Габриел не чу ни дума от казаното. Идваше вечерята и той се замисли за разговора и за отговора си. Видя Фреди. Идваше да види майка си. Габриел стана, за да му направи място и отиде до прозореца. Стаята беше почистена и от задната стаичка слугите вече носеха ножове и чинии. Всички изглеждаха уморени от танците и говореха тихичко на малки групички. Топлите пръсти на Габриел тупаха по студената рамка а прозореца. Колко ли е студено навън! Колко прекрасно би било да излезе сам навън, на разходка, първо по реката, после в парка! Снегът покрива дърветата и образува малка бяла шапка над паметника на Уелингтън. Колко по-прекрасно би било там, отколкото да седи на масата.
Спомняше си основните точки на речта си: ирландската гостоприемност, тъгата, Трите Грации, Париж, цитат от Браунинг. Изрепетира наум фразата: Като че ли чувстваш, че слушаш музика, мъчителна музика. Мис Айвърс беше прочела статията. Откровена ли беше? Имаше ли нещо друго в живота й, освен тази нейна пропаганда? Преди тази нощ между тях двамата нямаше лоши чувства. Имаше чувството, че тя щеше да седне на масата само за да го наблюдава, да се взре в него, докато той говори, тя просто щеше да го гледа с ония очи, с онзи питащ поглед. Вероятно нямаше да съжалява много, ако той се провали. И ето една мисъл се зароди в главата му и му даде кураж. Щеше да се обърне към леля Кейт и леля Джулия и да каже: „Дами и Господа, ето, поколението, което седи до нас, вече измира, то има своите грехове, има своите падения, но според мен носи в себе си и доброто — гостоприемност, хумор, хуманност, което новото, сериозно и свръх — учено поколение, което расте, като че ли забравя, като че ли няма.“ Прекрасно, това е най-вече за Мис Айвърс. Какво ли му пука, че двете му лели са просто неуки стари жени!
Шумът в стаята му отвлече вниманието. Мистър Браун под ръка с Мис Джулия влязоха галантно. Тя се усмихваше и кимаше. Необичайни аплодисменти я изпроводиха до пианото, Мери Джейн седна зад него. Леля Джулия прочисти гласа си. Всички замлъкнаха. Габриел разпозна прелюдията. Беше стара любима песен на Джулия „Готови за сватба“. Гласът й, мощен и невероятно чист се изви във въздуха, нажежи го, не пропусна дори най-високите ноти, не се спря. Да следваш гласа й беше като да чувстваш, че летиш, някак безкрайно защитен и сам. Габриел запляска, заедно със всички останали в стаята, чуха се аплаузи и от съседната. Малка червенина на щастие се появи по лицето й, когато отвори старата ирландска книга с песни, на корицата с нейните инициали. Фреди продължи да ръкопляска след като всички бяха спрели. После каза нещо на майка си, която кимаше в знак на съгласие. Най-сетне той отиде до Джулия, хвана й ръката и я стисна, каза, че гласът й значел толкова много за него и й благодари.
— Точно казвах на майка си, че никога не съм Ви чувал да пеете толкова добре, никога! Не, никога гласът Ви не е бил толкова невероятен, колкото тази вечер! Сега! Вярвате ли сега? Това е самата истина! Честна дума! Никога гласът Ви не е бил толкова свеж… толкова чист и свеж, никога!
Леля Джулия се засмя леко и промърмори нещо за благодарност към комплимента. После освободи ръката си. Мистър Браун я хвана и каза с маниерите на истински шоумен:
— Мис Джулия Моркан, моето последно откритие! — После се засмя от сърце на себе си, Фреди се обърна към него и каза:
— Ами, Браун, честно да ви кажа сте направил лошо откритие. Единственото, което мога да кажа е, че никога не съм я чувал да пее и наполовина толкова добре, колкото тази вечер. Самата истина!
— Нито пък аз! Гласът й като че ли точно сега расте — каза Браун.
Леля Джулия вдигна рамене и каза само:
— Преди трийсет години нямах по-лош глас!
— Винаги съм казвала на Джулия, — каза леля Кейт. — че не е родена за тукашния хор. Тя пък никога не ми е казвала същото!
Тя се обърна, за да почете другите. Леля Джулия се загледа в някаква несъществуваща точка пред нея, на лицето й проигра усмивка, спомняше си.
— Не, тя не слуша и не допуска никого до себе си, работи в онзи хор ден и нощ, нощ и ден! Стана в шест часа на Коледа! И за какво? — продължи леля Кейт.
— Ами, за славата на Господ Бог, нали така? — попита Мери Джейн, ставайки от пияното и усмихвайки се.
Леля Кейт се обърна строго към племенницата си и каза:
— Знам, че всичко е за Божията слава, Мери Джейн, но мисля, че не е много честно папата да кара жените да работят като роби в подобни хорове, да се занимават с някакви си пищящи сополиви момчета. Предполагам, че е за доброто на църквата, ако папата го прави. Но не е честно, Мери Джейн, не е правилно!
Очевидно беше ядосана и се караше на сестра си, това беше стар болезнен спор между двете. Когато мери Джейн видя, че танцьорите са се върнали в стаята, каза миролюбиво:
— А, сега, Лельо Кейт, направи скандал й на Мистър Браун, тъй като той е очевидно на друго мнение!
Леля Кейт се обърна към Браун, който седеше упорито зад религията и побърза да каже:
— О, нямам предвид, че папата не е прав! Аз съм само една глупава стара жена и не бих си позволила да кажа подобно нещо. Но съществуват й ежедневната вежливост и признателност по земята. Но, ако бях на мястото на Джулия щех да се изправя пред Отец Хили…
— Между другото, Лельо Кейт, — каза Мери Джейн. — вече всички сме ужасно гладни, а когато сме гладни сме й свадливи.
— И когато сме жадни — също! — каза Мистър Браун.
— Така че по-добре да седнем на масата, — каза Мери Джейн. — и да спрем този спор веднъж за винаги.
Габриел откри жена си и Мери Джейн, които скланяха Мис Айвънс да остане за вечеря. Мис Айвърс си беше сложила шапката и закопаваше палтото си, очевидно не искаше да остане. Не била гладна, а й вече закъснявала.
— Само за десет минутки, Моли! — увещаваше я Мисис Конрой. — Няма да се бавиш толкова много.
— Поне си вземи плод и почини, след всичките тези танци! — каза Мери Джейн.
— Наистина не мога! — каза Мис Айвърс.
— Страхувам се, че не се забавлява въобще! — каза Мери Джейн.
— Никога толкова много! Наистина! Но сега трябва да ме оставите да си отида! — каза Мис Айвърс.
— Ама как ще се прибереш вкъщи? — попита Мисис Конрой.
— Ами, на две преки е от кея!
Габриел спря объркан за момент и после предложи:
— Ако ми позволите, Мис, ще ви придружа!
Мис Айвърс избухна:
— Не ща й да чуя за това! За Бога, идете да ядете и ме оставете на мира, мога да се грижа и сама за себе си!
— Ами, ставаш смешна, Моли! — каза Мисис Конрой.
— Beannacht libh! — извика Моли през смях и тръгна по стъпалата.
Мери Джейн я последва с поглед. Беше най-малкото озадачена. Мисис Конрой се заслуша в шума на вратата. Габриел се питаше, дали той е реалната причина за нейното заминаване. Но тя не изглеждаше да е засегната въобще, тръгна си през смях. Той се загледа в тъмнината долу. В този момент дойде Леля Кейт, чупейки ръце в отчаяние.
— Къде е Габриел? Къде, за Бога, е Габриел? Всички седят на масата и чакат, а няма кой да нареже гъската.
— Тук съм, Лельо, готов да нарежа и цяла армия гъски, ако трябва!
Тлъстата кафеникава гъска лежеше на единият край на масата, а на другия, върху магданоз и пипер, свинският бут, с много лук и червен пипер, имаше и нарязано на филии говеждо. Между тези блюда имаше задължителните желе — червено и жълто, картофи, сосове, червен мармалад, голяма зелена салата с голяма сребърна лъжица, чепки грозде, плодове, купа с шоколадови бонбони и сладки, обвити в златисти и сребристи хартийки и голяма стъклена ваза. В средата на масата имаше голяма купа с пирамиди от портокали и райски ябълки, две огромни старовремски графи, едната пълна с порто, а другата с шери. На пианото чакаше пудинга, а зад него три групи бутилки, черните съдържаха бира и ейл, с черен и червен етикет, а последната и най-малка купчина бяха минералните води, в бели шишета със зелени етикети.
