Рейд се усмихна.
Когато зърнах този беглец, Форд, просто си помислих какво удоволствие ще ти достави да го хвърлиш зад решетките. Не устоях на изкушението да ти помогна. Да кажем, че съм се назначил за твой тъмничар.
— Говориш глупости — отсече в отговор Форд. — Имам си тъмничар и ти много добре го знаеш.
— Представи си новините на първа страница: шерифът Форд започва кампания за прочистване на крайбрежието от криминални типове. Според мен добрите дами в Начез със сигурност ще се трогнат, когато чуят това! Обзалагам се, че ще кажат на мъжете си да гласуват за теб наесен.
— Мъжете им и без това винаги гласуват за мен — заяви подигравателно Форд.
Рейд вдигна вежда.
— Тогава представи си следните новини на първа страница: Нападат учителка; шерифът пуска на свобода нападателите.
— Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш?
— Искам да го затвориш в онази килия и искам следващата седмица той да застане пред окръжния съдия, веднага щом той пристигне в града.
— Търсиш си белята, момко.
— Не — поправи го спокойно Рейд. — Ти си търсиш белята. Погледни на това по следния начин. Или ще си направиш добра реклама, или лоша. Но на твое място не бих забравил, че тази година ще се провеждат избори.
14
След няколко дена Грейс отиде в канцеларията на кмета и помоли да я пуснат при него. Тя се представи като позната на Алън от Ню Йорк. Начез беше малък град и кметът Шайнрайх веднага се досети, че тя е бившата гувернантка в Мелроуз. Според градските клюки Луиза Баркли я бе уволнила в пристъп на ревност към Рейд Браг.
— За мен ще бъде удоволствие да замествам Алън Кенеди, докато той се възстанови.
Кметът се изненада, но след това, за радост на Грейс, предложението явно му достави голямо удоволствие.
— Това е чудесно! Бях се отчаял при мисълта, че ще трябва намеря временен заместник. Вие сигурно знаете, скъпа, че има известна ъ-ъ съпротива срещу нашата нова училищна система?
— Знам — отвърна Грейс. — Но вие сте на нейна страна, нали?
— Аз съм републиканец — заяви гордо Шайнрайх и направи пауза. — Предполагам, че сте обсъждали това с мистър Кенеди той е съгласен?
— О… да — тя бе разговаряла с възстановяващия се Алън и той прие накрая тя да го замести.
И така тя си намери работа, макар и временна. Заплатата беше ужасно малка, три долара и петдесет цента на седмица, разбира се, ще трябва да започне и допълнителна работа, за да увеличи доходите си и то веднага, преди болницата да почне да я тормози заради сметките на майка й. Както винаги, мисълта майка й я изпълни със скръб и страх. Тази вечер Грейс беше твърде неспокойна при мисълта за утрешния ден и не можа да яде. Тя побутваше насам-натам парчето пиле в чинията си. Умът й бе зает с обмисляне на първите й действия утре. Един друг пансионер на име Чарлс Лонг, който накуцваше поради рана от времето на войната, я попита:
— С нетърпение ли очакваш утрешния ден, Грейс?
Когато Грейс вдигна очи, усмихната и копнееща да сподели чувствата си, забеляза Рейд, който, както винаги, седеше на мястото си срещу нея. Той бе спрял да се храни и я гледаше.
— Толкова се вълнувам, Чарлс.
Рейд попита бавно:
— Намерила си си работа?
— О, да — отвърна тя и усети безпокойство, че се е зарадвала толкова. Наведе неспокойно очи. Нямаше сили да издържи на погледа му. Беше сигурна, че той няма да одобри новата й работа, ако разбере каква е.
— Трябва да ни разкажеш всичко, скъпа — каза Хариет, — за това, как си изкарала първия ден. Алън ще бъде много доволен. Той ще изпита истинско облекчение, когато разбере, че си почнала да работиш.
Рейд остави ножа и вилицата си, облегна се на стола и я обгори с изпепеляващия си поглед.
— Да, разбира се — каза Грейс, която вече изпитваше силно безпокойство. Ужасно й се искаше да смени темата. Нима смяташе, че ще успее да скрие от него какво работи? Освен това какво я интересува дали той одобрява работата й или не?
— Хариет — каза бързо тя, — това пиле е много вкусно. Ще ми дадеш ли рецептата?
— Разбира се.
— Какво — провлечено попита Рейд — точно ще работиш?
Тя пребледня и посегна към кафето си.
— Ще заема мястото на Алън в училището, докато той оздравее — каза тя.
За миг той остана неподвижен и Грейс си помисли, че е сбъркала и че на него му е все едно. Обратно на очакванията й това я обезсърчи и смути.
След това той се изправи.
— Извинете ме — каза той на всички в стаята. Още преди да се е усетила, той заобиколи масата и дръпна назад стола й заедно със самата нея. Тя започна да протестира.
— Мисля, че трябва да поговорим — настоя с провлечения си глас той. Тя вече го познаваше много добре. Чу, че думите му се сливат в едно и лепнат като южняшки мед и разбра, че той е много, много гневен.
— Рейд…
Той я изправи и задърпа. Двамата прекосиха антрето и излязоха през задната врата. Щом се озоваха навън, тя се изви и се освободи. Беше много възмутена.
— Как…
В погледа на Рейд се четеше желание за убийство. Грейс забеляза опасния блясък в очите му и не довърши изречението си. Отстъпи неспокойно назад.
— Да не си полудяла? — попита той.
— Това не те засяга.
Той се отправи към нея. Тя отстъпи назад.
— Някой трябва да се грижи за теб — каза той, докато я гледаше дебнешком.
— Мога и сама да се грижа за себе си.
— Както в събота ли?
— Аз… — тя докосна с гърба си стената и ахна.
Ръцете му се появиха и от двете й страни и й препречиха пътя. Отблизо той изглеждаше дори още по- заплашителен, защото сега забеляза, че той е по-ядосан, отколкото тя бе предположила.
— Можеха да те ранят тежко в събота — изрече сковано той. — Това бе възможно да ти се случи и онзи ден на крайбрежието.
— Но не ме раниха — преглътна тя. В устата й изведнъж стана ужасно сухо.
— Защото бях там. По дяволите, Грейси! Следващият път може да не съм наблизо, за да спася скъпоценната ти кожа!
— Мога и сама да се грижа за себе си — извика тя в отговор.
— Справях се през всички години досега!
— Сигурно имаш девет живота като котките — сопна й се той.
— Откакто те познавам, едва се измъкваш от тежко нараняване!
— Нямам навик да седя със скръстени ръце и да не върша нищо.
— По дяволите! Поне не можеш ли да се придържаш само към едно занимание? Да не би да си решила да си пъхаш носа във всичко, което ти попадне?
— Само една несправедливост ли има на света? — отвърна му гневно тя.
