— Има и още нещо.
Грейс се усмихна, без да успее да сдържи нетърпението си.
— И това е достатъчно!
— Нищо не е достатъчно за теб!
Тя го изгледа строго.
— Думите излизат прекалено лесно от устата ви, сър.
Той си прехапа устните, за да не се засмее. Сложи ръка на сърцето си.
— Признавам се за виновен, мадам.
Тя отвори кутията и извади най-малките копринени гащи, които бе виждала някога. Бяха черни. Стигаха й само до върха на бедрата, а дали не бяха още по-къси? Имаха дантелени жартиери с червени розетки. Заедно с тях се появи най-късата дантелена долна риза, която Грейс беше виждала през живота си. Много се съмняваше, че ще й стигне дори до кръста.
— О, каква хубава носна кърпа — каза тя, когато разпери долната риза.
Рейд избухна в смях. Не можеше да се спре и скоро му потекоха сълзи. Тя също се смееше. Ама и Грейс беше направо забележителна! Рейд очакваше тя да реагира по всякакъв друг начин, само не и по този. Той се хвърли към нея, прегърна я и я стисна силно.
— Много си лош — изрече Грейс в шията му.
— На твое разположение съм. Грейс, трябва да ме превъзпиташ.
Тя докосна бузата му.
— Прекалих ли?
— Малко.
— Не ме обвинявай за това.
— Няма да те обвинявам.
Рейд стана и се зае да събира празните кутии и пакети. Грейс го наблюдаваше. Нямаше сили да откъсне поглед от него. Очите й бяха изпълнени с неизразимото удоволствие от любовта.
— А ти какво прави, докато ме нямаше? — попита Рейд, докато подреждаше всичко в една спретната купчина, която камериерката да отнесе по-късно. Грейс се готвеше да отговори, когато Рейд зърна захвърлената й на пода чантичка. Той я вдигна. Тя остана неподвижна.
— Ей, какво носиш вътре? — запита той. — Това нещо тежи един тон.
— Рейд — възкликна тя, за да му отвлече вниманието. Но закъсня.
Той се обърна с лице към нея и я загледа втренчено. Смайването отстъпи на нежеланието му да повярва на очите си. След това по лицето му се изписа гняв, а той вдигна пистолета. Черното и грозно оръжие увисна в ръката му. Тя си го бе купила след премеждието с Форд и Роулинс.
— Какво е това, по дяволите?
— Револвер.
— Зная, че е револвер — изрече мрачно той. — Защо държиш пистолет в чантичката си, Грейс?
— Защото… — Тя облиза устни. — Защото си помислих, че може да ми потрябва.
Той я погледна. Лицето му имаше странно изражение. По него се четеше тревога, загриженост и страх.
— Защо ти е притрябвал пистолет?
Тя не искаше да му разказва за Форд и Роулинс.
— Това е само предпазна мярка — увери го бодро Грейс. — Нали ходя сама всеки ден до училището и… ами, помислих си, че трябва да намеря оръжие, с което да се защитя, просто за всеки случай. За да се защитя от крадци. И от хора като оня моряк.
Той я продължаваше да я гледа. Тя му се усмихна безстрашно.
— Ама ти преподаваш ли? — Той не вярваше на ушите си. Беше й го забранил и забраната оставаше в сила, въпреки че след това се беше занимават само с намирането на пари за нея. Той й го бе забранил, а тя не се бе подчинила на заповедта му.
— Ти преподаваш?
— Да.
— Не вярвам на ушите си! — Ръката му удари с такава сила по масата, че тя се наклони.
— Рейд!
— Мисля, че ти го казах — извика той. — Не искам да преподаваш!
Прииска й се да е облечена така, че да може да стане права. Вместо това тя успя само да изправи гърба си, докато седеше, и да вдигне високо завивките.
— Хайде да се успокоим. Не си ми казвал да не преподавам. И нямаш право…
— Казвам ти го сега! — изръмжа той.
Тя се изправи. Вече не се интересуваше дали е покрита с чаршафи или не.
— Как смееш! Нямаш право да ми казваш какво да правя!
— Слушай какво, Грейс. И имам право, и искам — извика разярено той.
— Аз съм учителка! — извика тя. — Правя това, на което съм способна.
— Ти си ми любовница.
Тя си пое дъх.
— Не съм твоя собственост.
Той стисна зъби. За щастие не й отвърна, защото и двамата знаеха истината — Грейс му принадлежеше. Той буквално я беше купил за една година напред. Грейс придърпа чаршафа около тялото си.
— Не съм твоя собственост — повтори тя упорито.
— Няма да преподаваш — каза той. — Много е опасно и толкова. Няма да говорим повече по този въпрос.
— Не си честен — изрече глухо тя и сподави бликналите сълзи.
— Не искам да пострадаш, Грейс — отвърна с усилие Рейд.
— Никой няма да ми стори нищо. Аз съм жена. Няма да ми причинят нищо лошо.
— Самозалъгваш се. А аз не искам да споря повече. Приключихме разговора. — Той се обърна, отвори гардероба и посегна към панталоните си.
— Не сме приключили разговора — извика тя.
Той не й обърна внимание, а си извади панталоните.
— Смяташ ли, че наистина ще ме спреш, Рейд?
Той си закопча колана с рязко движение.
— Уредих да откарат майка ти във Фрейзъровата болница в Ню Йорк. Тя е най-модерната в града, а аз съм близък приятел с директора й. За майка ти ще положат специални грижи.
Тя усети мигновено, че той сменя темата. Сега се държеше тактично с нея, но това не я интересуваше. Доброто му държание се бе появило прекалено късно.
— Ще я преместя някъде другаде.
— Уредил съм й лична медицинска сестра.
— Ти ми даде пет хиляди долара, не си ли спомняш?
— Да, дадох ти тези пари — рече той. — Правя всичко това за теб, Грейс. Ще се погрижа за майка ти.
Дали Рейд не се опитваше да я подкупи? Защо му трябваше да я насилва с гази забрана? Защо му трябваше да бъде такъв инат? Решението на проблема се наложи от само себе си. Трябва да бъде толкова непреклонна, колкото е и той — особено, щом като тя е права, а той бърка! Е, добре, ще продължи да преподава. Просто ще трябва да почне да го лъже и да си послужи с измама. На Рейд му направи впечатление ожесточеното й изражение.
— Грейс — предупреди я той, — дори не си помисляй да продължаваш да упорстваш. Няма да отстъпя по този въпрос.
За негова изненада тя се усмихна.
