радост.
— Това е миста Рейд!
Докато Джефри тичаше към него, за да го поздрави, Рейд видя, че спокойствието и непринудеността на Грейс бяха изчезнали. Беше присвила устни, а нежната й бяла ръка бе скрила съблазнителните кичури на косата. Очилата отново се бяха появили на малкия луничав нос. Рейд хвана Джефри за ръцете, вдигна го нагоре и го завъртя около себе си.
— Здравей — каза той на Грейс над главата на момчето.
— Вие ме следите!
Той пусна Джефри на земята.
— Видях те да идваш тук сама. Не исках да изпусна случая да се поразходя с една прекрасна жена — закачи я той.
Тя беше застанала така, сякаш се готви да води битка с него.
— Обаянието ви не ми прави впечатление.
Той вдигна недоверчиво вежда и се засмя.
Тя скръсти ръце на гърдите си и се опита да изглежда непреклонна, но в действителност сърцето й биеше лудо.
— Защо ни шпионирате, мистър Браг?
— Рейд — отвърна тихо той. — Рейд. Смятам, че се познаваме достатъчно добре, за да ме наричаш Рейд.
Тя почервеня възхитително.
— Със сигурност не сме достатъчно близки.
— Не и защото не съм се опитвал. — Той се засмя.
Тя почервеня още по-силно.
— Можете да се опитвате до последния си ден, мистър Браг, но няма да постигнете никакъв успех.
Усмивката му стана още по-широка.
— Това предизвикателство ли е?
Тя си пое дъх. За нейна изненада това не се оказа никак лесно.
— Приемете го, както искате.
— Това покана ли е? — не се удържа и си представи нейното „приемете“ по дванадесет различни начина. Забеляза, че Грейс не долавя намеците му.
— Покана ли? — възкликна тя безучастно. След това продължи: — Предполагам, че ще разкажете на Луиза за това?
— А защо да го правя? — попита той и разроши косата на Джефри.
Той задърпа едрата мазолеста ръка на Рейд.
— Елате да видите, миста’ Рейд. Вижте моите „а“-та и „б“-та.
Рейд се развесели от ентусиазма на Джеф и се остави да го тегли напред.
— А-ха — рече той, клекна и огледа плочата. — Хей, никога не съм виждал по-хубави „а“ и „б“.
— Наистина ли?
— Наистина.
Джефри нададе вик от радост и затанцува наоколо. Погледите на Рейд и Грейс се срещнаха. Неговият беше нежен, нейният — строг.
— Не си играйте с мен, мистър Браг — каза хладно Грейс най-накрая.
Той се усмихна на нейните невинни думи. Представи си ясно как би си поиграл с нея. Ще започне, като развърже този кок и пусне великолепната й коса да пламти на свобода. Изправи се.
— Не си играя с теб, Грейси. Когато заиграем, ще разбереш.
Тя гледаше безизразно и студено.
— Изобщо не се съмняваше, че тя никога не е била с мъж. На нейната възраст, с нейния интелект, и да е девствена — това беше невероятно.
— Ще я уведомите ли какво съм направила, мистър Браг? — попита тя сухо.
— Рейд — поправи той. — Рейд. А аз никога няма да наклеветя една дама.
Този път тя го разбра и се изчерви. Той се засмя.
— Давам ти думата си.
Тя вдигна брадичка. По лицето й се четеше пълно презрение. Това го забавляваше.
— Не вярваш на думата на един тексасец?
— Не вярвам на думата на един негодник.
Рейд се засмя. Смехът му прозвуча като лек тътен.
— Тогава просто ще трябва да ми имаш доверие, нали?
— Едва ли.
Той пак се запита дали нейната неприязън е насочена единствено против него, или е срещу всички мъже.
— Може би ще се разстроиш от самата себе си, ако се опиташ да ми повярваш.
Тя се засмя.
— Вие сте последният човек на земята, на когото бих повярвала някога!
Той наистина се обиди.
— Пак ли ме предизвикваш? Грейси, смятам, че ще бъде напълно справедливо, ако ти заявя — погледът му не се откъсваше от нейния, — че смятам предизвикателствата ти за непоносими.
Тя скръцна със зъби.
— Това си е ваш проблем, не мой. Ще ни извините ли? Хайде, Джефри, нямаме много време. Искам да видя пак твоите „а“-та и „б“-та.
Джефри хукна, спъна се и падна. Грейс се престори, че не забелязва Рейд, който не помръдваше. Тя се загледа в ученика си, който пишеше почти съвършени букви.
— Много добре. Спомняш ли си коя дума започва с „к“?
— Котка.
— Правилно. А „к“ се пише така. Сега ти я напиши.
Тя гледаше как той изписва голямо неправилно „к“ и се постара да не обръща внимание на мъжа, чиито ботуши виждаше с периферното си зрение. Ботушът бе прилепнал до стегнати мускули и беше излъскан до блясък. Окото й се прехвърли на покритото с еленова кожа коляно и се спря на ръба на мощното му бедро. След това тя сведе бързо поглед, а Джеф нададе тържествуващ вик и бутна плочата към нея.
— Отлично. Хайде напиши още четири такива букви.
— Я да видя — каза Рейд и Грейс видя как ботушът застава почти до ръката й, когато той дойде зад нея. Усети, че дъхът й спира, когато той се наведе, за да погледне надолу. Въздъхна шумно.
— Отлично, Джеф — възкликна Рейд.
Лицето на момчето светна и то започна да пише ентусиазирано още „к“-та.
Грейс трепна, когато две едри и топли ръце се спуснаха на раменете й. Стана й още по-горещо и се изпоти. Дръпна се и се изправи на крака.
— Какво правите?
— Не те ли боли да ги държиш постоянно толкова изправени? Раменете й се вдигнаха още повече.
— Нямате право да ме докосвате. Всъщност какво правите тук? Защо не си вървите? Или си нямате друга работа?
— Нямам.
— Какво?
— Нямам друга работа — тоест нямам такава, която да предпочета пред разходката с теб.
— Колко лошо — изрече високомерно Грейс и си помисли, че той, разбира се, не казва истината. „Думи, само думи. Ами ако казва истината? Защото явно чувствата ни не са взаимни?“
— Защо говориш така? Ти си справедлива. Не смятам, че постъпваш правилно, като ме осъждаш, без да ме познаваш — погледът му беше яркосин и закачлив, въпреки че думите му прозвучаха сериозно. — Не си ли чувала някога за справедлив съдебен процес?
— Не знаех, че се намирам на съдебен процес.
— Ти ме измами — заяви той вече без усмивка. — Обяви ме за виновен, без да имаш
