— Обичаш ли го?
Тя спря. Беше изненадана. После поруменя силно.
— Знаех си — извика Алън и извърна лице. — Знаех, че никога няма да отидеш при него, ако не го обичаш — погледна я отново. Беше се разгорещил. — Предложи ли ти да се омъжиш за него?
— Не искам да се омъжвам — каза Грейс по-спокойно, отколкото се чувстваше. В мига, в който произнесе тези думи, усети, че лъже.
— Не претендирам, че разбирам какво става между вас двамата, Грейс — изрече внимателно Алън. — Дори нямам основания да твърдя, че си щастлива с него. Господ знае, че той не е лош човек, но е длъжен да се ожени за теб. Както и да е — добави тихо Алън, — ако той промени намеренията си, винаги ще съм тук и ще бъда на твое разположение. Ще те чакам. Все още искам да се оженя за теб, Грейс.
Той говореше искрено, а по очите му личеше колко много я обича. На Грейс й се прииска да заплаче.
— Не те заслужавам, Алън — изрече тя с пресипнал глас, а след това подкара кабриолета надолу по улицата, обратно в конюшнята.
На четвъртия ден от заминаването на Рейд Грейс имаше посетители. Децата играеха на гоненица в двора на църквата. Грейс обядваше до Алън, чието състояние се подобряваше забележимо. Всеки ден той настояваше да идва с нея в училището. Движеше се малко вдървено, но тя се радваше, че Алън е тук, защото той изпитваше истинско удоволствие от преподаването. Грейс трябваше да признае, че се чувства добре с него. Приятно й беше да преподават заедно. Приятно й беше да седят така на обяд, да обсъждат учениците си и да се радват на техния напредък. Знаеше, че ако се омъжи за него, така ще протече целият й живот.
Спомни си за Рейд. Сърцето и душата й литнаха от радост. Чувствата й към всеки един от двамата бяха несравними и тя съзнаваше добре това.
— Кой идва, Алън?
Алън вдигна поглед от книгата, която четеше.
— Не знам, аз… — внезапно той се изправи. — Грейс, остави ме да говоря аз.
Тя също се изправи и сложи ръка на очите се, за да ги предпази от яркото слънце. Сърцето и се сви, когато двамата ездачи се приближиха. Винаги би разпознала белезникавия дорест кон на Роулинс. С него беше Форд.
— Виж ти, виж ти, и това ако не е малката даскалица — каза провлечено Роулинс. — Учи всички негърчета с приятеля си янки.
Форд се ухили. Беше вперил очи в Грейс.
— Чух, че мъжът ти е напуснал града — той смушка коня и се приближи.
Грейс се уплаши.
— Добър ден, шерифе, мистър Роулинс. С какво мога да ви услужа?
Роулинс отметна глава назад и се разсмя. Форд се усмихна.
— Тя приказва, сякаш е пила само оцет, нали? Но аз съм те виждал и една друга вечер. Тогава се беше нагиздила хубаво и беше сочна като прасковка. Сбъркала си с приятеля си, скъпа — той посегна и я докосна по рамото.
Грейс си пое дъх. Алън застана помежду им.
— Какво ви води насам, шерифе?
Очите на Форд се отделиха неохотно от Грейс. Той погледна Алън.
— Моето приятелче тук много се е разпалило. Мисли си, че ще се разбере с дамата, нали? Но май не е постигнал успех. Мисля да му правя компания, докато обсъдим това — онова.
Той се ухили.
Роулинс, който седеше небрежно на седлото, неочаквано протегна крак и се плъзна на земята. Запъти се към тях.
— И какво искате да обсъдим? — запита с дрезгав глас Алън.
Грейс посегна към Алън и го хвана за ръката. Изви бързо глава, когато Форд се спусна на земята, обви я с ръката си и я притисна към себе си.
— Пусни ме — извика тя и се помъчи да се освободи и да види какво прави Роулинс. Форд я хвана без усилие. Държеше я изотзад. Той бе здрав и як като бик и Грейс скоро спря да му съпротивлява. Сърцето й затуптя толкова силно, че и прималя. Цялото й тяло се обля в пот. Дрехата й залепна за него.
— Тъпи янки, това е последното ми предупреждение — изсъска Роулинс. — Не искаме негърски училища в Начез. — Той удари Алън с юмрук право в строшените ребра. Алън изкрещя падна на колене, докато се държеше за удареното място.
Грейс ахна и поде яростна битка с Форд.
— Ах, ти, проклет грубиян! Пусни ме!
— Господи, обзалагам се, че тя се представя страхотно в леглото на Браг — каза Форд и притисна лице в шията й. Едната от едрите му ръце я хвана за гърдите. Поразената Грейс замръзна на място. Не вярваше, че всичко това е възможно да се случи. Той опипа зърното й и я пусна. Тя хукна към Алън и го прегърна. Роулинс и Форд се качиха на конете си.
— Добре ли си? — извика тя, когато неканените посетители се отдалечиха шумно.
Алън бе застанал на колене.
— Какъв мръсник!
— Алън, има ли ти нещо?
— Можеше и да е по-зле.
Грейс му помогна да се изправи. Той целият се бе изпотил.
— По всяка вероятност Браг ще го убие — заяви мрачно Алън.
— Не! — Грейс обезумя. — Алън, не искам да казваме нищо на Рейд! Моля те!
Алън я погледна опечалено.
— Ох, Грейс.
— Не искам да страда.
Той кимна най-сетне.
Грейс се обърна към децата, които се бяха скупчили уплашено.
— Всичко е наред, тези ужасни хора си отидоха и няма да се върнат днес. Хайде, елате всички! Време е да почваме часа!
Алън сграбчи ръката й.
— Ти си луда, Грейс! Не можеш да продължаваш след това, което ни се случи!
— Някой трябва да им преподава. И докато ти не си официално на работа, аз възнамерявам да правя това.
— Грейс, тези мъже не са малки момчета. Те имат оръжия и камшици. Раняват и убиват хора.
— Забелязах вече. Но аз имам едно предимство. Жена съм. Може и да се отнесат малко грубо с мен, но се съмнявам, че дори Форд ще посмее да ме нарани.
— Не съм съгласен!
— Както и да е, за утре смятам да им подготвя няколко номера. Решила съм да си купя оръжие.
Алън се втренчи в нея.
— Не за да го използвам — каза тя и се изчерви. Алън имаше същото отношение към насилието като нея. — Само ще го нося.
— О, боже — отвърна Алън.
— Не вярвам на очите си — Форд се беше изправил.
— Повярвай им — отвърна с усмивка Рейд. Но в очите му нямаше и искрица смях. Той се беше разгорещил, целият беше просмукан от пот и мръсен. Но човекът, когото той буташе пред себе си, беше още по-мръсен, а също и с доста синини. Едното му око бе посиняло и затворено, устата му бе подута, а по него имаше всякакви рани.
Форд се съвзе и се захили с палци в джобовете си.
— Няма да си тръгнеш, нали, момко?
Рейд насочи пронизителния си поглед към него.
