доказателства.
— Вашата самонадеяност е поразителна. Не съм ви давала повод да мислите обратното — тя гледаше втренчено и дълбоко в себе си се ужасяваше от голямата лъжа, която изрече.
Той се заусмихва многозначително.
— Нито един повод ли не си ме дала?
— За вас животът е една голяма шега, нали? — попита строго тя.
— А ти го приемаш прекалено сериозно — отвърна Рейд, протегна ръка и докосна с пръст гладката й алабастрова кожа. Знаеше, че ще е като коприна. Кожата й бе безупречна.
Устата й се отвори от възмущение.
Пълните й отворени устни привличаха неумолимо погледа му.
Тя се вцепени. Нямаше сили да помръдне.
Той не се удържа и се наведе напред.
За един съвсем кратък миг устните му докоснаха нейните леко и нежно като някое перце. След това той се дръпна назад, за да се огледа в големите й ядосани очи, прикрити от грозните малки очила. Видя, че тя замахва да му удари шамар, но само обърна леко лицето си. Ударът беше неочаквано силен и му причини болка. Помисли си, че го заслужава.
— Как смеете!
Той не се усмихваше.
— Всъщност въпросът е как бих могъл да не те докосна?
— Вие сте по-отвратителен от другите — възкликна тя. — Много, много по-отвратителен! Най- отвратителният женкар и извратен филистимлянин, който иска само едно от жените. Ние всички ви служим за играчки, нали? А светът е само една голяма игрална зала, която ви развлича и забавлява, нали?
Той се вторачи в нея, заинтересуван от думите й и от беглия спомен за друга случка на друго място.
— Спрете! — извика тя разярено и се опита да се изскубне.
— Спокойно — той задържа лицето й в едрата си ръка и започна да го разглежда. Изви тялото си, за да избегне неочаквания й ритник. — Ти си била тогава!
Той я пусна и задъханата и изплашена Грейс отстъпи назад. Тя се досети, че той я е разпознал.
— Грейс, ти беше тогава! В Ню Йорк! Ти си онази луда суфражетка, която стреляше в дома на Ван Хорн!
— Не знам за какво говорите — изрече напрегнато Грейс. Той отметна назад главата си и се засмя гръмогласно.
— Ти беше! По дяволите! Веднага усетих, че те познавам отнякъде!
Той пак й се смееше.
— Вие сте същинска свиня — извика гневно тя.
— Мъж тиранин! — подсказа й услужливо Рейд. Очите му блестяха, а трапчинките бяха станали дълбоки.
— Да! Свиня, тиранин, филистимлянин, гади ми се от теб!
Той се засмя отново, а после стисна раменете й, пренебрегвайки нейната съпротива. Ръцете му бяха толкова силни и неотстъпчиви.
— Грейс, какво, по дяволите, правиш тук?
Тя спря да се бори с него, почервеня от гняв и от други опасни чувства. Очилата й се бяха плъзнали по носа й, но тя нямаше сили да вдигне ръцете си, за да ги бутне на мястото им.
— Това, сър, не ви интересува!
Той се засмя силно.
— Не мисля така.
Пусна я и неочаквано се наведе към момчето.
— Хей, Джеф, какво става?
Джефри почти се бе разревал.
— Ти причиняваш болка на мис Грейс.
— О, не, никога не бих направил това, Джеф. Аз съм джентълмен южняк и никога не обиждам дамите — сега Рейд беше насочил цялото си внимание към малкото момче. Противно на очакванията му Грейс се ядоса.
— Всичко е наред, Джефри — каза Грейс, протегна ръка и го погали по косата. — Той не ми е причинил болка. Ние… спорехме.
— Наистина ли?
— Наистина — подкрепи я Рейд. — А сега я да видим тези „к“-та. Успокоеният Джеф подаде плочата на Рейд.
— Идеални са — обяви Рейд.
Джеф погледна с надежда към Грейс.
— Да, безупречни са, Джеф — каза Грейс — искам тази вечер да се упражняваш да пишеш тайно тези букви. Разбра ли?
— Да, мадам.
— Сега трябва да се върна, затова бягай напред. Задръж плочата, но не я показвай на никого.
След като Джефри си отиде, Грейс изгледа строго Рейд, който се смееше беззвучно. Преди да каже и дума, той посегна към нея.
— Изгаряш от нетърпение да останем сами, а?
Тя се отдръпна от нетърпеливите му ръце.
— Какво ще правите със… с информацията за мен, която си спомнихте днес?
Изражението на лицето на Рейд се проясни, когато той разбра опасенията й. Усмивката му стана още по-широка.
— О, не знам.
— Моля ви — с усилие произнесе Грейс, на която й беше крайно неприятно, че й се налага да го моли. — Имам нужда от тази работа. Тя не знае… за Ню Йорк.
— Разбирам.
— Не, съмнявам се, че разбирате. Много ви моля да не го споменавате.
В очите на Рейд блеснаха искрици.
— Какво ще получа като награда за мълчанието си?
— Какво имате предвид? — попита предпазливо тя.
— А ти какво мислиш? — каза той дръзко.
Стори й се, че се задушава и се изчерви. И той се задъха и развълнува.
— Наградата за мълчанието ми е целувка. Тя си прехапа устните, за да не избухне.
— Сър, вие сте непоносим! — извика тя и извърна гневно глава.
— Но неустоим — каза тихо той близо до нея, прекалено наблизо.
— Аз не смятам така!
— Кога ще си получа целувката?
— Със сигурност не сега — отвърна тя, отдръпна се и се обърна с лице към него. — Как смеете! Вие сте жалък. Ако наистина бяхте джентълмен, щяхте да си замълчите, без да искате награда.
— В такъв случай сигурно сте права. Аз съм негодник, женкар и… как беше? Извратен филистимлянин?
Пак й се надсмиваше. Тя вирна брадичката си.
— Трябва да се връщам.
— Кога ще си получа целувката? — настоя той.
Стана й тежко на сърцето. Той беше безскрупулен. Грейс не се съмняваше, че той ще разкрие тайната й, ако му откаже. Не можеше да поеме този риск.
— Тази вечер.
6
