— Казвам това, което чувствам, и се гордея с него.
— Само ние двамата трябва да знаем, че искаш да се ожениш за мен.
— Съжалявам, Грейс.
Те пътуваха спокойно по дългата сенчеста улица. По-скромни дъсчени къщи замениха претенциозните плантаторски домове. Алън я развличаше с разкази за своите ученици, а Грейс от своя страна му разказа за необикновените способности на Джефри.
Църковната служба сякаш никога нямаше да свърши. Грейс не я свърташе на едно място. С нетърпение очакваше края, за да се залови за работа и да организира женска организация. Не беше споменавала плановете си на Алън, но беше сигурна, че той ще я подкрепи. Когато службата свърши, тя забърза навън и се завъртя край изхода.
— Какво си решила да правиш, Грейс? — запита Алън.
Тя му се усмихна.
— Просто искам да се запозная с някои дами.
Той я погледна.
— Ти ми обеща, че няма да се забъркваш в неприятности.
— О, Алън, — възкликна тя — не мога просто да седя и да не върша нищо.
Той въздъхна. Познаваше я толкова добре.
Двойки на средна възраст излязоха навън. Те се усмихваха на Грейс и тя им отвръщаше. Паството започна да се разпръсква и да бъбри в църковния двор. Хората разговаряха с приятелите си, с които не се бяха виждали цяла седмица. Грейс махна с ръка на Марта Граймс, жената, с която се срещна във влака. Тя стоеше с друга жена, която без съмнение беше нейна дъщеря.
— Алън, поговори си с мъжете — нареди тя.
Той поклати глава, но се отдалечи, за да изпълни заповедта й. Тя се приближи до три жени, които разговаряха оживено в сянката на огромна магнолия.
— Здравейте.
— Здравейте — каза закръглена внушителна дама. — Вие сте отскоро в Начез, нали? Да не би да сте новата гувернантка в Мелроуз?
— Да, аз съм — отвърна Грейс. — Казвам се Грейс О’Рурк.
Тя си подаде ръката, а след това й се прииска да се ритне, но беше твърде късно да я дръпне.
— Значи жените на Север си стискат ръцете? Аз се казвам Сара Белели, а това са Мери Райордан и Сюзън Комптън.
Грейс се здрависа и с другите жени.
— Питах се дали е възможно да устроим женско събрание някоя вечер тази седмица.
— Какво събрание? — попита Мери.
— За да обсъдим някои въпроси, които са много важни за съвременните модерни жени — заяви Грейс и затаи дъх.
— О, мисля, че това е великолепна идея — каза Сюзън. — А така ще запознаем мис О’Рурк и с другите жени.
— О, толкова ви благодаря — вметна бързо Грейс. — И моля ви, наричайте ме Грейс. Толкова е трудно да заживееш в ново място, където…
Сара се засмя и я потупа по ръката.
— Скъпа, ще организирам сбирка на дамите в сряда вечерта.
— О, Сара, благодаря ти — възкликна Грейс и стисна ръката й.
Когато Грейс се качи на кабриолета след четиридесет минути, беше поруменяла от въодушевление. Алън хвана поводите.
— Постигна ли каквото си беше наумила, Грейс?
Тя му се усмихна.
— Засега, Алън, засега.
Алън избра чудесно място за техния пикник. Ливадата беше зелена и гъсто обсипана с орлови нокти. Високи величествени дъбове хвърляха сянка, а по наскоро боядисаната бяла ограда се виеха пищно розови зокуми. Една крава на петна близо до тях дъвчеше тревата и ги гледаше лениво. Грейс се облегна на лакти и се засмя.
Алън се присъедини към смеха й.
— Много сте доволна от себе си, нали, Грейс О’Рурк?
Тя избухна в смях.
— Познаваш ме твърде добре.
Той надигна пълната си с лимонада чаша.
— Начез вече никога няма да бъде същият, щом ти си тук.
Грейс вдигна своята.
— Амин.
Отпиха, изпълнени с приятелски чувства един към друг. След това Алън каза:
— Сигурно забеляза, че тукашните дами ги интересува повече да намерят мъже на дъщерите си, отколкото да получат право на гласуване.
— Забелязах.
— Начез е изключително консервативен град, Грейс. Мисля, че е така, защото тук има прекалено много стари имения. Дори войната не е променила почти нищо. Тук няма даже дружество на въздържателите.
— Това никак не е хубаво — каза Грейс. — А Сребърната улица наистина ли е толкова ужасна, колкото се твърди?
Алън се засмя.
— Откъде си чувала за Сребърната улица?
— И аз имам уши — каза Грейс.
— Да, такава е — отвърна сериозно Алън. — По-добре стой далеч от нея.
Тя се усмихна.
— Там има много барове, игрални зали и домове на порока, нали?
— И какво е измислил по въпроса острият ти ум?
— Може би дамите ще предпочетат да се борят не за избирателното си право, а за това мъжете им да станат трезвеници.
Алън поклати глава с нежна усмивка.
Огледаха се с любопитство, когато чуха конски тропот по пътя към тях. Пред очите им се появиха два големи дорести коня и един червеникавокафяв. Грейс забеляза, че Алън настръхва.
— Какво има, Алън?
Конниците се отклониха от пътя и се насочиха към тях. Алън стана на крака.
— Алън? Познаваш ли ги?
— Това е една шайка южняшки отрепки — каза тихо Алън, — дори и да са потомци на стари плантатори. Роулинс е един от водачите им. Стой настрана, Грейс.
Тя също се беше изправила.
— Алън, ти ме тревожиш!
— Хей, я вижте това — изговори провлечено един рус мъж с фина ленена риза и излъскани ботуши, яхнал великолепен чистокръвен кон, до последния си сантиметър той беше живо въплъщение на южняка аристократ. Отстрани стояха придружителите му. Те бяха добре облечени като него.
Това не е ли учителят?
— Здравей, Роулинс — каза спокойно Алън.
— Каква изненада — изрече провлечено Роулинс. — Хей, Джони, Франк, не сте ли изненадани?
— Здравей, Джонсън — обърна се Алън с безизразен глас към тъмнокосия мъж отляво на Роулинс. — Франк.
— Вижте само какъв ухажор бил той — изрече Роулинс. — И тя ли е янки? А, янки, ухажваш ли я?
Грейс стисна ръце, изплашена от безочливата наглост на мъжа. Алън я погледна предупредително.
— Това е мис О’Рурк, новата гувернантка в Мелроуз.
