— Знаеш ли какво ти трябва?
— Страх ме е да питам!
— Трябва ти един як бой — каза той, а лицето му се намираше само на сантиметри от нейното. — Един здрав пердах ще те научи на ум и разум.
— Пусни ме — процеди през зъби гневно тя и се нахвърли върху стоманените му гърди. Но той не помръдна.
— В такъв случай ти трябва защитник — изрече той по-спокойно. — Признай си, Грейс, че се нуждаеш от мен.
— Ти си най-безочливият и надут мъж, когото някога съм имала нещастието да срещна.
— А ти си най-безразсъдната и безумна жена… — провлечено започна той, после се наведе напред и я притисна с тяло. Устата му намери нейната.
Грейс не удържа напора на яростната му атака и застина на място. Наистина, помъчи се да му окаже съпротива. Но нямаше смисъл. Устата й отстъпи и се разтвори леко. Тялото й започна бавно да се отпуска в обятията му. Вдигна ръце и ги сложи нерешително на раменете му. Рейд нададе силен вик на триумф, който идваше някъде дълбоко от тялото му.
Не отмести ръцете си от стената от двете страни на шията й. Голямото му тяло я държеше затворена в малкия полукръг. Впи устата си в сочната й долна устна и близна настойчиво цепката на затворените й устни.
— Отвори ги за мен, Грейс — промълви той.
Тя ги отвори. Горещият му, твърд и настоятелен език нахлу вътре. Същевременно бедрата му се прилепнаха страстно към нея и се задвижиха. Той започна да потрива в нея нагоре-надолу дългото си и втвърдено нарастване. Грейс изстена, отметна главата си назад и не попречи на Рейд да обсипва шията й с целувки и да се мъчи да достигне вдлъбнатината на нежното й ухо. Когато езикът му се зае да очертава спираловидни линии по нея, Грейс потръпна безпомощно. В отговор той се затърка още по-настойчиво в нея. Каза й какво иска и че го иска веднага.
— По дяволите — извика той и зарови лицето си в шията й. Грейс усещаше, че цялото му тяло вибрира до нейното. Не искаше той да спира. Не и сега. Всъщност никога.
Той отдели тялото си от нейното, но я хвана здраво за раменете.
— Трябва да се върнем вътре.
Тя не вярваше на ушите си. Беше разочарована, искаше й се да се озове пак в обятията му.
— Грейс — изрече той и си пое дъх. — Взела си това място, без да мислиш за опасностите. Не искам да преподаваш.
Сърцето й още биеше лудо.
— Може би — каза тя и облиза изсъхналите си устни, — може би, ако в този град има поне малко порядък и се спазват законите, човек ще може да преподава спокойно и без да му пречи някой. А освен това нямаш право да ми казваш какво да правя — нито ти, нито който и да е друг. Заради теб съм безработна!
Рейд вдигна очи към небесата и изруга.
— По дяволите — каза тихо той. — Ти си по-упорита от всички хора, които съм срещал досега.
— Казах ти истината.
Той я изгледа втренчено. Един мускул на челюстта му трепна.
— Искаш ли да ти кажа истината?
Тя си прехапа устната.
— Истината е, че аз и ти сме неразривно свързани, сладката ми.
— Не съм длъжна да слушам това!
Той продължи:
— Истината е това, което правя за теб и това, което ти правиш за мен. Истината е, че ние си принадлежим и ти го знаеш.
— Истината.
Не си принадлежаха един на друг. Какво от това, че той беше хубав. Важно беше това кой е и какво представлява. А той беше безчувствен донжуан, егоистичен и погълнат от мисълта за себе си. Не беше подходящ мъж за нея, не беше типът мъж, за когото да си мисли и на когото да обръща внимание. Не знаеше защо целувките му я вълнуват толкова, но се надяваше това да се дължи на нейната неопитност и на неговия преголям опит.
Нямаше две мнения по въпроса за неговото предложение да му стане любовница! Никога няма да го приеме. За да бъде с него, той трябва да е последният мъж на земята, а тя последната жена! Но ако той продължи да я преследва толкова упорито, тя ще си има проблеми. Как да държи Рейд настрани от себе си и същевременно да го склони да й помогне за прочистването на този град?
„Грейс, играеш си с огъня“, прошепна й едно гласче.
„Но нима имам друга възможност?“, запита се отчаяно тя. Ужасно я заболя главата.
След вечеря тя се оттегли с книга в ръка в стаята на Алън. Възнамеряваше да ободри и него, и себе си с любимия и на двама им разказ. Реши да забрави на всяка цена, поне за миг, Рейд Браг, шерифа и всичките си тревога.
Алън потръпна радостно при вида й. Още беше слаб и се движеше трудно, въпреки че бе седял на ръба на леглото преди малко. Обърна глава към нея и й се усмихна леко. Нямаше сили да направи нещо повече заради стеклите си устни.
— Здрасти, Грейс.
— Здравей, Алън — каза тя, седна до него и взе ръката му, притисна я силно до себе си. Този мъж беше добър и справедлив. Обичаше я достатъчно силно, за да я помоли да се омъжи за него. Разбираше я достатъчно добре, за да не я насилва. Обаче, докато се намираше в обятията му, не почувства абсолютно нищо. Тя се изпълни с отчаяние и огорчение от това.
А той, той беше най-отвратителният любовчия и беше й предложил само да му стане любовница — негова играчка и средство за забавление. Той изобщо не я разбираше и я преследваше безжалостно. В неговите прегръдки усещаше всичко. Мили боже, само един негов горещ поглед стигаше, за да се учести пулсът й.
Зае се да разказва бързо на Алън как е прекарала деня. Искаше й се още сега да забрави Рейд. Почти веднага забеляза смайването на Алън и остана неподвижна при вода на скованото му изражение.
— Алън? Какво има? Боли ли те?
— Не искам да преподаваш, Грейс — извика той. — Промених решението си.
Той се опита да седне изправен. Движението го накара да изохка от болка, тъй като две от ребрата му бяха счупени.
— Моля те, Алън, не си причинявай болка!
Алън не успя да се задържи и си легна.
— Грейс, не се дръж като глупачка или, което е по-лошо, не ставай мъченица. Видя кой ми причини тези рани. Не искам да се въвличаш в тази история. Сбърках, че ти разреших да се срещнеш с кмета Шайнрайх…
Грейс усети, че в очите й бликват сълзи от безсилие. Докосна нежно бузата му. Той обърна лицето си и то се озова в ръката й.
— Алън — прошепна тя, — ти си ми много скъп. Толкова те обичам.
— О, Грейс.
— Дори и аз не съумях да я разубедя — прозвуча пресипнал, грубоват и провлачен говор от вратата, — но може би ти ще успееш.
Грейс ахна и се обърна бързо.
— Какво правиш тук?
Рейд стоеше със скръстени ръце на входа. Беше се облегнал на страничната рамка на вратата. Не изглеждаше особено доброжелателен.
— Длъжен съм да ти задам същия въпрос. Какво правиш тук без придружител? Засрамете се, мис О’Рурк — лицето му беше сурово. — Кажи й, Алън.
