9
Отдавна вече беше следобед, а Начез-Под-Хълма още се разбуждаше, когато търсенето на работа в крайна сметка доведе Грейс до най-отдалечения край на известния квартал. Тя се подвоуми в края на Сребърната улица, но не за дълго.
Сега вече любопитството, а не перспективите за намиране на работа, я подтикваше да продължи, защото никога не би повярвала, че ще си намери подходяща работа в съседство с място, което не бе нещо повече от упадъчен бордей за най-лошите негодници. Противно на това, което каза на Алън, в действителност тя нямаше намерение да търка подовете. Заплащането беше далеч по-малко от това, което й беше нужно.
За нещастие през целия ден не й попадна каквото и да е свободно място. Грейс се отби първо при шивачката мисис Гарот, като се надяваше, че тя може би ще има нужда от помощ. Обаче мисис Гарот й каза, че не получава достатъчно поръчки от дамите в Начез, за да може да си позволи да я назначи за своя помощничка.
— Бизнесът сега не върви както преди войната — въздъхна тя. — Никой няма пари да си купи хубави дрехи, никой, като изключим, разбира се, неколцина плантатори и политици в Начез. Положението е ужасно.
Продавачът в аптеката се оплака по същия начин. И той й каза, че времената са лоши. След това тя си пробва безуспешно късмета във всички магазини в града. Отиде да пита дори в по-хубавите хотели на стръмните хълмове, но постигна същия резултат като по-рано.
В момента Грейс наблюдаваше няколко моряка с помътнели очи, които залитаха по извитите улици, една амбулантна търговка, която се опитваше да продава прясно изпечени бисквити, и някакъв мъж, който пушеше цигара на верандата на един салон, от който отекваха звуци на шумна веселба. Три жени, които не носеха нищо друго, освен корсети и долни фусти, се излежаваха на балкона. Грейс ги изгледа още веднъж. Взираше се възмутено в тях заради това, че толкова безсрамно излагат за продан своите съмнителни прелести. Една от повехналите и понапълнели хубавици улови нейния поглед и й махна с ръка. Грейс почервеня и се огледа. Стори й се, че стои почти гола право на улицата!
Озърна се наоколо и се вгледа във вратата на една къща с лоша репутация. Сърцето й подскочи и едва не заседна в гърлото й. Рейд Браг затвори небрежно вратата зад себе си и хвърли бегъл поглед наоколо. Грейс вече се бе извърнала, а сърцето й биеше силно. За щастие точно пред нея мина огромна товарна кола и я закри от погледа му. Грейс стоеше неподвижно. Беше почервеняла от главата до петите. Не се сдържа и си представи Рейд и проститутката прилепени един до друг и извършващи вълнообразни движения. Обзе я изблик на справедливо възмущение. Мъж като него да се занимава с най-долни уличници! Небеса, та той на практика скочи от порочното легло на Луиза в обятията на проститутка! Единствено той бе виновен за ужасното положение, в което бе изпаднала. Този мъж беше направо отвратителен!
А след това тя гледаше само към младата негърка продавачка. Незабавно изпадна в неизразима ярост. Един мъж държеше подигравателно кошницата с бисквити така, че тя да не може да я достигне, а друг я бе сграбчил за кръста. Тя се дърпаше безсилно. Грейс забеляза, че жената след малко ще избухне в сълзи. Един от мъжете я целуна силно по устата. В този момент Грейс забеляза, че той е пиян, но това не го извиняваше. След това мъжът бутна жената в ръцете на другаря си и се засмя. Другият хвърли кошницата настрана. Всички бисквити се разсипаха в калта. Вторият мъж хвана продавачката и пъхна ръката си под блузата й.
Грейс дори не се замисли. Сграбчи полите си с една ръка, вдигна ги до коленете си и се втурна към тримата.
— Спрете! — изкрещя тя. — Спрете незабавно! Пуснете я, свини такива!
Мъжът, който целуваше младата жена, я притисна към себе си, без да я изпуска и за миг, а другият запозна да дюдюка.
— Само я виж, Ейбъл! Даскалица или поне така изглежда. Ревнуваш ли, сладурче?
— Веднага пусни тази жена, покварен хулиган такъв! — изръмжа разгневено Грейс. Тя беше толкова бясна, че би го убила на място, ако имаше тази възможност.
— Хей, Роби, тая ми изглежда хубава. Май умира за мъж — каза онзи, когото наричаха Ейбъл и пусна продавачката.
Жената се хвърли, сграбчи кошницата и я притисна към гърдите си. Грейс не успя да реагира. Ейбъл улови китката й и я притегли до себе си. Стисна я здраво с едната си ръка, докато мачкаше с другата гърдите й. Грейс изпищя и се уплаши ненадейно, докато се бореше. Мъжът вонеше на тор, застояла пот и прокиснала бира. Той я притегли още по-близо. Тя изпадна в паника. Помъчи се да си извие лицето настрана, докато пълните му отворени устни се спускаха към нейните. Догади й се от докосването на езика му по затворената й устна. А след това тя усети, че ръцете му хващат здраво задните й части, разтварят ги и нещо чуждо и твърдо се притиска в бедрата й.
Неочаквано ръцете, които я сграбчиха така ненадейно, я пуснаха със същата бързина. Освобождението беше толкова внезапно, че тя падна на ръцете и колената си. Дишаше тежко и й се повдигаше. Чу отвратителен звук от пльосване на нечие тяло. Някой застена до нея. Успя да си вдигне главата и видя, че Рейд нанася мощен удар в лицето на Ейбъл, което вече беше облято от кръв. Мъжът се преви, но Рейд го държеше, така че той не падна напред. Изражението на Рейд порази Грейс с пълната си неподвижност. Никога не беше виждала в нечий поглед такъв убийствен гняв. Рейд удари отново Ейбъл, този път в корема, после в носа, и отново му нанесе мощен удар отдолу нагоре, който отекна звучно и накара главата му да се отметне безсилно назад. Тъй като още го държеше, Рейд не особено честно му подложи крак. Ейбъл буквално излетя във въздуха и падна по гръб в прахта.
Рейд се обърна усмихнат към съучастника на Ейбъл. Грейс никога не беше виждала подобна усмивка. В очите му нямаше смях. Те бяха безмилостни и тъмни като стомана. Тя видя, че в ръката на непознатия блясва нож и се задави от плач. След това изпищя и притисна ръце към устата си, когато Рейд пристъпи напред. Думите му прорязаха въздуха точно преди ръката му да нанесе удар.
— Хайде, мръснико, само пробвай да ме удариш и ще видиш какво ще стане.
С едната си длан удари въоръжената с нож ръка на моряка, а почти едновременно стовари юмрук в корема на противника си. Когато човекът се преви напред и изпусна безсилно ножа си на улицата, Рейд го хвана за раменете и изви главата му надолу, така че да я блъсне в своето коляно. Чу се силен шум от счупване на кост, когато коляното му се сблъска с носа на мъжа. Роби започна да се гърчи бавно. Рейд го бутна настрана. Внезапно той се озова над стенещия Ейбъл с нож в ръка. Грейс не успя да забележи кога го е извадил.
Той говореше съвсем тихо. Провлеченият му говор прозвуча толкова глухо, че от думите му не се разбра почти нищо.
— Ще опиташ ли пак, приятел?
Ейбъл залитна нестабилно на краката си и се залюля. Измънка нещо несвързано, поклати глава и се заклатушка назад.
Рейд го изгледа с погнуса. Ножът в ръката му изчезна. Грейс се изви нагоре и си пое жадно дъх. Още трепереше. Никога не беше присъствала на такива жестокости. Отмина един сякаш безкраен миг. Рейд стоеше прав, докато се съвземаше. Дишаше тежко. Наоколо се бе събрала оживена тълпа, но погледът му не се отделяше от свитата на кълбо Грейс. Най-накрая той дойде при нея и коленичи. Тя усети, че ръцете му я обвиват, изправят до гърдите му и прегръщат.
— Шшт — утеши я той. — Шшт. Вече всичко е наред. Всичко е наред.
— Рейд, искаш ли да повикам шерифа? — попита един мъж от тълпата.
Ако случаят беше обикновен, Рейд не би си правил този труд, защото знаеше, че двамата мъже, които очевидно бяха моряци, ще излязат от затвора след една нощ. Но гневът му още не беше утихнал. Искаше му се да ги убие и за малко не го направи. Грейс беше изпаднала в опасност. За малко не я бяха нараниш.
— Да.
Той я държеше и притискаше спокойно до едрото си тяло. Пулсът му се поуспокои. Щом видя, че тези скотове малтретират Грейс, реагира незабавно. Напълно загуби контрол над себе си. Баща му го бе научил да се бие, но Рейд не обичаше побоищата. Бяха минали години, откакто се бе бил за последен път. Но днес, когато Грейс изпадна в такава опасност, пред очите му причерня. Жадуваше за кръв, осакатявания и убийства.
