Мъжете погледнаха към нея и кимнаха, а Франк даже сне шапката си. След това краткият миг на вежливост отмина. Роулинс пришпори напред дорестия си кон, сякаш искаше да прегази Алън. Алън не помръдна и дори не трепна, когато големият кон се блъсна в него. Роулинс насочи своя скопец зад него. Франк придвижи червеникавокафявия си кон наляво, а Джонсън мина отдясно. По този начин обкръжиха Алън с трите конски тела.
— Алън, спомняш ли си какво си говорихме миналата седмица? — с провлечен глас попита Роулинс.
— Да.
— Наистина ли? — гласът на Роулинс прозвуча недоверчиво. Той погледна другите. — От постъпките ти не личи да си спомняш.
— Може би трябва да му напомним — предложи Франк.
Роулинс се засмя.
— Да му напомним тогава — каза той и пришпори коня си към Алън.
Алън залитна след сблъсъка с коня. Отстъпи назад, за да не се нарани и попадна право на дорестия кон на Джонсън. Младежите се засмяха и започнаха да го блъскат насам-натам. Алън първо побеля, а после почервеня. Пот се стичаше по лицето му.
— Спрете! — изкрещя Грейс.
— Хей, приятелю на негрите — изръмжа Роулинс. По хубавото му лице се изписа явна омраза. — По- добре си стягай багажа и си върви вкъщи. Разбра ли, учителю на негрите?
Алън не отговори. Той дишаше тежко.
— Чухме — изрече ядно Роулинс, — че си говорил на негрите за изборите наесен и си ги насърчавал да не се страхуват да гласуват. Не ни се меси в работите, янки. Наистина ще съжаляваш, ако не си стоиш настрана.
Той се наведе и блъсна толкова силно Алън, че той залитна към коня на Франк, Франк се засмя, вдигна камшика си и го стовари върху лицето на Алън. Грейс изпищя.
— Този път се отърва леко — изкрещя Роулинс. — Запомни — тук не харесваме учителите на негри. А ако им мътиш главите и ги караш да гласуват, ще те потрошим целия.
Роулинс завъртя рязко жребеца си и тримата ездачи се отдалечиха в галоп, вдигайки облак червен прах.
— Алън, о, господи! — извика Грейс и се втурна към него.
Той докосна лицето си по мястото, където кървеше.
— Добре съм, Грейс.
— Наранили са те! Кой? Да вървим при шерифа — тя започна да бърше развълнувано лицето му с носната си кърпичка.
Алън я хвана за ръката.
— Добре съм — повтори тихо той.
Грейс си пое дълбоко дъх.
— Дай да ти почистя раната.
Той й разреши. Потръпваше леко от болка.
— Дълбока ли е?
— Имаш нужда от един или два бода, за да се зашие — каза гневно Грейс. — Хайде да те отведа при някой лекар. След това ще отидем при шерифа. Смятам, че подобно поведение е незаконно, както и Ку- клукс-кланът — тя засъбира вещите им.
— Грейс, тук всеки, който бе арестуван и осъден за участие в клана, получи само условна присъда.
Тя застина на място.
— Какво?
— Тук, в Мисисипи — каза Алън, — имаше над двеста куклуксклановци през 1872-а. Властите ги пуснаха всичките на свобода.
Грейс се слиса. Знаеше, че преди няколко години Конгресът бе провел разследване на престъпления срещу негри и републиканци. Разкритията бяха станали главна тема на деня и ужасиха хората на Север. Последва вълна от арести на членове на клана по целия Юг. Те бяха дадени под съд. Ето защо сега Грейс не вярваше на ушите си — нима бе възможно повече от двестате куклуксклановци в Мисисипи да са получили само условна присъда?
— Искаш да кажеш, че те са се измъкнали безнаказано?
— Точно така.
— Защо? Как са успели?
— Повечето местни хора ги подкрепят. Ти ги видя, Грейс, те са добре възпитани и заможни синове на плантатори. Голяма част от обществото на Юг отказва да повярва, че тези момчета са извършили престъпленията, за които ги обвиняват. Те предпочитат да вярват, че самопризнанията им, а повечето подсъдими се признаха за виновни, са лъжи, които те са изрекли, за да се отърват по-лесно. Разбираш ли, щом са се признали за виновни, става възможно да се сключи споразумение, което довежда до издаването на условна присъда. Така подсъдимите се прибраха по домовете си и подновиха дейността си. Тези, които знаеха, че подсъдимите действително са виновни, Грейс, тези, които бяха против, се страхуваха да проговорят.
— Не мога да повярвам.
Той поклати скръбно глава.
— Те дори дръзват да носят маски понякога.
Очите й се разшириха от удивление.
— Искаш да кажеш, че те все още нараняват и убиват хора за това, че смеят да упражняват правата си?
— Правят го за най-малката дреболия, Грейс. Неотдавна един негър беше нашибан с камшик, задето отговорил погрешно на някакъв въпрос. Сторил им се нахален — не с думите си, а с тона на гласа и с блясъка в очите си.
— О, боже.
Алън постави покривката за маса и кошницата в кабриолета и го насочи към нея.
— Хайде, качвай се.
— Ами шерифът? — запита Грейс, докато Алън завиваше по пътя.
— Сигурно се шегуваш. Той се гордее и хвали с това, че е нощен ездач. Освен това е и един от водачите им и е сред най-лошите, Грейс.
Грейс седеше и слушаше слисано и ужасено.
— Ще се оправиш ли? Защо те предупредиха?
— Ще се оправя — увери я той.
Тя захапа пръста си.
— Ще те тормозят ли пак?
— Не — отвърна прекалено бързо Алън.
Грейс не му повярва и за миг.
Рейд се отдръпна от ръката на Луиза и се загледа през прозореца към потъмняващото небе.
— Рейд, скъпи, какво има? — попита Луиза, която не откъсваше поглед от гърба му. Тя изглеждаше прекрасно в пурпурната коприна. — Първо изчезваш, после се появяваш, променяш си настроенията като някой котак.
Дали Алън не я целува точно сега? Той се взираше мрачно в алеята, обзет от една и съща мисъл, която го измъчваше целия ден. Не беше много вероятно, нали? Грейс беше прекалено морална и добре възпитана. Ако е отхвърлила него, то със сигурност ще отхвърли и Алън, нали? Защо е избрала от всички мъже точно Алън Кенеди? Той беше доста хубав, но… Рейд прекъсна размишленията си. Всъщност той не само харесваше Кенеди, но и го уважаваше. Алън беше почтен човек. Дали не я целува тъкмо сега?
Пред очите му се появи и изчезна бързо гледката как Грейс лежи в ръцете на Алън на червено-бялата покривка, която той видя под кошницата за пикник. Ще се омъжи ли Грейс за него? Дали не й прави предложение точно в този момент? Ядоса се на тази мисъл, защото това не му влизаше в работата. Всъщност Грейс и Алън ще бъдат чудесна двойка.
— Ти си непоносим — извика разярено Луиза.
