скокът й от сала, за да преджапа до брега. И той се усмихна.
Усмивката му изчезна, когато споменът продължи. Полите й се прилепиха до дългите й прекрасно оформени крака — за може би хиляден път той си припомни възбуждащото тяло на Грейс. То бе дълго и стройно, с разкошни гърди. Рейд веднага усети възбуда в слабините си. Спомни си как тя лежеше под него с разтворени крака, гореща и мокра. Една ерекция го възнагради за спомена му. След това си припомни последното събитие от поредицата от непрестанни кризисни ситуации, в които Грейс явно бе затънала до гуша — решението й да замести Алън като учителка. Вътрешностите му се свиха от тревога. Тя беше глупачка. Ще я убият, ако продължава така.
— Рейд, къде, по дяволите, си се унесъл? — попита Тилдън Феърбанкс.
Рейд хвърли картите си на масата.
— Излизам от играта.
Джордж Фарис се подсмихна.
— Май имаш проблеми тази вечер?
Погледът на Рейд беше спокоен.
— Да.
Вратата се отвори, но никой не обърна внимание на келнера, който влезе, бутайки маса на колелца, върху която имаше питиета и чисти пепелници. А след това иззад него в залата влетя едно малко черно тяло, което изпревари келнера. Охранителят Макмърти се появи задъхан зад него.
— Спрете това момче! Хей, момче, нямаш право да влизаш тук! — Макмърти бе целият червен. Започна да ругае цветисто.
Изумените покерджии спряха да играят, когато видяха, че Джефри се втурва право към Рейд. Рейд задържа момчето, после приклекна и го хвана за раменете, тъй като виждаше, че то се готви да изкрещи.
— Какво има, Джеф? Станало ли е нещо с Грейс?
— Да, сър — изрече с усилие момчето. — Вървях след сестра ми до пансиона на мисис Хариет. Тя потърси мис Грейс. А след това излязоха и носеха пушка. Ще ги пребият! — момчето почна да вика безпомощно.
— Накъде се отправиха? — попита мрачно Рейд.
— Към Шантитаун.
Намеси се Тилдън Феърбанкс.
— Хей, Рейд, ти май си единственият бял в този град, който не знае какво ще стане там тази вечер.
Той се обърна към приятеля си.
— Изплюй камъчето, Феърбанкс. Веднага.
— Решили са да дадат урок на негрите, в случай, че някой от тях е решил да послуша републиканеца, който беше днес в града.
Рейд изруга и изчезна, преди някой да успее да мигне.
— Ще накажем ли един за назидание на всички? — извика от коня си Роулинс.
Нощните ездачи бяха седем. Четирима бяха на коне отстрани до Роулинс, а двама, които бяха слезли на земята, държаха един силно уплашен негър на име Хенри.
— Да — отекна ревът им.
Бяха докарали няколко треперещи негри да гледат.
— Това да ви е за урок. Няма да слушате вашите приятели янки, иначе по вас няма да остане здрава кожа — обяви Роулинс. — Почвай да го биеш, Франк.
Гледката беше непоносима.
Грейс не успя да се сдържа повече, въпреки че трепереше от страх от главата до петите. Седеше върху Мери в гората, която ограждаше сечището, където предстоеше да се състои побоят.
— Как да накарам това магаре да помръдне? — прошепна тя на Клариса, която стоеше на земята, трепереше и викаше беззвучно.
— Ритни го — каза Клариса.
Грейс ритна силно мулето. Мери изви глава и я погледна. Клариса я удари отстрани. Мери изскочи от гората и хукна право към мястото, където връзваха нещастния негър за един дебел кол.
Грейс се носеше лудо напред и се опитваше едновременно да хване юздите, да обуздае мулето и да насочи заплашително оръжието. За пръв път през живота си съжали, че не умее да язди. Но може би беше по-добре, че не умееше. Щом чуха тропота на връхлитащото и ревящо пронизително животно, главите на хората се извърнаха към нея. Конете им се размърдаха разтревожено. Мери хапеше мундщука и препускаше лудо напред. Грейс се прилепи до нея с краката си и с едната си ръка. Едва смогваше да се задържи на седлото. Загуби и ума, и дума. Юздите се носеха като дълги ленти зад гърба й. Неусетно за нея Мери се озова точно срещу Роулинс. Грейс успя да насочи пушката право напред.
— Какво става, по дяволите — изкрещя Роулинс и дръпна юздите, за да се махне от пътя й.
Мери зави и едва не закачи дорестия кон на Роулинс. Младежът се зае да успокоява уплашения си жребец. Грейс започна да се смъква настрани. Премести горната част на тялото си, за да овладее положението с дясната ръка. В този миг Мери се спъна. Оръжието изгърмя.
Изстрелът профуча опасно близко до коня на Роулинс, който изцвили, препусна и проби редицата на четиримата ездачи, като създаваше хаос и бъркотия.
Дузината негри, които бяха принудени насила да гледат, се разпръснаха и побягнаха.
Грейс се изтърси позорно на земята.
Мери спря рязко и задъвка бурените.
Роулинс овладя дорестия си кон и го подкара назад с камшика.
— Върнете негрите тук — изрева разярено той.
Грейс се изправи и насочи пушката срещу него. Трепереше.
— Не! — извика тя. — Ще застрелям всеки, който помръдне! Репликата й сякаш бе извадена от някой булеварден роман.
Стори й се глупава.
Но имаше ефект. Нощните ездачи се вцепениха и зачакаха заповед от водача си.
Той не й повярва.
Няма да посмееш да ме застреляш, момиче — заяви цинично той.
— За малко не те уцелих първият път — изрече задъхано Грейс. — Заради мулето те изпуснах. Този път никакво муле няма да ми попречи.
Роулинс се поколеба.
— Какво да правим? — попита Франк, който все още стоеше до вързания негър.
Лицето на Роулинс се изкриви от яд.
— Никой негодник янки, който си пада по негрите, няма право да ми заповядва — каза той, пришпори коня си и се насочи право към нея.
Грейс се молеше в пушката да са останали още куршуми. Вдигна я нагоре.
— Стой на място, Роулинс — извика тя. — Предупредих те!
Той се подсмихна, а конят му увеличи скоростта си. Грейс преглътна. Той беше на тридесет ярда. Вече премина половината разстояние и приближаваше. Смееше се. Грейс събра всичките си сили и натисна спусъка. Нищо не се случи.
Роулинс нададе тържествуващ крясък и посегна към нея. Ръцете му я обвиха. В същия момент прозвуча изстрел. За миг Грейс се оказа плътно притисната до потното седло на коня. След това усети, че той се напряга и го чу да вика от болка. Пусна я. Тя падна на колене.
— Само опитай, Роулинс — каза провлечено Рейд изпод сенките. — Извади си пистолета.
Роулинс застина. Рамото му кървеше обилно, ръкавът му се оцвети в червено. Няколко секунди всички стояха със затаен дъх и чакаха Роулинс да си извади оръжието. Но той сигурно разбра, че тази постъпка ще бъде гибелна, защото Рейд бе насочил револвера си към него напълно невъзмутимо и със сигурност нямаше да го пропусне.
Рейд извика с презрителна нотка в гласа:
— Махайте се оттук и вървете по дяволите. Веднага! Първо се разпръснаха четиримата ездачи.
