— В никакъв случай. Само си помисли как ще изглеждаш сега в очите на хората, шерифе. Затворникът ти бяга, а сега ти го връщат. Не смяташ ли, че имаш голям късмет?
— И всичко това заради някакъв цветнокож боклук.
— И заради една дама.
Форд само го изгледа.
Рейд се овладя. Не искаше да се сбива с Форд, не и заради Грейс, не и щом искаше да спечели по- голяма победа — да даде моряка под съд и да го осъдят. Ще се въздържи от сблъсък сега, за да спечели войната.
— Довиждане, шерифе.
Форд се засмя.
Навън Рейд кимна на човека от агенцията на Пннкертън, когото бе наел да охранява затворника, после забърза с големи крачки към Стръмната улица. Искаше час по-скоро да се види с Грейс.
Нея я нямаше в тяхната стая и той предположи, че е излязла да пазарува. Надяваше се тя да си купи нещо хубаво и скъпо. Усмихна се при тази мисъл. Беше й донесъл вкъщи няколко подаръка. Сложи ги внимателно на масата. Един от тях беше хубав и скъп. Той си помисли, че вече са достатъчно близки и тя ще го носи. Но може би няма да се съгласи.
Не беше в състояние да забрави последната нощ, която прекараха заедно. Грейс се мяташе като тигрица в обятията му. Той се смая от пламенната й и взискателна страст. И й отвърна достойно. Беше си представял, че дълбоко в Грейс има спотаени пламъци, но никога не беше и сънувал, че страстта й ще се окаже толкова гореща и силна. Нито пък си беше представял, че ще се люби толкова неистово и обезумяло с нея. Тя не знаеше, но той наистина имаше белези от зъбите й по шията си, както и следи от ноктите й по гърба си. Носеше ги с гордост.
Докато го нямаше в града, той се тревожеше за нея, тъй като познаваше склонността й да изпада в неприятни ситуации. Но в каква неприятна ситуация можеше да изпадне Грейс сега? Знаеше, че вече не членува в християнското дамско дружество за трезвеност заради връзката си с него. Вече не беше и учителка. Това бе единственото, за което той съжаляваше, защото беше косвеният виновник да я уволнят. За щастие беше разкрил замислите й да води неофициални учебни занятия. Беше й забранил да се занимава с това. Грейс не трябваше да се забърква в нещо подобно.
Отпусна се във ваната с гореща вода. Надяваше се, че тя ще се върне, докато той е вътре. Ще я свали на земята и ще смъкне всичко от нея, за да й даде да разбере колко много му е липсвала. След онази нощ тя нямаше повече да се държи превзето и прекалено благопристойно, нали? Усмихна се. Имаше само един начин да разбере това.
Току-що бе излязъл от водата и си бе увил хавлията около кръста, когато вратата се отвори и на прага й се появи Грейс, която замръзна на място от изненада. Той се усмихна.
— Здравей, скъпа.
Тя го гледаше право в очите. Устните й се разтвориха и нададоха беззвучно възклицание. Тя наподобяваше приказно видение в светлосинята си копринена рокля. После Грейс сведе очи и забеляза, че тялото му е почти голо. По бузите й се появиха големи цветни петна. Рейд не успя да се удържи и получи мигновена ерекция, защото я желаеше силно. Тя му беше липсвала прекалено много.
— Ела тук, скъпа.
Тя го изненада напълно. Втурна се към него и обви ръцете си около влажното му тяло. Рейд я притисна страстно към себе си.
— Харесва ми това посрещане!
Тя притисна силно тялото си към него. Рейд искаше да й даде подаръците, но още по-силно желаеше да направи нещо друго с нея. Ръцете му хванаха здраво бедрата й и ги долепиха до неговите.
— Ох, Грейс, колко ми липсваше.
Устните им се сляха. Устата й беше отворена, влажна и изпълнена с копнеж по него. Той обгърна лицето й с длани, така че да гледа в очите й.
— Мисля, че няма да се държа както трябва, Грейс.
Тя се усмихна. Устата й затрепери и той се стресна, когато съзря сълзи в очите й.
— Сега не е най-подходящото време да те превъзпитавам — прошепна тя.
Той извика възторжено. Вдигна я и я понесе към леглото. Тя му подаде ръка и се изтегна на белите чаршафи. Рейд никога нямаше да забрави този миг. Великолепна гледка, от която на човек му спираше дъхът. Грейс му подаде ръка.
Той се засмя и се хвърли върху нея. Тя се разсмя от изненада. Той изтръгна чантичката й изпод тях и я хвърли на пода, на който тя тупна тихо. Рейд възседна Грейс. Още не си беше махнал хавлията.
— Сега — каза той със закачлива нотка в гласа си, — сега си изпаднала в голяма опасност!
— Аз ли? — запита удивено Грейс. Тя посегна към хавлията и я дръпна. — О, скъпи — каза тя. — Май си прав!
Той я отрупа с подаръци. На леглото се изтърколиха леки кутийки и опаковани пакети и се хлъзнаха по тялото й. Грейс приседна, като стискаше здраво чаршафа.
— Какво правиш?
Той се усмихна, извади една яркочервена роза от букета в ръката си и я подхвърли към нея.
— Рейд!
Той хвърли още една и още една. Една падна на корема й, а друга на ръката й. Грейс започна да се смее. Рейд се засмя. Хвърляше рози, докато те не покриха цялото пространство около нея на голямото бяло легло.
— Ти си непоносим!
— Но на теб това ти харесва — каза той, седна и я целуна леко по устата.
Тя не успя да сдържи усмивката си — като слънчев лъч и звезден водопад.
— Отвори някой пакет — замоли я той.
— Какво си донесъл?
Тя отвори една кутия и намери в нея прекрасен шал с цвят на тюркоаз, оцветен тук-там в сребристо и златисто.
Вдигна очи към него.
— Харесва ли ти?
— Обичам те — тя го прегърна силно и стремително.
Рейд усети, че се хили като идиот.
— Отвори друг.
Грейс така и направи, и си прехапа устни, за да сдържи удоволствието си.
— Как разбра, че обичам шоколад?
— Добро попадение — отвърна спокойно той, без да й казва, че досега не е срещал жена, която да не обича шоколад.
— Донесъл си ми прекалено много подаръци — смъмри го тя.
— Отвори още един.
Тя посегна към една кутия.
— Не тази, другата до нея.
Тя го погледна, усмихна се и взе кутията, която той побутна към нея. Разопакова я бавно и измъкна лек ефирен пеньоар, украсен с дантела и оцветен в най-мекия оттенък на бялото. След него се появи една много фина нощница.
— О!
— Харесват ли ти? — попита нерешително Рейд.
Харесаха й. Трябваше да си признае, че й харесаха. Платът бе прозрачен, но дрехите бяха наистина изкусно ушити, а шевовете — изящни и едва забележими. Тези дрехи подхождаха повече на някоя принцеса.
— Само кралица трябва да ги носи — рече тя и премигна, за да прогони една внезапно бликнала сълза.
— Ти си кралица — каза той и взе ръката й. — Моята кралица. Погледите им се преплетоха.
