Грейс си пое рязко дъх.
— Но, скъпа — обърна се Луиза към Грейс. — Не губи надежда. Толкова хубаво си се нагиздила. Рейд е много опитен, когато му се налага да прави жените щастливи. Но ти вече знаеш това, нали?
Грейс почервеня от срам и гняв. Още преди да си е поела дъх, Луиза целуна Рейд по бузата. Той се дръпна сковано назад, но закъсня. Грейс вече бе видяла как пълните й розови устни се разтварят и оставят влажна следа по кожата му. После Луиза се отдалечи плавно. „Няма да извикам“, каза си Грейс.
— Не й обръщай внимание. Тя е една озлобена жена — каза Рейд, след като седна и взе ръката й.
Грейс дръпна силно дланта си, сякаш се бе опарила от докосването му.
— Но ти й обърна внимание. Не смяташе, че тя е достатъчно зла, за да я държиш настрана от леглото си.
— Никога не съм твърдял, че съм бил безгрешен в това отношение.
— О, не, със сигурност не си бил безгрешен. — Тя усети, че няма да успее да сдържи повече сълзите си.
— Грейс!
Тя скочи на крака и избяга от залата. Знаеше, че Рейд ще я последва. Спъна се в роклята си на стълбите, но успя да възстанови равновесието си. Падна на ръцете и коленете си на най-горното стъпало. Рейд й извика, докато изкачваше с мъка стълбите. Грейс се изправи и чу, че платът на прекрасната й рокля се къса. Зарида.
Той застина на най-горното стъпало, но само за миг.
— Тя не заслужава да ревеш заради нея — рече й нежно той и я взе в обятията си.
— Скъсах си новата рокля — изхлипа тя.
— Това може да се оправи.
— Прекрасната ми нова рокля.
— Ще ти купя друга.
— Не искам друга. — Тя плачеше.
Той я залюшка.
— Не викай. Моля те, не викай.
— Прегърни ме.
— Прегръщам те.
— Не ме пускай.
— Няма. Никога. Ще се грижа за теб, Грейс, кълна се.
— Страхувам се.
— Не се страхувай. Никога не се страхувай. Всичко ще се оправи.
— Как ще се грижиш за мен, ако те убият?
Той вдигна разплаканото й лице.
— Какво искаш да кажеш?
Тя се вгледа в очите му и лицето й се разкриви отново от плач.
— Ще ме обичаш ли, Грейс?
— О, да, да, ще те обичам! — изхълца нервно тя.
Дъхът заседна в гърдите му. Стисна я още по-силно. Залюляха се заедно.
— Не разбирам какво ми става — изрече тя в пропитите му от нейните сълзи гърди.
— Просто спри да се бориш с мен, Грейс — прошепна той. — Престани да ми се съпротивяваш и всичко ще бъде наред.
22
Първото, което усети Грейс сутринта, беше ярката и гореща слънчева светлина, която нахлуваше в стаята им. Тя отвори очи, примигна и се запита защо е спала до толкова късно. Заляха я спомени — Рейд я понесе към стаята, като я галеше и прегръщаше. Нещо се случи с нея през последната нощ, някакъв изблик на чувства, който съпровождаше осъзнаването, че тя се бои за него. Когато устата му се устреми нежно към нейната, за да я утеши, и бе още мокра от нейните сълзи, тя го стисна с всичка сила, прегърнала голямата му шия. Искаше й се да не го изпуска никога. Той ахна от изненада.
— Рейд — извика тя, докато хапеше настървено устните му. Не беше в състояние да обуздае нуждата си от него и агресивността си, породена от ужаса и страха. Беше отчаяна. Единствено голямото му тяло, което се притискаше в нейното, можеше да премахне това отчаяние.
Грейс се претърколи към своята страна на леглото. Беше започнала авантюра, която отчаяно желаеше да прекрати. Нямаше предвид страстта, която тя и Рейд изпитваха един към друг. Защо да се срамува от несдържаното си поведение, щом ги дебнат такива опасности? Щом е възможно да бъде убит един невинен човек? Щом допусна грешката да насъска Рейд срещу Форд? И дори, ако не убият Рейд, а загине Форд, тя никога не се бе стремяла да налива масло в огъня, никога не бе и сънувала, че резултатът от намесата й ще доведе до такива гибелни последици.
Шерифът заплаши Рейд. Прилоша й, когато си спомни това. По-рано Рейд и Форд само си разменяха нападки, но този път шерифът го бе заплашил нагло. Ако Рейд се озове в затвора на Форд, ще изпадне в много тежко положение. За нищо на света това не бива да се случва!
Тя намери веднага бележката. Слисаната Грейс се втренчи в самоуверения му почерк. Пликът бе адресиран само с една дума —
Не исках да те събуждам. Потеглих за Ню Орлиънс, където най-вероятно е избягал Ейбъл Смит. Надявам се да се върна до седмица с него. Платил съм за стаята. Заедно със сметката е уредено всичко, което ще ти потрябва, включително и храната. Всичко е уговорено. Оставил съм ти за всеки случай и малко пари.
В плика имаше сто долара.
Той бе заминал. Грейс смачка писмото и го хвърли на пода. Ще се моли той да се върне сам, без да е хванал жертвата си, за да не продължава повече този нелеп конфликт. Но имаше усещането, че дори при такъв развой на обстоятелствата нищо няма да възпре тези двама мъже от явно неизбежния им сблъсък.
А той дори не се бе сбогувал с нея.
Стига е седяла така. Реши да се възползва от отсъствието му по най-добрия начин. Ще посвети цялото си внимание на неофициално организирания си клас. И стига да е възможно, ще измисли начин да отклони Рейд от пряк сблъсък с Форд. Вече се опита веднъж да го отклони. Ще опита пак. Но защо се чувства толкова ужасно, само като си помисли за това?
— Не трябваше да идваш днес, Алън — каза Грейс.
Алън слезе бавно от кабриолета, който караше Грейс. Той я бе съпровождал по време на училищните занятия, а сега се бяха върнали в Начез. Беше късен следобед.
— Длъжен бях, Грейс. Трябваше да дойда, щом чух, че водиш неофициални учебни занятия. Освен това вече се чувствам много по-добре.
Грейс се размърда неловко на мястото си. Почувства се голяма страхливка задето изобщо не спомена за Рейд по време на разговора им.
— Мисля, че доктор Ланг е бил голям оптимист, когато е казал, че ще се оправиш толкова бързо. И със сигурност не е предвиждал да прекараш целия следобед извън леглото!
— Това засяга ли те?
— Разбира се, че ме засяга — изрече жално Грейс.
