— Аз съм прекарала нощта тук!
— Ти заспа.
— Само ти си виновен! Изобщо не трябваше да ми разрешаваш да оставам! Защо ме доведе тук? — зарида тя.
Рейд примигна.
— Ти си изпаднала в нервна криза и в шок…
— Направил си това нарочно! — Тя пак замахна, но този път той избегна удара и хвана китката й.
— Спри се, Грейс. Съжалявам, че не бях на себе си вчера. Стори ми се съвсем нормално да те прегърна, докато спиш.
— Заради теб загубих доброто си име!
Изведнъж го обхванаха неудържими угризения на съвестта. Имаше ужасяващото усещане, че е сбъркал.
— Грейс?
Тя се дръпна силно и той я пусна.
— Как ще се прибера при Хариет по нощница и пола? — извика тя. — И къде ми е полата? Колко е часът? Ще закъснея за училище!
— Ще изтичам до Хариет и ще ти донеса някоя рокля — каза той и усети, че в него се надига чувство на вина.
Грейс приседна на леглото. Трепереше. Обхвана тялото си с ръце. Репутацията й беше съсипана. Начез беше малък град, в който клюките се разпространяваха бързо. Никога вече няма да си намери прилична работа — вече не.
Разумът и отказваше да разсъждава само за тези неприятности. Вместо това той й припомни детайлно какво точно й стори Рейд и колко спокойно тя отвърна на ласките му. Грейс беше интелигентна жена. Знаеше какъв е животът. Но никога, никога не беше допускала, че съществува акт като този, който те извършиха заедно.
Акт ли? Как пък не, това бе перверзия. Тя сви юмруци. Разбира се, че той познаваше всички извратености, особено ако те носеха невероятно приятни усещания.
Искаше й се да заплаче. Искаше й се да го удари. Същевременно най-предателски й се искаше да допълзи до леглото и да изчака там Рейд да се върне, да го прегърне и да го посрещне радушно в прегръдките си. Той беше толкова горещ, твърд и мъжествен. Толкова хубав. Такъв мръсник.
Тя си затвори очите и си представи как той си събува невъзмутимо панталоните, без да си даде труд да се обърне с гръб към нея. Раменете му бяха широки и силни, гърдите — добре оформени и забележително мощни. Ръцете и краката му бяха като на класическите скулптури на гръцките атлети. А мъжествеността му… Тя не искаше да гледа. Но не успя да се удържи.
Трябваше да се овладее, преди той да се върне, да намери някоя камериерка, да вземе назаем малко дрехи и да си иде, преди той да се появи отново. След десет минути Грейс направи точно това.
Ако всички беше наред, тя трябваше да изкара един обикновен училищен ден. Но Грейс не смяташе, че животът й някога ще влезе отново в нормални релси. Когато застана пред учениците си, тя се съсредоточи с голямо усилие върху работата. Той постоянно нахлуваше в мислите й. Също и спомените за събитията от предишната нощ, насилието и ужаса. Заради участието си в тях тя се бе превърнала в нещо като героиня. Учениците й ловяха жадно всяка нейна дума. Тя си спомни похотливия поглед, който й отправи Роулинс и явната заплаха в него. Прииска й се да не беше избягала тази сутрин, без да се види отново с Рейд.
Той й бе казал, че ще идва всеки ден в училището, за да я изпраща до вкъщи. Дали ще дойде? Или й се е разсърдил толкова за обидата, че е решил, че тя и сама може да се грижи за себе си? И което е по-важно, има ли основание да се бои от Роулинс и сподвижниците му? Страхът й нарастваше с приближаването на вечерта.
Църквата и дворът се обезлюдиха най-сетне в три и петнадесет. Грейс застана на стълбите и се огледа наоколо. Не се виждаха нито Рейд, нито Роулинс. Страхът, който я бе обхванал, отслабна. Разбира се, че Роулинс няма да се появи — нали го раниха снощи. А що се отнася до Рейд, той очевидно не бе говорил сериозно, когато й каза, че всеки ден ще я изпраща вкъщи. Тя явно не го интересуваше, което беше добре дошло за нея.
Това беше безсрамна лъжа. Как да се преструва дори пред себе си, че е безразлична към него. Най- малкото беше разочарована, че той не е дошъл.
Измина половината път към къщи, когато чу конски тропот зад себе си.
Всички мускули в тялото й се напрегнаха и тя се обърна, стиснала здраво книгите. Беше само някакъв фермер с каруца. Той й предложи да я откара до града. Грейс се готвеше да приеме предложението му, когато видя, че Рейд препуска в лек галоп по пътя на едрия си вран жребец. Тя застина на място, после посегна бързо към каруцата и се приготви да се качи вътре. Тъкмо беше стъпила на страничната дъска, когато той заговори иззад нея.
— Казах, че ще дойда и дойдох.
Той приближи жребеца и й подаде ръката си.
— Качвай се.
— Не, благодаря — отвърна сухо тя. — Този любезен фермер ми предложи да ме откара в града.
— А ще те защити ли от юнаците на Роулинс? — залита студено той. — Скачай тук, Грейс.
— Всичко е наред, мадам — изрече неспокойно фермерът. — Не знаех, че ще пътувате с джентълмена.
Той вдигна юздите и подкара мулето си. Грейс гледаше свирепо.
— Ти го прогони със заплахите си!
— Сигурно името на Роулинс му се стори по-заплашително!
— Ще вървя пеш — заяви Грейс.
— Добре.
Тя не го погледна повече. Той яздеше бавно зад нея. Беше толкова близо, че веднъж или два пъти Грейс усети горещия дъх на животното върху тила си. Тя държеше изправени раменете си и вдигна високо глава. Той беше сърдит! Е, какво пък, и тя беше също толкова сърдита, дори повече!
Когато стигнаха до дома на Хариет, Грейс избърза и влезе преди него в къщата. Размина се с няколко пансионери на верандата, докато влизаше вътре. Един от тях й се подсмихна твърде похотливо. Партньорът му в игрите на карти, един по-възрастен джентълмен, я изгледа явно неодобрително и вдигна ръка. Грейс забърза навътре.
Още я болеше от прекалено критичния поглед и от похотливата усмивка, когато за малко не се сблъска с Хариет.
— Добър ден, Хариет — заговори сърдечно тя. — Как…
Хариет се засуети и я заобиколи, след като я изгледа мрачно. О, Господи, помисли си Грейс. Всички знаят.
— Грейс?
Тя замръзна на място. Това беше гласът на Алън. Той я викаше от стаята си, която се намираше по- надолу по коридора. Повика я отново. Грейс се уплаши, че той ще опита да стане от леглото и забърза към стаята му. Той се беше подпрял на лакти и изглеждаше много по-добре. Гърдите й се стегнаха от тревога.
— Здравей, Алън. Как се чувстваш днес?
Той не й отговори. Само я гледаше, докато тя приближаваше. Грейс се зае да оправя загрижено възглавницата му.
— Да ти донеса ли нещо?
— Вярно ли е?
Тя пребледня.
— Какво да е вярно?
— Че си прекарала нощта в хотел „Сребърната дама“.
Тя почервеня. Какво да му каже? Вярно беше. Но не се бе случило това, което те мислеха — или пък беше? Тя и Рейд бяха интимни, макар и по малко необичаен и греховен начин. Прехапа си устната и се отпусна на крака на леглото.
