Виолетов огън

Грейс знаеше, че е допуснала голяма грешка.

Излъга Рейд и сега се чувстваше ужасно. Но той нямаше да й разреши да преподава. Затова тя тайно и зад гърба му продължаваше да се занимава с децата. Нямаше да му отстъпи. Това бе невъзможно.

Не ставаше дума само за правото на децата да се учат. Знаеше, че Алън ще бъде в състояние да се върне на половин работен ден чак след няколко седмици. И какво ще прави тя тогава? Няма да бъде нищо повече от любовница на Рейд.

Дори ако той пак й направи предложение, как би могла да го приеме? Любовта не беше всичко на този свят. Той се мъчеше да я принуди да се подчини на волята му, а тя дори не му беше жена. Той нямаше никакви права над нея, в никакъв случай не и законни права, обаче й бе наложил решението си, което я засегна дълбоко. Знаеше, че ще бъде истинско чудо, ако се оженят, без да започнат спор по някакъв въпрос, по който той пак ще се опита да й наложи волята си. И ще постъпва така и по-нататък, защото двамата нямаха едно и също мнение по никой въпрос, а нямаше особена вероятност някой от тях да се промени.

Подобни размишления бяха безсмислени. Той няма да й предложи пак брак и тя трябва да благодари за това на бога. Защото някаква неразумна частичка от душата й просто умираше да му каже „да“!

„Това ли е любовта?“, запита се тя и зарови лицето си във възглавницата. Страдание, душевна болка и толкова силен копнеж, че те разяжда отвътре?

Толкова много го обичаше.

Имаше чувството, че е уловена в капан.

„Още един ден изтече“, напомни си тя енергично. Беше сключила споразумение. Ще остане с него в продължение на една година. Защото нямаше да се справи с тези увъртания и чувстваше, че трябва да му признае всичко. Грейс беше сигурна само за едно. Не се бяха разбирали той да й забранява да преподава. Не бяха споменавали това и що се отнася до нея, ако тя знаеше, че той ще постъпи така, никога нямаше да се съгласи да се обвърже с него.

Имаше ужасното чувство, че рано или късно Рейд ще разбере, че тя не му се е подчинила и истината ще предизвика поредица от събития, които ще приключат с това, че тя ще го напусне. За нейна изненада от очите й потекоха горчиви, сълзи. Ужасно неприятно й бе да признае как трябва да постъпи. „О, Рейд“, помисли си тя, „върни се, люби се с мен и излекувай всички рани, дори само за един кратък миг. Прегърни ме, сякаш ме обичаш. А аз ще се преструвам…“

Тя вдигна глава. Нощта беше странно тиха, тъй като обикновено пиянската глъчка от баровете по Сребърната улица се чуваше изпод стръмнините и изпълваше въздуха. А след това тя долови лек тътен като от отдалечен тропот. Дали не валеше? Вдигна се на лакът. Невъзможно бе това да е причината. През целия ден на небето не се бе мярнало и едно облаче.

Конници.

Те се приближаваха все по-наблизо.

Тръпка на ужас, съпроводена от внезапно осъзнаване на истината, полази по гърба на Грейс. Това със сигурност бяха нощни ездачи.

Инстинктите й нашепваха да се свие на кълбо под завивките, треперейки. Вместо това тя седна неподвижно. Едновременно се разгневи и уплаши. Опита се да помисли трезво. Коя ще бъде следващата им жертва? Почти не беше за вярване, че е възможно те да яздят толкова нагло по улицата по стръмнините. Какво да прави?

Де да беше тук Рейд!

Тропотът на конските копита беше толкова силен, че те сигурно се намираха под прозорците й. Чуваше пръхтенето на конете, подрънкването на юздите и подръпването на поводите. Грейс се изплаши и изтича до прозореца. Видя няколко конника, които държаха шест коня без ездачи на улицата под нейния прозорец.

В същия миг, в който тя си помисли: „Те са дошли за някой тук, в хотела“, чу тежки стъпки на мъже, които изкачват стълбите. Сви се уплашено до прозореца.

Вратата се отвори от нечий ритник и изхвръкна от пантите си. Грейс се втренчи в шестимата мъже, които се бяха скупчили на входа, който се виждаше смътно на светлината на един фенер.

— Браг го няма тук — изрече някой със задоволство. Ужасената и вцепенена Грейс разпозна в говорещия шерифа Форд.

— Казах ти, че е в бара — отговори друг.

— Здрасти, момиче — Форд се ухили и показа пожълтелите си зъби.

Грейс нямаше сили да помръдне.

— Аз ще я хвана — Роулинс си проби път и се запъти без усмивка към нея.

Грейс нададе ужасен вик, завъртя се силно и блъсна силно прозореца, който беше леко отворен. Те се намираха на втория етаж. Под нея имаше наклонен дъсчен покрив, а по-нататък нямаше нищо друго, освен прашната улица. Тя изпадна в паника и прехвърли единия си бял крак над перваза, но ръцете на Роулинс я уловиха и издърпаха обратно. Грейс изпищя.

Той й удари един силен шамар по лицето, за да я накара да замълчи.

— Затваряй си устата, учителко.

Грейс едва усети болката, когато той я помъкна за кръста по пода като чувал с картофи. Започна да се извива и да се гърчи, и зарита с крака, като се мъчеше да се освободи.

— Проклета малка котка — отбеляза някой.

— Приятелка на негрите — процеди Роулинс.

— Не знам — изрече неспокойно един младежки глас, — тя е жена…

— Тя е една луксозна проститутка янки — изкиска се злорадо Форд и я дръпна силно напред. — Хей, не ти ли се иска да преспиш с нас, учителко? Дали ще издържиш на това, което съм решил да ти сторя? — Той стисна силно гърдите й.

Грейс се наведе над ръката му и впи зъбите си в нея с всички сили.

Той нададе рев от болка, вдигна я право нагоре и я удари с такава сила с опакото на ръката си, че и се привидяха звездички, а след това пълна тъмнина обви съзнанието й.

Той не издаваше звук.

Конете пред него затрополиха на север от Начез.

Рейд тичаше безшумно и с лекота. Кръвта му кипеше от ярост и го удряше в главата. С вътрешното си зрение виждаше едно и също — как измъкват Грейс по нощница от хотела и я хвърлят на гърба на нечий кон. Тя не помръдва и изглежда безжизнена.

Тази вечер жадуваше за кръв.

Носеше се с леки и големи стъпки въпреки ботушите си, които не бяха пригодени за тичане. Държеше в ръце пистолета на Джордж. Тичаше безшумно така, както се бе научил в детството си, когато бе стоял с часове навън под тексаското слънце и както го бе учил баща му метисът. Нито една клонка не изпращя под краката му. Не прошумоля и един лист. Беше тъмно, но той не се спъна. От години не беше тичал така, всъщност от войната насам. Тогава той бе преследваният. А сега беше ловецът.

Той чу, че спират, чу гласовете им. Те бяха възбудени, гневни и спореха помежду си. Пот обля тялото му. Панталоните и ризата залепнаха за кожата му. Той спря и се сви зад храстите. Погледна да види какво става в сечището. Гледката накара всеки мускул в тялото му да се втвърди. За пръв път той издаде звук — рязко и приглушено вдишване.

Грейс лежеше на земята на ръцете и коленете си и разтърсваше замаяно глава. Дългата й коса се беше разпиляла навсякъде около нея. Форд се наведе от гърба на коня и с едно светкавично движение скъса нощницата й. Мъжете замлъкнаха. Гледката ги бе зашеметила. След това някой наруши мълчанието.

— Исусе Христе — ахна някой. — Вижте краката й.

— И циците.

Форд се засмя. Звукът отекна надалеч в нощта. Роулинс скочи на земята и изправи Грейс на крака, а после я притегли плътно до себе си. Ухили се и стисна грубо гърдите й. Отвори уста да каже нещо. Думите му така и не се чуха.

Ножът се заби отзад в шията му. Той се вцепени, отвори широко очи и рухна на земята.

— Бягай, Грейс — извика Рейд, изправи се и се показа пред тях, после почна да стреля. Човекът, който стоеше най-близо до Грейс, падна, преди да успее да направи някакво движение.