може да опиташ да ми махнеш дискретно, ако те налегнат подобни мисли, и аз тутакси ще се сетя, че имам някаква неотложна работа.
— Находчиво.
— И други са ми го казвали. — Само един поглед към раздразненото изражение на Блейз, го накара бързо да допълни с широка усмивка: — Приятели, скъпа, само приятели.
И така, Блейз присъства на два съвета през следващата седмица, но схващаше много малка част от думите и почти нищо от фините нюанси.
Хейзард, въпреки обещанията си, се държеше по-сухо на публичните събирания и след второто проточило се съвещание Блейз реши да си стои във вигвама, докато се провеждаха следващите съвети.
Червено перо, неговият млад племенник, бе избран да я пази. Докато Орлов дух присъстваше на съветите, Хейзард не се боеше да оставя Блейз сама, но предпазливостта никога не беше излишна, а Червено перо добре я забавляваше. Той я учеше да стреля с лък.
На първия съвет, на който Блейз не присъстваше, Хейзард попита събраните вождове дали полковник Брадок не се е опитал да се свърже с някой от тях. Той разказа за целите на пътуването на Полковника и успя да проследи неговия маршрут по различните отговори чак до срещата му с клана на Наранена устна при Кучешкия поток. След това никой не го бе виждал.
— Къде е водачът му? — попита Хейзард в търсене на допълнителни, по-конкретни подробности от времето, след като бяха видели Били Брадок за последен път.
— Отиде на гости на шушоните, при роднини на жена си.
— Кога тръгна?
— Не съм много сигурен, може би преди десетина дни.
Приблизително по времето, когато бе чул за пръв път слухове за смъртта на жълтоокия, на север от Бистроводните планини, помисли си той.
— Значи ще отсъства цяло лято. — Хейзард бе наясно с разстоянието. Водачът и семейството му вероятно щяха да отсъстват дълго време. — Ако някой чуе за полковник Брадок, нека ми каже — помоли ги той, но в себе си беше почти сигурен, че Блейз е загубила баща си. Щеше да провери и при зетя на Едно сърце, ако успееше да го открие. Неговото описание на убития мъж можеше да помогне.
Разговорите се прехвърлиха върху планирания набег. Един от съгледвачите беше съобщил, че група на Черните стъпала пътува със стадото си мустанги и че пътят им на юг от Йелоустоун е отрязан от Дакота. Стигна се до съгласие да потеглят на следващия ден, преди изгрев слънце.
Когато всички станаха, за да си вървят, Голяма томахавка, бащата на Гарваново крило, докосна рамото му.
— Повърви с мен — каза той. Двамата закрачиха към реката, разговаряйки за предстоящия набег, разменяйки клюки за общи приятели, припомняйки си годините на приятелство. След обичайните теми те преминаха към разговор, който Хейзард би отклонил, ако имаше тази възможност. Но учтивостта не му позволяваше да го направи.
— Ти познаваш Синьо цвете още от дете — каза Голяма томахавка, засегнал най-после въпроса, заради който бе поканил Хейзард да се разходи с него.
— Да, тя винаги е била любимата сестра на жена ми.
— Тя е жена вече повече от година и отказа на два пъти предложения за женитба. — Хейзард изчакваше и обмисляше как да се защити. — Ти знаеш, че нашите обичаи разрешават на мъжа да се ожени за сестрата на жена си.
— Тя е млада — отвърна тихо Хейзард. — Може би на този лагер ще успее да си намери…
— Тя говори само за теб.
Хейзард спря, забелязал тревисто място на речния бряг, и предложи:
— Да поседнем. — За един безмълвен миг двамата стояха, вгледани в спокойно течащата река под пропитото с пурпурни оттенъци нощно небе. Когато Хейзард заговори, гласът му беше успокояващ като водата пред тях.
— Чест е за мен, Голяма томахавка, че съм спечелил пристрастията на дъщеря ти. Нейната сестра, която аз обичах, ми донесе много щастие. Винаги съм се чувствал добре дошъл в твоето семейство. Но за мен моментът не е подходящ да приема чувствата на Синьо цвете, които ти ми предлагаш. Бледоликата жена е моя буа и аз я обичам. Моля те, опитай се да обясниш на Синьо цвете моите чувства. Може би в някое друго време това щеше да е възможно.
— Ти можеш да имаш повече от една съпруга.
— В сърцето си не мога.
— Млад си, но дори като дете беше невъздържан — каза ядосано Голяма томахавка. — Една жена от жълтооките може да ти донесе много проблеми. Сърцето може да се промени. Говоря така, както баща ти би го направил.
— Може би, но моят дух ме съветва да пренебрегна очевидно вярното. Благодари на Синьо цвете за топлината на нейните чувства.
— Тя ще бъде разочарована.
Хейзард се усмихна.
— На нейната възраст ще ме забрави за няколко дни.
Голяма томахавка постави широката си длан върху коляното на Хейзард и отвърна на усмивката му.
— Сигурно си прав. Надявам се да си. Желая ти късмет в утрешния набег — каза той и се изправи.
— Черните стъпала сигурно са уморени. Не вярвам да имаме проблеми.
След като Голяма томахавка си тръгна, Хейзард остана, за да погледа течението на реката. Мисълта, че тя бе пресичала ловните полета на абсароките още преди те да имат коне, го успокояваше. Той усещаше, че преди шест месеца би приел предложението на Голяма томахавка и би се оженил за дъщеря му. И се чудеше, със същото тревожно безпокойство, съпътстващо повечето му мисли, дали не е поел в живота си път, който можеше да се окаже не само фатален, а и смъртоносен.
Колко невероятно глупаво беше от негова страна да се противопоставя грубо на порядките, вземайки Блейз за своя жена, и да обявява война на такава опасна компания като „Бул Майнинг“. Беше постъпил като глупак, реши той. Безразсъден, незачитащ логиката глупак. Но пък невероятно щастлив глупак, отбеляза той с усмивка, и щастието му помете всичко останало из основи.
Същата нощ, преди да заспят, Хейзард каза на Блейз за набега.
Тя не му отговори толкова дълго, че той реши, че е заспала и не го е чула.
— А аз вдовица ли ще остана? — каза тя накрая, сядайки в леглото. Светлината на лятната луна, проникваща през отвора на върха, я бе окъпала в ярко, искрящо сребро, от което кожата й бе засияла. Въпреки че потръпваше леко, тя искаше да разбере цялата истина. Искаше да знае колко голяма ще е опасността и каква точно, както и колко далече от нея щеше да бъде той. Тя си помисли за миг да го спре, но после се отказа.
— Не.
— Не съм дете, Хейзард. Искам да чуя истината.
— Това е само набег за коне, мила, не отмъщение. — Ръката му я докосна успокояващо. — Когато организираме набег за коне, за най-голяма победа се смята да не те забележат, тъй като това изисква подчертан финес. Ние се гордеем много повече с финеса, отколкото с грубата сила.
Това уточнение обясняваше на Блейз огромна част от прекрасните черти в природата на Хейзард.
— Значи си сигурен, че няма да е опасно?
— Напълно.
— Колко ще трябва да се отдалечите?
— Не много. Черните стъпала се движат по горната граница на нашата територия на път за дома си. Може би на около двеста мили.
— И това е близо?
— Ужасно близо. Ако тръгнем диагонално на техния път на бягство, ще ги засечем за по-малко от ден. Ние сме откъм късата страна на триъгълника, а те ще трябва да пресекат проломите на Тетивата и опашката на видрата. Това е единственият път през планините оттам.
