Когато кръвта му поизстина, под лъжичката го загложди закъсняло усещане за ужас и страх. Този квартал имаше твърде лоша слава. Ако не беше минавал случайно оттук, щяха да изнасилят Грейс направо на улицата. Щом си спомни проснатата по гръб добре възпитана и строго морална Грейс, която пищи, мята се и се бори до смърт под моряка, за малко не му призля. Стисна я още по-здраво.
Тълпата обикаляше насам-натам и обсъждаше възбудено случката. Рейд забеляза една позната проститутка.
— Бети, донеси ми малко вода и бренди.
Той се обърна към Грейс, която още не се бе изправила и бе заровила лицето си в гърдите му. Той свали сивата й филцова шапка и погали здраво пристегнатата й коса.
— Кажи ми, скъпа. Добре ли си?
Тя вдигна побелялото си лице.
— Да, добре съм.
Гласът й трепереше. След това той усети, че тя прави усилие да се изправи и й помогна. Тя вдигна ръка към лицето си и докосна носа си, на който трябваше да стоят очилата.
— Очилата ми.
Той се вгледа в бистрите й очи и реши, че тя с нищо не го изненадва, със сигурност не и с това, че носи очила, от които явно няма нужда. Взе брендито от Бети, обви ръка около кръста на Грейс и я изведе от тълпата под сянката на един издаден покрив. Вдигна чашата към устните й.
— Пий.
— Оправих се вече.
Той забеляза, че тя е изправила гордо раменете си, но вече знаеше колко е смела. Принуди я да отпие няколко глътки от брендито. Тя се закашля и почна да протестира. Той се усмихна.
Погледите им се преплетоха. Тя гледаше с широко отворени очи, уязвимо и с удивление, а неговият поглед бе спокоен, пронизващ и победоносен. Тя беше жена. Той беше мъж и бе защитил своята собственост. Взираше се в нея, без да се изненадва от силното си чувство за притежание. В очите му се четеше неприкрито задоволство. Грейс се изчерви, като го видя.
— Какво, по дяволите, правеше тук, Грейс?
Щом долови заповедната нотка в гласа му, Грейс се дръпна, а очите й се присвиха. Войната помежду им почна отново.
— Мога ли да ти задам същия въпрос? — запита тя привидно приветливо. След това погледна многозначително към вертепа, от който той бе излязъл.
Рейд едва удържа смеха си, когато се досети за какво му намеква тя толкова явно.
— Аз попитах пръв — каза той заплашително.
— Търсех си работа — отговори тя. — И не ти дължа никакви обяснения.
Веждите му се смръщиха.
— Какво?
— Сега е твой ред да отговориш — настоя тя. — Или те е страх да признаеш, че беше там?
— Ти си търсила работа тук?
— Не те ли е срам? — изсъска тя. Привидната й любезност беше изчезнала.
Той примигна.
— Не се ли безпокоиш, че си заприличал повече на разгонен бик, отколкото на мислещ човек? Нима си забравил за всичко друго, освен за своите… нужди? Не се ли срамуваш понякога?
Широка усмивка озари лицето му.
— Може би — изрече замислено той. Очите му блестяха. — О, да, наистина ме е срам!
— Не се държиш сериозно! — извика тя разгневено.
— А пък ти се отнасяш към всичко прекалено сериозно — той хвана и двете й ръце. — Да не се опитваш да ме превъзпиташ? — запита дрезгаво той, загледан дълбоко в очите й.
Тя се помъчи да си дръпне ръцете, но не успя.
— Ти си напълно непоправим — каза тя и подсмръкна.
— Не знам. Може би ти си в състояние да постигнеш това, Грейс. Тя зяпна от удивление.
— Не искаш ли да опиташ? — попита той. Ясно се долавяше дрезгавата нотка в гласа му.
Някаква гореща, влажна и сладко греховна тръпка мина през нейното тяло. Ръцете му бяха толкова горещи. Караха я да се чувства малка. Очите му бяха невероятно сини и светли.
— Какво? — промълви тя с дрезгав глас.
— Превъзпитай ме — прошепна той и я прониза с поглед. — Говорим си за това да ме превъзпиташ.
Стори й се, че лицето му се приближи.
— Да те превъзпитам — повтори тя.
— Ще се опиташ да ме превъзпиташ — каза й той. Дъхът му докосна лицето й.
Тя отвори беззвучно уста.
Рейд се усмихна леко и се наведе. Устата му се приближи до нейната. Грейс ахна. Изпита вълнуващо усещане в мига, в който неговите устни докоснаха нейните. Езикът му бе нежен и проникна без затруднения в нея. Вмъкваше се с лекота. Устата му я милваше гальовно. Яростната вихрушка от гореща жажда не остана незабелязана за нея, накара зърната на гърдите й да се втвърдят, а слабините й да се надигнат.
Той се отдръпна, без да я целува повече, но и без да пуска ръцете й. Грейс нямаше сили да помръдне, да диша, дори да мисли. Той се втренчи в очите й и тя не успя да отмести погледа си, дори от това да зависеше животът й.
Изведнъж Грейс осъзна, че той още я държи за ръцете, че я е целунал интимно пред всички и че сега изглежда напълно доволен от постъпката си. Тя дръпна силно ръцете си. Чувстваше се съвсем объркана.
— Мисля, че ми харесва да ме превъзпитават — прошепна Рейд.
Казано с една дума, той бе непоносим. Грейс тъкмо отваряше уста, за да му отвърне гневно, когато видя, че шерифът си пробива път през тълпата. Тя се помъчи да измисли някаква реплика, с която поне привидно да възстанови дистанцията помежду им и се спря на първото, което й хрумна.
— Къде са ми очилата?
Върна се обратно в тълпата и започна да оглежда земята, като запретна полите си.
Рейд се наведе, за да намери очилата. За нещастие те не се бяха строшили по време на сбиването. Само се бяха изкривили леко. За миг му дойде идеята да ги строши с тока на ботуша си, преди тя да забележи, че ги е намерил. После се обади джентълменът в него и той й ги подаде с елегантен жест.
Шерифът Форд беше висок и набит мъж, който гонеше петдесетте. Тъмните му очи бяха проницателни, а веждите му — сбръчкани.
— Рейд, какво, по дяволите, е станало?
— Мис О’Рурк се опита да накара тези двама моряци да не досаждат на една продавачка. В отговор те я нападнаха.
Шерифът Форд се огледа и накрая спря погледа си върху Грейс.
— Вярно ли е това, мис О’Рурк?
— Да.
— Къде е продавачката?
— Не знам — отвърна Грейс.
— Тя избяга, шерифе — заяви една оранжевокоса проститутка. — Прибра си всички бисквити и избяга.
— Негърка ли е? — попита Форд.
Грейс настръхна.
— Да, цветнокожа е.
Форд я погледна.
— Не сте оттук, нали, мис О’Рурк?
Грейс си пое ужасено дъх.
— Да не би да смятате, че тази малка уличница не бута на белите момчета, когато поиска?
Грейс ахна.
