да си поеме дъх.
— Спести си мръсните номера за някой нещастен селянин — Произнесе дрезгаво той. Очите му искряха от омраза. Обърна й гръб и си отиде.
55
Лъжливата курва отново се опита да го прелъсти. Да не би да го смяташе за глупак? Побеснял от гняв, Ролф се разхождаше напред-назад в стаята си. Нищо не можеше да уталожи бурята, която бушуваше в сърцето му. Тялото му беше реагирало на милувката и с дива сила и това го отвращаваше, опита се да си внуши, че е реагирал, както мъжът реагира на всяка жена, все едно грозна или красива, не само на вещицата, която беше затворена в стаята до покоите му. Бог да я убие! Може би трябваше да я остави да продължи, за да види докъде ще стигне и как ще му докаже „любовта“ си. Може би трябваше да се нахвърли върху нея и да я блъска, докато краката и се разтреперят и не може да се изправи. Да, трябваше да го направи.
— Няма ли да си легнете, милорд? — попита плахо Алис.
Ролф хвърли презрителен поглед към жена си, защото много добре знаеше какво означаваше тази покана. Тя искаше да се любят. Е това беше лесно за уреждане, защото копието му беше кораво и подуто от гняв. Той се съблече спокойно, пъхна се в леглото, дръпна я под себе си и я прониза, без да каже нито дума.
Алис изхленчи уплашено. Не беше очаквала такова бурно нападение. Ролф се движеше ритмично в нея, затворил очи, и си представяше, че под него лежи Сейдри. Вещицата пищеше от болка и се опитваше да го отблъсне, както правеше в момента Алис. Той се заби още по-дълбоко в нея, членът му стана болезнено твърд. Трябваше да причини болка на тази курва! Алис хълцаше и се извиваше под него, ноктите й дращеха гърдите му. Той улови китките й и ги вдигна над главата. Задвижи се с безмилостна бързина. Трябваше да накаже предателката, вещицата! Жената под него се опъна като струна и тялото й се разтресе от силни тръпки. Ролф не можеше да се отърси от желанието си да причини болка на Сейдри и тласъците му продължиха безкрай.
След изпълненото с омраза и желание да я унижи нощно посещение Сейдри не видя повече норманина. След два дни видя как той замина нанякъде с малък отряд рицари. Проследи заминаването му през бойницата; парещата мъчителна болка в сърцето й не беше отслабнала. Ролф изглеждаше замайващо красив върху могъщия си жребец. Затворени, корави черти на лицето, както в деня, когато го видя за първи път край село Кесоп. Не можеше да повярва, че този корав мъж беше същият, който беше лудувал с нея в овощната градина, който я чакаше всяка нощ в плевнята и я любеше до изнемога. Той се беше научил толкова бързо да се смее и да люби, размишляваше тя с тиха тъга, а сега също толкова бързо се научи да я мрази.
Мери беше единствената, която влизаше при затворницата и й носеше хляб, сирене и бира, веднъж преди обед и веднъж на здрачаване. Носеше и й стомничка с вода. Сейдри не смееше да запали свещта, за да не поставя на изпитание щедростта на мъчителя си. Изнасяха нощното гърне всеки втори ден. Отказаха й леген за миене. Мери й обясни, че можела да се измие с водата, която всеки ден й носела за пиене. Сейдри се отказа и престана да обръща внимание на външността си. Какво я беше грижа, че беше мръсна и се занемаряваше?
Сейдри знаеше, че Мери е доверената слугиня на Алис. Явно норманинът също го знаеше и именно по тази причина беше избрал нея да я обслужва. Обаче Мери беше непоправима клюкарка, не беше коварна, само бъбрива. Скоро Сейдри заподозря, че Алис нарочно я снабдява с новини, за да ги носи на затворницата.
Мери й разказа с похотливо кискане как Алис цяла нощ не затворила очи, защото норманинът я изтормозил с огромния си член. Накрая трябвало да го моли за милост. Стомахът на Сейдри се сви на топка. Естествено той щеше да отреагира омразата си към нея върху други жени, но тя не бе помислила, че болката ще я прониже с такава сила. Все пак се направи на равнодушна, защото знаеше, че Мери веднага ще изтича при Алис и ще й разкаже всичко.
Сейдри узна, че норманинът е отишъл да укрепи един граничен пост, североизточно от Уелс. Щял да се върне след две, може би и чак след четири седмици. Искал да издигне гранична крепост в планинската пустош. По-късно там щял да се засели Белтен и да охранява границата. Сейдри узна още, че съпругът й се е върнал малко след заминаването на господаря.
Дните течаха монотонно. В началото Сейдри се опитваше да прогони скуката, като си припомняше всяка минута, прекарана с Ролф, от онзи юнски ден, когато за първи път го срещна в Кесоп. Последствието беше, че раните в сърцето й отново се разтвори. След това се опита да спре потока на спомените, но претърпя пълен провал. По цял ден стоеше и се взираше в стената, измъчвана от тревога за братята си. Наближаваше есен, а това значеше, че въстанието може да избухне всеки момент. А тя не можеше да стори нищо друго, освен да се моли за оцеляването им. Макар че беше безсмислено да брои дните, тя го правеше и непрестанно си внушаваше, че не чака завръщането му… Така й се искаше да го прогони окончателно от сърцето и мислите си. Но никога нямаше да успее.
Една седмица, след като норманинът замина, тя установи, че месечното й кървене не е дошло. Освен това гърдите й станаха чувствителни на натиск и всяка сутрин й се гадеше. В сърцето й се надигна подозрението, че е забременяла. Още от тринадесетата си година имаше напълно редовна менструация. След още една седмица тя беше уверена, че носи под сърцето си детето на норманина.
Това бе дар от бога. Тя милваше корема си и плачеше с часове, изпълнена с безкрайна благодарност. В нея растеше едно мъничко същество, частица от него, която тя можеше да обича. Щеше да е син, голям, силен и горд като баща си — или дъщеря, красива и нежна като нея. Тя обичаше до болка бебето, което растеше в утробата й, обичаше го с цялото си сърце, дори повече от бащата, защото беше негово дете, създадено от любовта между двамата. Цялата й нежност се съсредоточи върху нероденото, то й даде сила, вдъхна й спокойствие и задоволство. Детето бе заченато в нощта на сватбата й. От венчавката й с Гай бяха минали шест седмици, гърдите й се подуваха, а продължаващото сутрешно гадене беше необоримо доказателство, че е забременяла още през първата прекрасна нощ с Ролф. Това знание я изпълваше с искрена радост.
Досега не обръщаше внимание на храната, но скоро се сети, че трябва да яде повече. Помоли Мери да й носи повече хляб и сирене, но слугинята се боеше от недоволството на господарката си и отказа да изпълни молбата й.
— Не мога, Сейдри — изхленчи тя. — Ако го направя, Алис ще заповяда да ме бичуват!
Мисълта за нероденото накара Сейдри да прояви твърдост.
— Мери, моля те!
Слугинята се уплаши още повече.
— Не мога, разбери! Знаеш не по-зле от мен, че лейди Алис ще ме убие! — Тя се обърна да си върви.
— Почакай! — извика отчаяно Сейдри. Мери се поколеба. — Моля те, Мери, моля те!
Сейдри съзнаваше какво значи да каже на слугинята за бременността си, но много държеше да снабдява бебето си с достатъчно храна. Това беше по-важно от всичко друго. Алис и без това щеше да научи новината, когато коремът й се закръглеше. Затова нямаше значение дали ще каже на слугинята сега или по-късно.
— Мери, аз съм бременна. Затова трябва да ми носиш повече храна.
Мери я зяпна смаяно с широко отворена уста. А после се развика възбудено. Не било чудно, че Сейдри цъфтяла като роза през пролетта въпреки затворничеството си. Слугинята се съгласи охотно да слага на таблата повече хляб и сирене, както и да носи достатъчно вода за всекидневния тоалет. Сейдри й благодари сърдечно. Тя носеше под сърцето си детето на Ролф и никой не можеше да й го отнеме.
Само ден след признанието й Алис се втурна като вихър в сумрачната стая, където дневната светлина проникваше само през тясната бойница. Сейдри, която дремеше на сламеника, скочи уплашено. Беше очаквала идването на сестра си, но въпреки това цялата се напрегна.
