си — каза той, брутално вежлив, — за да мога да отделя повече време за твоето превъзпитание. Пак ще обсъдим този въпрос — промърмори сухо той — след един час.
— Ще ти се наложи да ме принудиш със сила — изстреля тя, поруменяла и намръщена.
Устните му се разчупиха в непресторена усмивка.
— Не ставай глупава. Ти обикновено… — усмивката му разцъфна — как да се изразя по-деликатно… проявяваш завидна готовност — промърмори той.
— А ти обикновено — отвърна разгорещено Блейз, с присвити очи и крехко тяло, което все още се бореше срещу стоманените пръсти и солидното му тегло — като проклет разгонен бик.
— Предполагам, че точно затова си подхождаме толкова добре — каза одобрително Хейзард и се засмя закачливо. — Някои си падат по кротките, бостънче. Други — по дивите. А някои казват, че го дават по- леко, но когато ножът опре до кокала, жив ще те изядат. Не ме обвинявай в ограниченост, ти получаваш точно това, което поискаш. Но за в бъдеще — изръмжа той — ще оставим искането на мен.
— Кой знае, кой знае — заядливо отвърна Блейз.
— Точно така ще стане, без съмнение — заяви Хейзард. Хватката на ръцете му беше на път да прекърши раменете й.
— Не можеш да ми казваш какво да правя — извика тя.
— Ти си мъничко по-шумна, отколкото би ми се искало да бъдеш.
— А ти се контролираш непоносимо добре за моите представи — тросна му се тя упорито.
Хейзард огледа замислено гневното й лице.
— Ти обичаш да се налагаш — промърмори той, — ужасно раздразнителна си и си потенциална заплаха за душевното ми равновесие. — След това въздъхна дълбоко и объркано. — Какво да те правя?
— Пусни ми китката — прошепна тя умоляващо и една мъничка, бегла усмивка се запромъква върху лицето й. — Чак пък за душевното равновесие — нерешително добави тя.
Хейзард прихна, пусна китката й и наведе глава към шията й.
— И като си говорим за душевно равновесие — добави Блейз, — тъй като ти повдигна темата… не че за мен това е някаква добродетел, но искам да ми кажеш нещо — завърши рязко тя с бърз поток от думи.
Хейзард усети как тялото й леко се натегна и когато вдигна поглед, с облекчение установи, че тя се опитва да се усмихне.
— Кажи ми сега, но честно. — Лицето й отново бе станало сериозно.
— Дадено. — Той я освободи леко от тежестта си, подпирайки се на лакти.
— Тя означава ли нещо за теб?
— Момичето от танците?
Блейз кимна. Смирен и кротък, какъвто едва ли някой го бе виждал, Хейзард се разтревожи за миг, че може би я е наранил, докато се е съпротивлявала.
— Не — каза той много внимателно. — Всичко беше въпрос на дълг, ритуал, церемония… наречи го както искаш.
— Значи никакви спомени, никакви изблици на разкаяние? — попита тя, докато се примъкваше внимателно към него.
— Та аз дори не я познавам. Тя беше на осем години, когато заминах за Харвард.
— В такъв случай — каза Блейз с тон, съдържащ добре познатата нотка на игрива жизнерадост, — не се е налагало да се опитвам да те накарам да ревнуваш, като се целувам с Орлов дух.
— Да не искаш да кажеш — каза той, обръщайки гръб на собствените си съмнения, — че си го била
