положение изтъкваше тя — мъжете печелеха от двойните стандарти на обществото и от властта, която получаваха благодарение на правото си да гласуват. В крайна сметка жените страдаха.
Той още слушаше внимателно, когато тя смени внезапно темата и започна да говори за пиянството — наболял проблем за консервативните дами в Начез.
— Пиянството е отвратително — извика Сара Белели. — Упадък, грях, позор! О, да, няма да споменавам имена, но три от дамите тук имат мъже, които прекарват всяка вечер на Сребърната улица и харчат целия доход на семейството си за спиртни напитки и… леки жени!
— Сребърната улица е ужасна! — прозвуча гневен вик и Рейд трепна.
Хор от войнствени гласове се присъедини към това изявление.
— Моят Уилард се променя неузнаваемо, когато се напие — обяви една жена. — Обикновено е много възпитан. Но щом пийне малко уиски, се превръща в демон. Страхувам се от него. Не мога… не смея… да го критикувам!
Гневен шепот, в който се долавяше съчувствие и потвърждение, заля като вълна събраните жени. Дамите се съгласиха, че като християнки са длъжни да създадат въздържателско дружество.
Навън Рейд поклати глава. Знаеше, че следващите дни няколко мъже ще се почувстват доста нещастни. Така е, щом разрешават на Грейс да нарушава покоя на Начез.
Скоро събранието свърши. Рейд пушеше цигара и гледаше разотиващите се дами. Сбогуванията им изглеждаха безкрайни. Когато кабриолетите се разпръснаха, той забеляза, че Грейс излиза през външната врата. Тя закрачи бавно по улицата, а Рейд наблюдаваше приближаването й изпод един стар орех. Наистина ли си въобразява, че е възможно да се върне сама в Мелроуз посред нощ? Действително ли смята, че той ще я остави да се върне сама, и то пеш?
Рейд скочи от капрата с леко и грациозно движение. Не искаше да я уплаши, но когато уличният фенер го освети, тя ахна и подскочи стреснато.
— Аз съм — изрече той. — Рейд. На вашите услуги, мадам.
Тя го изгледа втренчено и отсече рязко:
— Какво искате? Мисля, че се изразих достатъчно ясно?
Той поклати глава с престорена скръб.
— Подозирах, че ще кажеш точно това. Ще те откарам вкъщи, Грейси. Не се дръж като вироглава глупачка.
— Не искам нищо от теб — извика разярено тя.
— Зная, че не искаш. Послушай ме за малко, Грейс. Тъмно е, пътят до Мелроуз е дълъг, а по него нощем винаги има крадци и всякаква измет.
— О-ох — извика тя.
— Това означава ли да?
— Винаги ли правиш каквото си си наумил?
— Да, напоследък — измърмори си под носа Рейд.
Тя не го чу.
— Е, добре, отстъпвам! Щом сте решил да си създавате главоболия…
Гледаше как тя крачи към кабриолета с гордо вдигната глава. Раменете й бяха сковани като на някой страдащ мъченик. Без да иска, той се усмихна. След това се върна в действителността и изтича да й помогне да се качи. Тя не прие протегнатата му ръка, отблъсна я настрани, прихвана полата си и вдигна крак, за да стъпи вътре. Но й беше много трудно да му окаже съпротива. Ръцете му обвиха тънкия й кръст. За миг остана в това положение. Приятно му беше да усеща допира на тялото й.
— Какво правите? — извика тя и се изви, за да се освободи, сякаш я бе нападнал някой луд.
Рейд въздъхна тежко и я сложи в кабриолета, а след това се качи и той и седна до нея.
— Не те заболя нищо, нали?
Тя го погледна предпазливо. Седеше изправена, без да го докосва, спазвайки правилата на приличието. Бе сключила ръцете си в скута си. Рейд усещаше, че тя обмисля задълбочено последните му думи. Най- накрая Грейс каза:
— Кога започва да боли?
Той отметна глава назад и се засмя. Когато срещна погледа й, видя, че и тя се усмихва — почти незабележимо, но се усмихва. Мис Грейс О’Рурк ставаше по-приветлива.
8
На верандата ги посрещна Луиза Баркли.
Гневният й поглед се местеше от него към нея и обратно.
— Какво става тук? — запита тя.
Рейд стоеше безгрижно отпуснат и се усмихваше леко.
— Добър вечер, Луиза.
Грейс застина на място. Проклинаше се на ум за това, че се е изчервила толкова очебийно. Луиза забеляза това и очите й потъмняха още повече.
— Какво става тук? — повтори тя.
„Луиза не знае нищо за днешното събрание“, каза си Грейс. „Но тогава защо се е разгневила толкова.“
— Докарах Грейс от сбирка на дамите — заяви непринудено Рейд.
Тя добави бързо:
— Сара Белели ме запозна с някои от жените в града. Луиза я изпепели с поглед.
— Мис О’Рурк, ще се занимавам с вас по-късно. Оставете ме сега с нашия приятел мистър Браг.
Грейс не искаше да си върви. Желаеше да чуе целия разговор. Искаше да разбере дали Рейд ще разкрие причината тазвечерното събрание и също какви неприятности си е създала този път. Отдалечи се, но спря във фоайето зад вратата.
Луиза се обърна към Рейд.
— Откога си почнат да разкарваш наоколо прислужничките, Рейд?
— Мис О’Рурк прислужничка ли е?
— Тя е гувернантка! И още един въпрос — изкрещя тя. — При мен ли идваше на гости, когато налетя на О’Рурк и я докара тук?
— Не, Луиза — отвърна Рейд. — Единствената цел на идването ми тук гази вечер бе да изпратя Грейс вкъщи.
— Мръсник! — тя усети, че е прекалила и стисна здраво ръкава му. — Извинявай. — Опита да се помири с него. — Липсваше ми. — В гласа й прозвуча дрезгава, сладострастна нотка. — Не можах да спя последната нощ, мислех само за теб.
— Извинявай — изрече той и освободи ръката си.
Тя се усмихваше съблазнително.
— Изглеждаш ми болнав. Мисля, че знам как да те излекувам.
Рейд омекна, но осъзнаваше ясно, че е крайно време да прекрати връзката си с нея.
— Луиза, имам уговорена среща в града тази вечер.
— Същото ми каза и последния път, и нощта преди това.
Той се усмихна леко, взе ръката й и я вдигна към устните си. После прокара палеца си по долната й устна, която бе започнала да трепери.
— Съжалявам.
— Има нещо гнило — обвини го тя. — Усещам го. Решил си да се срещнеш с някоя друга тази вечер!
Той си спомни за Грейс.
— Нямам друга, Луиза. Ще играя карти тази вечер.
Веждите й се смръщиха.
— Всъщност какво правеше с гувернантката? Не бих си помислила, че я харесваш, но…
Той усети, че започва да се разгневява. Не обичаше сцените и не трябваше да й отвръща, но досега Луиза бе успяла само да го ядоса. Обидната забележка по адрес на Грейс допълнително го разгневи и то
