Тя спеше. Беше легнала на една страна, свита на кълбо като дете, и тази гледка му причини болка. Жестокостта му изчезна. Ала само след миг се наведе над сламеника и грубо я разтърси.
— Събуди се — изсъска той.
Сейдри примигна, вдигна клепачи и седна в леглото, без да се е събудила напълно.
Ролф клекна пред нея, улови брадичката й между два пръста и приближи лицето й към своето.
— Будна ли си, вещице?
Сейдри отвори уста, но не можа да произнесе нито дума.
— Много добре. — Той се изправи, смъкна панталона си и разголи твърдия си член, блестящ от влага. Сейдри нададе уплашен вик, очите й се разшириха.
— Трябва ми курва — обясни той. — Отвори краката си за мен.
Сейдри не се помръдна.
Ролф я блъсна грубо назад и разтвори бедрата й. Не беше подготвен за ръцете, които обгърнаха шията му, за лицето, което се сгуши на гърдите му.
— Вземи ме, милорд — прошепна страстно тя. — Никога няма да те отблъсна.
Думите й, отдаването й увеличиха възбудата му.
— Разбира се, че няма да ме отблъснеш, мръснице — процеди през зъби той и падна тежко върху нея. Заби члена си в утробата й и Сейдри изплака. Беше суха и тясна и той знаеше, че й е причинил болка. Опита се да си внуши, че това не го смущава. Въпреки това не посмя да се раздвижи веднага.
— Спести си мръсните номера — изхърка той, но първите му движения бяха бавни и внимателни. Сейдри се надигна насреща му, предложи му се цялата и простена от удоволствие. При този толкова добре познат звук Ролф се скова. Не искаше да й достави удоволствие. Искаше само да я използва, да се облекчи. Искаше да изпомпа семето си в нея колкото се може по-бързо. По-рано винаги се сдържаше, за да стигнат заедно до замайващите висини на екстаза. Сега искаше единствено сексуално облекчение. Припомни си всяка от лъжите й, припомни си измамите и предателствата й, извика в паметта си най-страшното — загубата на воините си. Сигурно ме е лъгала и за Гай, каза си гневно той, не може да не е споделяла леглото със съпруга си. Защо да не шпионира в две легла, а може би и в повече? Освобождаването дойде мъчително.
Ролф стана. Големите й тъмни зеници бяха пълни със страст и желание и той разбра, че тя не е задоволена. Това го изпълни със злобно удовлетворение. Чудесно бе, че намери облекчение при нея но най-хубавото бе, че я възбуди и я остави незадоволена.
— Отсега нататък няма да си само моя пленница — заяви с режещ глас той и я измери с презрителен поглед. Сейдри не направи опит да се прикрие. Ролф впи жаден поглед в гъстите кичурчета между краката й, които блестяха от влага, но бързо се овладя. — Вече си и моя курва. Ще те взимам винаги, когато поискам. Ти не заслужаваш нищо друго, Сейдри.
В големите теменуженосини очи заблестяха сълзи.
— Аз никога няма да те намразя, милорд — отговори просто тя.
— Моята омраза е достатъчно голяма, за да стигне и за двама ни — изръмжа той и напусна стаята й.
След четири дни Ролф стоеше на края на гората и се взираше изпитателно между дърветата. Беше препускал близо четири мили, за да стигне до мястото, където огромен ствол беше паднал напреки на буйния планински поток и образуваше естествен мост. Там беше уговорената среща.
Той седеше на гърба на бойния си жребец и беше сам. Или поне създаваше впечатление, че е сам. Воините му се бяха скрили в гората и дебнеха, в случай че му бяха заложили капан. Ръката на Ролф почиваше спокойно върху дръжката на меча.
Той чу ездача, преди да го види. Скоро непознатият се появи от другата страна на потока и спря коня си на скалистия бряг.
Двамата мъже скочиха едновременно от седлата и се запътиха към падналия ствол. Ролф се изкачи пръв и стигна със сигурни стъпки до средата. Другият направи като него. Потокът шумеше под тях и заглушаваше думите им — в случай че наблизо имаше неканен слушател.
— Ще нападнат Елфгар. Имат пет дузини мъже. Слугинята Бет ще ги пусне през тайната вратичка в крепостната стена. Водачите са Едуин, Моркар и Херуорд Будният.
— Кога?
— На тридесети — след десет дни.
— Добре се справяш — произнесе признателно Ролф. — Ако казваш истината, ще бъдеш възнаграден с имението Линдли в Съсекс, когато всичко свърши. Кралят потвърди това обещание.
— О, да, господарю, казах ви истината — увери го тържествено Алби.
57
Лагерът на саксонците беше в една скрита долина на около петнадесет мили от Елфгар.
На двадесет и девети септември имаше новолуние и тъмната нощ обещаваше сиво, забулено от облаци, утро. В лагера цареше пълна тишина. Никой не говореше, не се виждаше нито един запален огън. Ала твърде малко мъже можеха да спят спокойно в нощта преди битката.
— Даже времето е на наша страна — проговори тихо Моркар.
Едуин не отговори. Братята седяха един до друг на едно паднало дърво и се вслушваха в шумовете на нощта — цвъртенето на щурците, грозния вик на една сова, воя на самотен вълк в далечината.
— Ние ще победим, Едуин — продължи Моркар и във въодушевлението си забрави да понижи глас. — Настъпи моментът да си върнем онова, което ни принадлежи. Чувствам го!
Едуин се усмихна едва-едва.
— Бет знае какво трябва да направи — зашепна отново Моркар. — Ще отвори тайната врата малко преди разсъмване. Аз ще вървя начело на хората си. Никой няма да ни усети. Ще минем през стената, преди да са успели да обявят тревога.
Едуин сложи ръка на рамото на брат си.
— Прав си. И аз имам чувството, че този път боговете ще бъдат благосклонни към нас.
Сейдри чакаше.
След нощта, когато се нахвърли върху нея като изгладнял вълк и я взе студено и жестоко, Ролф не беше дошъл нито веднъж. Но Сейдри всяка нощ се надяваше и чакаше. Щом той все още я желаеше, тя имаше шанс, макар и съвсем малък, и нямаше да го изпусне. Щяха да се любят и тя щеше да му покаже колко дълбоки бяха чувствата й към него, колко съжаляваше за предателството си и колко силна беше любовта й.
Беше ужасно болезнено любимият й да се отнася с нея като с курва, но едновременно с това тя осъзна, че трябва да приеме спокойно заслуженото наказание. Макар че той я мразеше, тя го обичаше; да лежи в прегръдките му, за нея не беше наказание, макар че той беше несправедлив и жесток. Тя беше оставила в сърцето му огромна зееща рана и той се опитваше да я скрие зад гнева и омразата. Сейдри страдаше безмерно от несподелената си любов, но не го излъга, когато му каза, че никога няма да го намрази.
А би трябвало да го мрази! Не можеше да обича човек, който се отвращаваше от нея. Това беше безнадеждно начинание. Но тя не можеше другояче — не можеше да го отблъсне. Дано само дойдеше отново при нея!
Тази нощ ставаше нещо странно. Въпреки късния час Сейдри седеше на сламеника си напълно будна и напрегната. В замъка цареше мъртвешка тишина, но тя усещаше надигащо се зло… предстояща беда. Обви с ръце коленете си и се загледа с невиждащи очи във вратата. Стаичката й беше слабо осветена от пламъчето на единствената свещ. Ролф, къде си? Ела при мен!
Когато любимият й наистина влезе и се запъти към нея с енергични крачки, тя изпита радост и страх едновременно. Лицето му беше затворено, очите студени като лед. Дали беше дошъл отново да потърси облекчение при нея, да я унижи? Дали тя щеше да успее да смекчи сърцето му? Сейдри застана трепереща пред него.
— Радвам се, че дойдохте отново при мен, милорд — проговори нежно тя. — Вложи всичките си чувства
