Роулинс не отстъпи. Гневният му поглед предизвикваше Рейд.
— Ще съжаляваш, тексасецо. Ще се погрижа за това.
— Ще те чакам с нетърпение.
Когато Франк и третият човек се качиха на конете си, Роулинс изгледа явно похотливо Грейс, която вече се бе изправила и държеше в ръце празната пушка. Рейд усети скритата заплаха в погледа му и се скова от напрежение. Роулинс забеляза това и се подсмихна още повече. После пришпори коня си и тримата се отдалечиха в галоп.
Грейс се запъти към вързания мъж. Едно кратко изречение на Рейд я спря.
— Стой на място.
Тя остана неподвижна.
Като по някакво чудо от дърветата изникнаха негри. Двама души започнаха да развързват своя приятел. От гората се появи Клариса и се затича към нея.
— Добре ли сте, мис Грейс?
Грейс изправи рамене. Никак не й беше лесно, тъй като тялото й все още трепереше неудържимо. Успя да кимне на Клариса. Междувременно чу приближаването на коня на Рейд. Накрая усети с гърба си докосването на горещото запенено животно.
— Хубав въпрос — каза Рейд със същия леденостуден глас. — Защо не й отговаряш, Грейс?
Макар че Рейд не беше многословен, на нея й се стори, че думите му подействаха на кожата й като одраскване с шкурка. Разбра, че постъпката й го е разярила. Усети, че в устата й е сухо.
— Добре съм — отвърна тя и се постара да говори ясно и високо. Думите й прозвучаха като леко писукане.
— Онзи човек добре ли е? — попита Рейд.
— Добре ли си, Хенри? — запита Клариса.
— Добре съм, сър — отвърна Хенри, пристъпи напред и затърка ожулените си китки. — Мадам, трябва да ви благодаря.
Грейс беше твърде неспокойна, за да изпита удоволствие, но успя да отвърне на Хенри с нещо подобно на усмивка или поне така се надяваше. След това Рейд я издърпа безцеремонно в си и я настани там да седне настрани. Неусетно за себе си се загледа в стиснатите му челюсти. Отвори уста, за да почне да протестира. Рейд отсече, без да поглежда към нея:
— Не ме тормози.
Тя си затвори устата.
Силната му като стомана ръка обви кръста й. Бързият ход на врания жребец изобщо не можеше да се сравни с ездата на Мери и макар че бе здраво притисната към скута на Рейд, тя не успя и не дръзна да се отпусне. Всъщност трепереше от време навреме, докато седеше изправена, като че ли е глътнала бастун и се мъчеше да избегне всякакъв контакт с горната част на тялото му. Рейд не каза нищо, дори да бе забелязал трепета й. Тя се ужаси, когато усети колко се е напрегнал. Той не насочи жребеца си към Горната улица, където се намираше пансионът на Хариет Голд. Грейс се страхуваше да попита накъде я е повел. Очите й се уголемиха от изненада, когато стигнаха до Сребърната улица, а после свърнаха наляво към възвишенията. Той я хвана по-здраво, сякаш бе доловил объркването й. Накрая се спря пред хотел „Сребърната дама“. Грейс гледаше смаяно.
Той се плъзна на земята и я смъкна, сякаш е чувал с жито. Кой знае защо коленете й бяха омекнали и се изкривиха в момента, в който краката й стъпиха долу. Рейд застана до нея. Твърдата му като стомана ръка я хвана през кръста. Той я придържаше по този начин, така че не й оставаше друга възможност, освен да закрачи с него. Влязоха в хотела.
— Рейд…
— Млък.
Той я поведе нагоре по стълбите към своя апартамент. Не я пусна, докато изваждаше ключа и отваряше вратата към прекрасно обзаведените стаи, които тя бе видяла онзи ден. Грейс се озова вътре. Стъпи неуверено на дебелия килим от Обюсон, огледа се наоколо и си помисли: „Това е лудост.“ След това чу, че някой заключва вратата и главата й се извърна рязко. Обезпокоеният й поглед се сблъска с този на Рейд. Той беше толкова мрачен и студен, че тя направи крачка назад.
— Отивам си вкъщи — изрече тя разтреперано.
— За коя се мислиш, по дяволите?
— Отивам си веднага вкъщи — успя да отрони тя и опита да мине покрай него.
Той я сграбчи и завъртя силно. Тя се озова в прегръдките му. Тялото му се беше стегнало като пружина.
— Много ли ти харесва смъртната опасност, Грейс?
Тя поклати безсилно глава. Измъчваше я мисълта, че всеки миг ще се разреве като новородено бебе.
— Не те ли е грижа дали няма да умреш? — запита той.
Тя не успя да се въздържи и зарида силно.
— Доведох те тук, за да те набия хубаво — изрече грубо Рейд. — Но никога през живота си не съм вдигал ръка срещу жена!
Още не бе произнесъл думите и я вдигна и понесе към огромен креват, покрит с балдахин.
От гърлото й се чу ново хълцане, което се засили.
Креватът потъна под тежестта на тялото й. Рейд се наведе над нея. Ръцете му се вкопчиха безмилостно в гъстите кичури на косата й и се впиха в главата й. Заболя я. Опита се да потисне изблика на сълзите. Едното му бедро се пъхна грубо между нейните. А след това устните му се спуснаха надолу. Бяха твърди и горещи.
Той разтвори насила устните й и бутна езика си дълбоко в устата й. Тя се опита да си извърне главата, но ръцете му я държаха здраво. Устата му се задвижи напред към нейната. Вече се беше втвърдил и нараснал силно до корема й. Тя беше абсолютно сигурна, че той знае, че й причинява болка. Но поради някаква, известна само на него причина, той се мъчеше да демонстрира надмощието си над нея по единствения начин, който му бе останал. Осъзна, че той ще я вземе тази вечер, независимо от това, дали тя го желае или не.
Но каква полза, че разбира всичко това.
Той беше горещ. Той беше мъж. Той беше силен — ТОЙ въплъщаваше живота и сигурността. Тя се бе сблъскала с насилието и терора, но сега се намираше в безопасност в прегръдките на Рейд. Обви ръцете си около него и се притисна страстно към тялото му.
Той зарови лице в шията й и я притисна ужасно силно към себе си.
Грейс извика високо и зарида. Вторият й вик беше нечовешки. Сякаш го издаваше някакво животно, страдащо от силна болка. Рейд спря да се движи върху нея. А тя завика с всичка сила, нервно и жално.
Рейд остана неподвижен още един миг върху нея. После затвори очите си, преобърна се и я притисна още по-силно към себе си. Тогава тя заплака, притиснала лице към ленената риза на гърдите му.
— Грейс — каза дрезгаво Рейд. — Всичко е наред.
Тя изстена. Трепереше и се притискаше в него. Той я прегръщаше, милваше и люлееше приспивно. Тя ревеше неудържимо и се мъчеше да се зарови в него. Доста време по-късно, когато сълзите най-сетне спряха да текат, тя се почувства напълно изтощена. Намираше се в прегръдките му и между бедрата му. Неговата риза бе донякъде разкопчана, а мократа й от сълзи буза се облягаше на голите му гърди. Там я обвиваше гнездо от удивително меки кестеняви къдри. Едната от едрите му ръце си почиваше на кръста й, плъзгаше се нежно нагоре-надолу от бедрата до ребрата й. Другата придържаше тила й. Косата й отдавна се бе оказала на свобода. Той погали косата й. Усещането бе прекрасно и много успокояващо. Тя въздъхна продължително.
— По-добре ли си? — попита той и тя си помисли, въпреки че не беше сигурна, че устните му я докосват леко отгоре по косата.
Чувстваше се толкова уморена, че отговорът й едва се чу. Изтощението й бе толкова силно, че не я интересуваше в каква поза лежи. Нехаеше за начина, по който бедрото й се настани удобно в сгъвката на слабините му. Зарови още по-навътре лицето си в гърдите му и веднага заспа.
Когато се събуди на другата сутрин, още се намираше в леглото и в прегръдките му.
