имаше късмет. В един чифт обувки бе сложила няколко хиляди долара, пари, които Улф я бе принудил да приеме.
Моли не се нуждаеше от тези пари и не ги искаше, но той нямаше да й позволи да ги върне. Разбира се, бе използвала част от първите спечелени пари, за да плати на човека, който й се бе обадил заради ябълката на Артур, а когато човекът заяви, че е сигурен, че момчето е откраднало още много неща, но не е било заловено, Моли отново му плати.
Тази ябълка излезе доста скъпа.
Откакто срещна Артур, няколко пъти се бе разхождала по Тридесет и трета улица, но повече не го срещна нито веднъж.
Бяха в Ню Йорк от по-малко от седмица и вече си бяха изградили едно почти монотонно ежедневие. Когато Моли се събудеше сутрин, Улф вече бе излязъл и се връщаше чак късно следобед. Моли спеше до късно, тъй като се любеха до късно през нощта. Моли се усмихна и леко прокара пръсти по сивата материя.
През нощта, когато Улф я любеше, Моли разбираше, че той се нуждае от нея повече, отколкото някога щеше да си признае. Тогава той забравяше да се мръщи и дори от време на време се усмихваше с искрена усмивка, в която липсваше лукавството и престореното равнодушие. В такива моменти Моли също забравяше много неща. Забравяше, че бракът й бе само едно делово споразумение, че очевидното намерение на съпруга й бе да я поквари изцяло. Улф доказваше това всеки ден с шокиращите книги, които й даваше да чете, със скандалните дрехи и вечерите, прекарани в игралната зала.
Но това, което се случваше с тях след това, когато Улф я вземеше в прегръдката си, бе твърде красиво, за да бъде развратно или покварено.
И така, Моли спеше до късно, като обикновено пропускаше закуската. Обядваше в един от многото салони в „Уолдорф“ и прекарваше следобеда, като четеше или бродираше покривка за Улф. Покривката бе сватбена, Моли бродираше с коприна имената им и датата на тяхната сватба, а около тях везеше цветя в жълто и синьо. През повечето следобеди излизаше на кратка разходка. За Моли бе невъзможно да стои затворена през целия ден.
Когато Улф се връщаше по-късно през деня, двамата се преобличаха, вечеряха в някое сепаре на хотела, след това се отдаваха на разврат и разпуснатост. За Моли вечерите им в игралната зала бяха такива. За Улф те бяха просто друга страна на бизнеса му.
Моли облече роклята, осъзнавайки ясно, че е скандална и неприлична, но не бе подготвена за това, че гърдите й бяха приповдигнати високо и почти преливаха над правоъгълното деколте.
— Прекрасно!
Моли се обърна рязко. Съпругът й стоеше и я гледаше възхитен и доволен. Той вече се бе приготвил, бе облечен в черен вечерен костюм, който го правеше да изглежда едновременно елегантен и предизвикателен, а в погледа и твърдо стиснатите устни имаше нещо от опасния пират Тревелиън.
— Улф! — простена Моли. — Не мога да изляза от стаята, облечена в тази рокля. Тя е толкава скандална!
— Знам — каза той, като се усмихна с една от своите лукави и хитри усмивки. — А ти изглеждаш много красива в нея.
— Трябва ли да шокираме всички в Ню Йорк? — Моли имаше нужда от цялото си самообладание да тропне по пода с крак като капризно дете. — Не можеш ли да ми оставиш поне зрънце достойнство?
— Нито зрънце — повтори той спокойно, като пристъпи напред с хищен блясък в очите. — Но нещо липсва.
— Имаш предвид, освен горната част на роклята ми?
— Да, освен нея. — Улф бръкна в джоба на сакото си. — Обърни се.
Моли направи както й бе наредено и му обърна гръб.
— Харесва ми, когато вдигнеш косата си високо — каза Улф, като я целуна по врата. — Това прави задачата ми по-лесна.
Моли потрепери.
— Какво е това, което ми липсва?
Преди още да осъзнае какво става, Моли почувства студенината на бижутата около шията си.
— Диаманти — прошепна той до ухото й. — Нищо друго не е подходящо за тази рокля, не мислиш ли?
Моли докосна с върховете на пръстите си студените камъни.
— Те са толкова…
— Никога не можеш да имаш твърде много, Червенокоске. — Улф я обърна с лице към себе си и залюля пред очите й чифт обици, които бяха комплект с диамантената огърлица. — Тази вечер всички погледи ще бъдат приковани в теб.
— И следователно и върху теб — отвърна тя цинично.
— Познаваш ме твърде добре — призна той, като й постави едната обица, а след това и другата. После отстъпи крачка назад и я погледна с открито възхищение. — Чудесно! Наистина умееш да танцуваш, нали?
— Да. — Тя кимна, а диамантените обици се залюляха примамливо. — Независимо дали ми вярваш, или не, но животът ми не беше толкова празен и безсмислен, преди да се появиш.
— Ела тук. — Улф хвана ръката й и я притегли плътно до себе си. В прегръдките му тя се почувства в безопасност, бе сигурна и щастлива. — Наистина изглеждаш невероятно красива, Червенокоске — каза той и покри устните й със своите.
Тя не можа да устои и отвърна на целувката му, както ставаше винаги когато той я докосваше. Гневът и смущението й се изпариха, когато Улф започна да моделира устата й със своята и да я възбужда с език.
Моли обгърна кръста му с ръце и притисна тялото си към неговото. Когато я целуваше по този начин, Моли чувстваше как губи почва под краката си, цялото й тяло тръпнеше от възбуда. Можеха да забравят за бала и да останат тук.
Улф се отдръпна рязко от нея и отново й се усмихна лукаво.
— Така е по-добре — прошепна той.
— Какво? — прошепна тя глупаво, неспособна да дойде на себе си. — Какво е по-добре?
— Изглеждаше твърде бледа, но сега по страните ти има достатъчно цвят.
— Ти си отвратителен — отвърна Моли, когато той я хвана за ръката.
— Знам.
Обикновено Улф бягаше от такива събрания като от чума. Обществото го приемаше, защото бе наследник на влиятелното семейство Тревелиън, но слуховете никога не престанаха. Дочуваше шепота, който го следваше навсякъде, където отидеше.
Така че той излагаше на показ скандалния си начин на живот, отхвърляйки техните принципи и правила. Или ги захвърляше директно в лицата им. Както щеше да направи с Моли тази вечер.
Тя го бе хванала под ръка, както първата вечер, когато отидоха при Фил. Дали очакваше от него да я защитава? Би трябвало досега да се е научила да се справя сама.
Никоя жена в залата не можеше да се мери с Моли. В сивата рокля, която подхождаше идеално на очите й, Моли изглеждаше невероятно красива. А с чудесната си червена коса, вдигната във висока прическа, с прекрасно оформените си бели рамене и с копринената кожа, тя можеше да вземе ума на всеки мъж.
Бижутерът, който му бе продал диамантите, се бе опитал да му продаде подходяща диадема за коса, но Улф бе отказал. Не искаше Моли да слага нищо в прекрасните си къдрици, тъй като те не се нуждаеха от никакви украшения.
Когато двамата влязоха в огромната бална зала на хотела, всички погледи се обърнаха към тях, а Моли стисна още по-силно ръката му.
— Не се страхувай, скъпа. Аз съм единственият тук, който хапе.
Думите му предизвикаха усмивка на устните й, а Улф бе крайно изненадан от внезапно появилото се желание да я целуне отново. Желание, което отхвърляше, защото то разкриваше твърде много.
— Ще потанцуваме ли? — попита тихо той, отвеждайки я към средата на салона.
