Тя пребледня.
— Мис О’Рурк, длъжен съм да ви предупредя. Това място тук не е за хубава даскалица като вас. Тук не искаме никакви обществени училища. Не желаем чернилките да си мислят, че са нещо повече от онова, което са били преди. Те не са равни на белите, каквото и да твърдят проклетите републиканци. Местните хора изобщо не ви обичат вас, янките, о, да, мис, никак не ви обичат. Хич не ни харесва да ни взимат такси, за да пращат негрите в училища и да плащат вашата заплата. Помислете си за всичко това, мис О’Рурк, помислете си хубаво.
Тя си пое дъх.
Преди да я пусне, той й каза:
— Правя това, защото иначе ще ми се наложи да сляза тук и сам да ти изнеса няколко урока.
След тези думи той се отправи към коня си, възседна го, стори й съвършен поклон и препусна в лек галоп.
Грейс се смъкна на едно стъпало пред църквата. Трепереше. Стисна силно ръце. После си пое дълбоко дъх, за да си възстанови малко спокойствието, стана, събра си книгите и пое решително по пътя към града.
След няколко минути видя, че един кон препуска в галоп към нея. Тя се смрази. След това забеляза, че конят е черен, а Роулинс яздеше червеникавокафяв жребец. Когато Рейд спря до нея, Грейс извика от облекчение. Той скочи на земята.
— Какво има, Грейс? Джеф ми съобщи, че си в беда — извика той. Още преди да е свършил, Грейс се хвърли в обятията му, сякаш търсеше убежище в силната му прегръдка. Усети, че той я прегръща здраво. Сгуши се още по-силно в него. Той я залюля. Грейс усети допира на устата му върху бузите си и уверената и успокояваща милувка на устните му. За един като че ли безкраен миг тя се притисна силно в него, а той я притегли към тялото си. След това я отдели внимателно от себе си и обви с ръце лицето й.
— Какво, по дяволите, се е случило?
— Нищо — успя да промълви тя. — Слава богу, нищо!
Под миглите й блеснаха сълзи.
Той изруга силно.
Грейс подсмръкна пренебрежително, тъй като смелостта й се върна.
— Мисля, че той нямаше да ми стори нищо. Опита се само да ме сплаши.
— Кой?
— Роулинс.
Този път тя се изчерви силно, докато разяреният Рейд обикаляше около нея.
— Какво точно стана?
Грейс му разказа.
Рейд я сграбчи за рамената. Пръстите му се впиха в нея. Заболя я.
— Това беше последният ти работен ден тук.
— Рейд, невъзможно е да напусна сега!
— По дяволите! — избухна той и се завъртя рязко. Изви се и се обърна отново към нея. — Проклета да си, Грейс.
Тя притисна ръцете си към гърдите си.
— Не смяташ да стоиш тук до сутринта, нали?
Тя поклати глава отрицателно.
— Има ли начин да те накарам да се откажеш от тази работа? Възможно ли е да ти вдъхна малко здрав разум?
— Не.
— Добре — избухна той. — Ще идвам тук всеки ден след часовете, за да те изпращам. Дори не си помисляй да се опитваш да ме разубедиш!
— Няма да посмея — каза тихо тя. Дълбоко в себе си изпита облекчение.
През нощта Грейс, колкото повече си припомняше тази случка, толкова повече се убеждаваше, че Роулинс никога не би й сторил нищо лошо. В края на краищата тя беше жена, а южняците се гордееха с почтителното си отношение към нежния пол. Обаче Алън не се съгласи с нея.
За нещастие Рейд бе отишъл право при него, за да го осведоми за нежелания посетител. Не е нужно да казваме, че Грейс се ядоса много на неговата постъпка.
Алън приседна и изохка от усилието.
— Грейс, ще си идеш със следващия влак за Ню Йорк.
— Няма — отвърна тя с присвити устни. — Алън, Рейд преувеличи случката. Той дори не присъстваше на нея!
— Не подценявай Рейд — предупреди я Алън. — Понякога той става опасен човек, Грейс, а опасните хора разпознават опасните ситуации. Ти…
— Аз съм жена, Алън — прекъсна го Грейс. — Роулинс е южняк до мозъка на костите си. Никога няма да навреди на една жена.
— Грейс, никога не съм те молил за нищо. Но сега те моля. Моля те, направи го заради мен, върни се в Ню Йорк. Изобщо не трябваше да ти уреждам работа тук, като те знам каква си.
— Няма да избягам.
Алън изруга и стресна силно Грейс, която никога по-рано не го бе чувала да изрича такива думи. Той се извини незабавно. Грейс не му обърна внимание.
— Освен това нямам пари. Никакви. А трябва да остана и да платя на петнадесети другия месец. При това положение парите няма да ми стигнат да платя сметките на майка ми — устните й изтъняха при тази мрачна мисъл. Времето си минаваше. Трябваше да направи нещо, за да увеличи доходите си. Обаче вече знаеше, че в Начез няма никаква работа или поне няма подходяща за порядъчни жени.
— Имам двадесет долара, Грейс. Искам да ги вземеш. Това е всичко, което имам. Знаеш, че учителската заплата не е висока. Освен това изхарчих доста, за да си купя още книги. Но всичко, което имам, е твое.
— Няма да се върна в Ню Йорк — изрече спокойно Грейс. Ужаси се дълбоко в душата си. Попита се дали все пак не трябва да вземе назаем двадесетте долара от Алън. С тези пари ще успее да плати повечето сметки на майка си. Но знаеше, че няма право да ги взима.
— Алън, твоите спестявания ти трябват, за да се издържаш, докато почнеш отново работа, а това няма да стане скоро. Ами доктор Ланг?
Алън почервеня.
— Той ми каза да не се безпокоя. Увери ме, че не съм длъжен да му платя веднага.
Грейс успя да се усмихне, въпреки че беше затънала в блатото на чувствата си. Досега обявата, че тук има шивачка, не й беше довела клиенти. Дори и да се появеше свободно работно място, тя си бе спечелила вече доста лоша репутация в този град. А сега, когато преподаваше на негърчетата, репутацията й сигурно още се бе влошила. Положението явно бе извън контрол. Същото бе и положението в Ню Йорк, където никой не би я наел заради лошата й слава. А си бе обещала да се държи дискретно!
Може би е възможно да склони Луиза да й даде мястото на домашна учителка на децата на хонорар. Представи си колко много ще трябва да се унижи и колко зле ще се държи с нея Луиза благодарение на властта, която ще има над нея. Това не вълнуваше Грейс. Ако смяташе, че има и най-малка възможност да получи някакъв допълнителен доход, тя би се проснала в краката на тази жена. Но знаеше добре, че Луиза никога не би я наела отново.
Също толкова добре разбираше, че в града няма никаква работа за порядъчна жена.
Когато затвори очи, през ума й мина една ужасяваща мисъл. На Сребърната улица винаги има работа.
15
Именно тази тревожна мисъл задържа будна Грейс, когато тя си легна.
Имаше един съвсем лесен изход… Рейд. Веднага се ужаси.
Знаеше, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме неприличното и безочливо предложение на Рейд.
