Вятърът охлаждаше кожата ми, а пътуването беше леко като из равнина, макар да бях на планински връх. — Хейзард говореше така, сякаш пак се бе върнал там.
— Достигнах до запален огън. Няколко души седяха около него в полукръг.
Изведнъж Блейз се изплаши. Присъствието на Хейзард бе някак отслабнало, а гласът му беше отнесен.
— Джон — прошепна тя и постави дланта си върху бузата му, — нищо не разбирам.
Нейното докосване, изглежда, го върна обратно. Той разтърси леко глава и я притисна към себе си.
— Няма нищо, биа. Просто е като сън. Понякога ние виждаме знаци в сънищата си, това е всичко. — Той не й каза, че когато се завърна в селото, шаманите вече знаеха, че идва от планините, изслушаха неговия разказ за малките хора, за петнистия бизон, за Четири вятъра и когато беше още само на дванайсет години, му казаха, че притежава силата на велик воин. „Ах-бадт-дабт-деах те е дарил, му казаха те, но разликата между хората произтича от използването или неизползването на това, което им е дал Ах-бадт-дабт-деах. Научи се да използваш своя дар. Ти ще станеш велик вожд“. От този ден нататък той вече бе опознал себе си.
— Толкова си различен. Не мога да те позная, когато говориш така.
— Мисли за това като за религия и то ще ти се струва не чак толкова странно. Религиите на белия човек също се различават. Едва ли ще се намерят двама бели, които да определят една и съща религия като най-добра. Някои си имат по двама богове и една богиня, други само по един, черноризците също говорят за откровения и чудеса. Така по-безопасно ли ти изглежда, биа? Не исках да те тревожа. — Той погали нежно косата й.
— Но това е толкова важна част от живота ти — каза меко Блейз.
— Ние просто срещаме божествата си лице в лице, без да са ни нужни свещеници за посредници. А личните видения, ако са успешни, се считат за голям източник на сила и благословия за племето. Ние виждаме мистични сили във вятъра и в небето, в дъжда, в реките, в птиците, в планините и прериите.
— Земята има голямо значение, нали? — прошепна Блейз, разбираща само отчасти единението със себе си, религията и хармонията с природата.
— Тя е всичко — произнесе Хейзард с преклонение. — Ах-бадт-дахт-Деах, Този, който е направил всичко, ни е дарил с най-красивата земя на света. Никоя друга страна не може да се мери с тази на абсароките. Моята мечта е да я запазя за народа си. — И той отново, както често се случваше, когато говореше за бъдещето, замълча мрачно, но все така продължаваше да я притиска към себе си, загледан в безбрежното, обсипано със звезди небе.
— Ти можеш да го направиш, Джон — прошепна Блейз.
— Може би — отвърна меко той, — само… може би.
— Искам да ти помогна. Ако мога да го направя по някакъв начин. — Топлият й дъх галеше гърдите му.
— Ти си онова, което непрекъснато ми напомня, че животът е удоволствие, биа. Ти си моята непоклатима опора. Сега ме целуни.
Тя го направи и усети вкуса на сълзите по бузите му.
През тези тихи летни нощи Блейз започна да разбира гордостта на Хейзард от това, което бе наследил, и от връзката му с тази земя. Тази земя бе оформила духа и тялото му и от благодарност той. я обичаше чрез своя свръхестествен мистицизъм.
Летният лагер правеше тяхното бездействие ненатрапчиво. Всеки се стараеше да си достави удоволствие. Всички бяха заети с подновяването на старите приятелства и разказите за случилото се през изминалата година. Роднините се срещаха отново и дните и вечерите се превръщаха в последователност от трапези, танци, игри, надбягвания с коне и любими занимания.
Без да се съобразява с установените обществени порядки, Хейзард водеше Блейз със себе си на съветите на вождовете. Това беше галантно предизвикателство в името на любовта. Но той все пак я предупреждаваше.
— Чувствай се поканена — казваше той, — но бъди готова да понесеш няколко кисели физиономии. Не че това е нещо нечувано. Ние също сме имали жени воини и сме се отнасяли с тях наравно по време на съветите. Но не и през последното десетилетие, а хората имат къса памет. Освен това ти ще присъстваш там като моя жена, а не като воин. Не им позволявай да те разстроят.
„Не можеш да я водиш там“, бе казал направо и без увъртания Изправен вълк, когато Хейзард му съобщи, че ще я вземе със себе си на съвета.
— Тя иска да дойде и аз ще я доведа — бе отвърнал Хейзард.
— Ще я разкъсат на парчета — каза задъхано Изправен вълк, гледайки към Хейзард така, сякаш той неочаквано бе полудял.
— Никой няма да си позволи забележки към нея или ще си има работа с мен. Можеш да кажеш това на всички.
— По дяволите, Хейзард — изръмжа той в отчаянието си. — Та тя е жена! — Погледът на Изправен вълк беше добронамерен. Все пак Хейзард беше стар приятел, чиято половинка явно си беше загубила ума.
— Довечера тя ще стои до мен — бе отговорът на Хейзард, ясен и безгрижен. — Кажи им.
— Сигурен ли си, че това е редно? — попита Блейз още веднъж, за последен път, преди да излязат от вигвама същата вечер, обезпокоена за спазването на етикета.
— Разбира се — отвърна кратко той с обезоръжаваща усмивка. И двамата бяха сигурни, че протести ще има, но искаха да се справят с тях. — Един вожд не може да бъде преценяван само според броя на личните си победи26. От значение са също магическите му сили и завоеванията, които е постигнал за клана си. Всеки трябва да докаже своята смелост в битката и силата на духа си в ситуации, които поставят на изпитание мъжкото сърце. Точно тези способности позволяват на някого да води и управлява, На теория този пост не се наследява, а клановете са демократично устроени — уточни Хейзард, — но семейството е нещо важно. При нашия вариант на община — продължи той, — едно голямо и силно семейство може да осигури нечий просперитет27. На практика най-сериозната обида, която можеш да отправиш към някого, е да го наречеш „акири хауе“, човек без близки. Въпреки че майка ми и баща ми починаха през миналата година, аз продължавам да имам много роднини, до един лоялни. Освен това моите магически умения са допринесли много за успеха на набезите. А златото от мината, както осъзнават най-проницателните членове на съвета, ще осигури нашето бъдеще. Смятат ме за „кон-нинг“, човек, който знае и може, така че — той се усмихна — в аристократичните кръгове на батсе-тсе, или вождовете, аз мога да правя почти всичко, което би могло да ми хрумне.
— Това, че имаш такова преимущество, скъпи, едновременно ме радва и дразни. — Блейз се усмихна в шеговития си укор.
— Сходни чувства изпълват и моето съзнание в някои случаи, котенце. — Той чукна леко нослето й. — Баща ти сериозно се е престарал в глезенето ти.
— И ти ме намираш непривлекателна?
Той се усмихна.
— Не като цяло.
— Колко успокояващо.
— Само една малка гаранция за мен, скъпа, ако не възразяваш. На съвета би могла да запазиш достойнството ми, ако се въздържаш от директни упреци към мен.
— Искаш да кажеш, че няма да мога да те отмъкна настрани, ако почувствам непреодолимо желание да те любя?
— Това ще ме постави в неудобно положение. Ние, войните, би трябвало да стоим над подобни фриволни желания, докато сме на съвет.
— И ти си го постигнал.
— Разбира се, че не — каза той, смеейки се. — Още една неприложима теория, но ние поддържаме заблудата заради лични интереси.
— Обещавам да не те излагам на съвета — изрече Блейз с шеговита тържественост.
— Какво облекчение — отвърна закачливо Хейзард, изтривайки въображаемата пот от челото си. — Но
