измъкна двете чанти от ръцете й, за да ги носи вместо нея. Беше съвсем мрачен и изпълнен с чувство за вина. Тя го погледна. Очакваше да съзре в очите й заслепяваща омраза. Вместо това видя, че те блестят от избликналите в тях сълзи. Тя пое по пътя към пансиона на Хариет. Той я последва с чантите в ръка.
Още беше рано, около осем часа. И затова не само че от гостната се изливаха потоци светлина към улицата, но се долавяше и неясен шум от разговори на верандата, където неколцина от наемателите на Хариет се наслаждаваха на нощния въздух. Всички разговори спряха, когато Грейс и Рейд стъпиха на верандата. Две възрастни дами се вторачиха неприкрито в тях. Рейд успя да хване и двете чанти, с една ръка и блъсна вратата, и да я отвори на Грейс. Тя се престори, че не го забелязва, когато влезе.
Под краката им се простираше износен килим. Нащърбени бели перила на стълби се издигаха от лявата им страна. Старите изтъркани завеси се издуваха съвсем леко от тихия като шепот ветрец. Очевидно сградата се нуждаеше от ремонт, но все пак бе чиста и светла. Хариет напълно заслужаваше хубавата си репутация на добродушна и мила жена, която прави най-вкусните палачинки в целия щат.
Хариет Голд беше вдовица на средна възраст. Преди войната пансионът беше семейният й дом в Начез, където живееха тя и близките й, когато не пребиваваха в плантацията си отвъд Мисисипи. Мъжът й бе починал от естествена смърт през 1864 година. Двама от синовете й бяха загинали на бойното поле, а най- младият й син сега учеше право на Изток. Беше отворила Феърлийф за обществено ползване преди години, когато високите следвоенни данъци не й оставиха друг избор. Сега тя се появи пред Рейд и Грейс. Беше оживена и носеше купчина ленени покривки в ръцете си.
— Рейд! — извика пълничката сивокоса вдовица.
Той се усмихна.
— Добър вечер, Хариет. Нощта е прекрасна, нали?
— Да, разбира се. Какво си замислил, млади разбойнико? Очите ти блестят подозрително — тя се усмихна сърдечно на Грейс. — А вие сигурно сте новата гувернантка в Мелроуз.
Грейс се изчерви.
— О, ами, аз…
— Мис О’Рурк реши да почне друга работа — подметна любезно Рейд. — Тя има нужда от стая. Всъщност — внезапно реши той, докато си мислеше за Грейс и Кенеди, — на мен също ми трябва стая.
Престори се, че не забелязва недоверчивите погледи, които и Грейс, и Хариет насочиха към него.
— Останаха ми няколко стаи — каза бодро Хариет, — но не разбирам на теб защо ти е притрябвала стая, след като си наел онзи луксозен апартамент в „Сребърната дама“. Метнал си се изцяло на баща си, изпечен негодник си като него. Отваряй си очите на четири, когато си с него, Грейс, предупреждавам те.
— Да, мисис Голд.
— Тези чанти твои ли са? — попита Хариет. Рейд мигновено ги вдигна, а Хариет намигна на Грейс. — Какъв джентълмен, а! Хайде, качвайте се на горния етаж. Изглеждаш ми изтощена. Можеш да ме наричаш Хариет.
Веднага след това домакинята настани Рейд в уютна синьо-бяла стая с хубав изглед към короните на дърветата, които украсяваха река Мисисипи. Хариет му каза да слезе в кухнята, за да си вземе от останалата храна и Рейд се съгласи. Той си закачи сакото в малкия гардероб, сне вратовръзката си и разкопча горните копчета на бялата си ленена риза. Отвори широко прозореца и вдиша от любимия си аромат на магнолии. Тъкмо щеше да се обърне, когато чу гласа на Грейс от градината долу. Наведе се над перваза, за да я вижда и чува по-добре.
Мястото не беше удобно, затова той излезе от стаята и слезе на долния етаж. Забави крачките си, така че с появата си да не обезпокои никого. Влезе плавно и безгрижно в задния салон. Правилно бе отгатнал, че от него се излиза направо в градината. Поколеба се на входа и се дръпна достатъчно назад, за да не го види тя. Искаше първо да разбере какво е настроението й.
Изведнъж забеляза, че тя е с Алън Кенеди. Ревност изпълни сърцето му.
— Какво да правя, Алън? — говореше Грейс, застанала съвсем близо до него. Всъщност Алън я държеше за ръцете.
— Скъпа, не се безпокой, има изход, толкова лесен изход — той я гледаше с такава нежност, че Рейд едва издържаше на гледката.
— Нямам пари — каза Грейс със задавен глас. — О, само той е виновен! Този негодник, любовчия, мръсник!
Очите на Рейд се разшириха от удивление — тя имаше предвид него. Тя говореше за него на Алън!
— Грейс — прекъсна я Алън. — Грейс, омъжи се за мен. Обичам те. Зная, че ме харесваш. Ние си подхождаме. Ще се грижа за теб и никога няма да ти се наложи да се тревожиш за нещо…
Грейс се дръпна рязко. Внезапно я обхвана силен гняв.
— Как смееш да се държиш толкова покровителствено, Алън.
— Грейс, не съм…
— Мога да се грижа за себе си!
— Грейс, не съм искал да прозвучи така!
— Но точно така прозвуча! Очаквах да чуя нещо подобно от някой като Рейд Браг, но не и от теб! — гласът й секна от вълнение.
— О, Грейс, не мислех, че ще прозвучи така — каза Алън и я притегли в обятията си. — Исках да ти кажа, че те обичам. Винаги ще бъда на твое разположение. Искам да станеш моя жена. Ще преподаваме заедно. Ще бъде чудесно. Грейс?
Тя го гледаше втренчено. Рейд беше толкова сигурен, че погледът й е изпълнен с обожание, че следващите й думи го поразиха.
— Алън, знаеш, че не искам да се омъжвам. Защо да го правя? Животът ми и така е достатъчно хубав. Защо ми е да ставам робиня на някой мъж?
— При мен няма да бъдеш робиня, Грейс — каза сковано Алън.
— О, Алън, моля те, недей да продължаваш.
— Зная, че ме харесваш.
— Така е. Наистина те харесвам много.
— Ще ти бъда съвършен съпруг, Грейс. Имаме еднакви убеждения, споделяме едни и същи нравствени ценности и най-важното, уважаваме се дълбоко и сме добри приятели. Помисли за това. Помисли наистина за това.
— Добре — отвърна тя.
Рейд се вторачи в нея. Тревожно чувство скова вътрешностите му. Това бе непознато и вълнуващо усещане. Грейс обмисляше приложението на Алън. Очевидно тя никога по-рано не бе мислила по този въпрос. А тя харесваше Алън. Беше я чул да го казва.
Грейс закрачи из стаята, като кършеше ръце. Алън гледаше в пода. Рейд си спомни как тя се хвърли в обятията му миналата неделя, колко страстно се целунаха, с какъв копнеж се гледаха един друг. Вълнуващото усещане нарасна. Грейс ще се омъжи за Алън… освен ако не се случи нещо.
Тя се обърна към Алън.
— Парите ще ми стигнат да си наема стая за няколко дена. Надявам се да си намеря бързо работа. Нямам пари дори да се върна в Ню Йорк.
— Не искам да си отиваш — каза Алън.
Рейд мислено се съгласи с него.
— Алън, толкова се тревожа за майка ми. Имам нужда от работа. Само да можех да плащам сметките си от болницата… Утре сутринта ще си намеря работа, дори ако се наложи, ще търкам нечий под.
— О, Грейс — каза Алън — позволи ми да ти дам назаем малко пари.
— Ти си много мил — прошепна Грейс. — Може би ще ги взема. Но не точно сега, благодаря ти.
Рейд почти не слушаше вече. Една завладяваща идея му дойде наум и преодоля буйната му ревност. Тя имаше нужда от пари. Той имаше пари. Сърцето му заби лудо. Беше намерил идеалния изход. Ще се грижи за нея.
И ще я направи своя любовница.
