— Само след пет минути всички ще научат.
Появата им в игралната зала предизвика леко, но забележимо раздвижване. Мъжете обръщаха глави в тяхна посока, някои кимаха на Улф, други размениха с него обичайните учтиви думи, след което отново се връщаха към картите или заровете си.
Залата беше препълнена, навсякъде бяха разположени игрални маси, но най-лошото от всичко бе, че бе ужасно задимено. Във въздуха се носеше миризлив, гъст дим от пури, освен това миришеше на ром и евтин парфюм.
Моли не беше единствената жена в залата, но тя се отличаваше рязко от останалите жени. Те стояха облегнати на раменете на картоиграчите, като хвърляха смели и прелъстителни погледи. Някои от жените кимнаха и се усмихнаха на Улф, а той отвърна на поздравите им. В затъмнените ъгли седяха и наблюдаваха всичко това няколко жени. Шапки с широки периферии закриваха лицата им, те отпиваха шампанско от кристални чаши.
Без да го викат, неочаквано към тях се приближи келнер, който носеше поднос с чаши. Улф взе обичайното си бренди и подаде на Моли една чаша. Тя понечи да протестира, да откаже силното питие, но мрачният поглед на Улф я накара да замълчи.
— Е, е, кого виждам тук.
Улф се обърна по посока на ироничния поздрав, след него и Моли насочи поглед натам.
— Джеймс — промърмори Улф. На лицето му се изписа студена усмивка, която предупреди Моли, че този Джеймс не е приятел на мъжа й.
— Чувам, че си се оженил. Какво е това, някоя от поредните ти шеги ли?
— Съвсем не. — Улф отпи бавно от брендито си, но изобщо не бе спокоен. Хванала ръката му, Моли почувства как мускулите му се напрегнаха, а на челюстта му друг мускул нервно потръпваше. — Това е жена ми, Моли Тревелиън.
Мъжът отправи поглед към нея и Моли потръпна вътрешно. Не й хареса погледа му, който говореше, че Джеймс не я оценява по-различно от уличниците около нея. Но, разбира се, какво друго да си помисли, след като Улф бе настоял да облече тази ужасна рокля.
— Та ти си била много смело момиче.
— Какво искаш да кажеш, Джеймс? — попита Улф с обичайния си спокоен тон.
Джеймс не отдели поглед от Моли.
— Тя не знае ли за първата мисис Тревелиън! Може би аз трябва да й кажа?
— Трябва да извиниш Джеймс за ужасните маниери, скъпа. Все още ми е ядосан, защото едва не го разорих, точно в тази зала, преди повече от месец. Той никога не е умеел да губи.
Джеймс се престори, че не чува обидните думи на Улф.
— Парите са добър мотив, нали мисис Тревелиън? Те дори могат да накарат една млада жена да рискува живота си. Да направи големи жертви. Особено когато се касае за големи пари. С достатъчно пари всеки мъж може да си купи хубава жена. Нека погледнем истината в очите. В тази страна, ако имаш достатъчно пари, можеш да купиш и закона.
Джеймс накрая откъсна очи от Моли и ги насочи към Улф, който продължаваше да се усмихва, но под пръстите си Моли усети напрежение то в мускулите му. Улф бе готов да скочи във всеки момент.
Това бе първата им нощ в Ню Йорк и вече се срещаха с първите неприятности.
— Сър? — Моли се приведе леко напред, като застана между Улф и Джеймс, който отново насочи поглед към нея. — Ако продължавате да сипете обиди по съпруга ми, ще съм принудена да мисля, че вие сте този, който е безразсъдно смел.
Някой в тълпата зад тях се разсмя и напрежението се разсея.
Джеймс не й отговори, просто рязко й обърна гръб.
— Наистина, Червенокоске — прошепна й тихо Улф. — Тъкмо започваше да става интересно.
— За мен беше повече, отколкото мога да понеса.
Улф я отведе на една маса, където седна срещу един мъж, който раздаваше картите и й нареди да застане до него, докато играе. Моли се чувстваше така, все едно всички погледи в залата бяха обърнати към нея. Роклята, сцената, която едва не бе завършила със сбиване, фактът, че Улф я държеше близо до себе си, всичко това създаваше ефекта, който Улф бе предвидил.
Улф играеше една от любимите си игри, фаро, и печелеше повече, отколкото губеше. Понякога Моли си мислеше, че той напълно бе забравил за нея, но ако тя отместеше ръка от рамото му или въздъхнеше дълбоко, той се обръщаше към нея и тихо я мъмреше.
— Господи, Улф — обърна се към него един млад човек, докато заемаше съседния стол. Изглеждаше като повечето мъже в залата. Имаше представителна външност и се държеше с вбесяваща надменност. — Какво ли ти е струвало да доведеш жена си „При Фил“?
Боже господи, какво си мислеше той, че тя не чува? Колко грубо от негова страна. Улф обаче, изглежда, не мислеше така, тъй като се усмихна широко на непознатия.
— Тя има късмет — заяви той. — Тя е новият ми талисман. Как тогава да я оставя?
С тези думи той пое ръката й и целуна бързо дланта й.
— Късмет ли? — промърмори младият непознат.
Улф вдигна вежди и се обърна към този, който раздаваше картите.
— Преди да продължа, настоявам за ново тесте.
Човекът постави тесте карти на масата пред Улф. Той го разбърка няколко пъти и постави тестето пред безочливия младеж. Той сече картите, след което Улф ги разстла по масата във формата на ветрило.
— Залагам петстотин долара, че тя ще изтегли силна карта — заяви спокойно Улф.
— Улф! — запротестира Моли, но той не й обърна внимание.
Младежът прие предизвикателството с широка усмивка.
— Само петстотин? Наистина, Улф, изобщо нямаш доверие в талисмана си. Удвои го и приемам залога.
— Готово. — Улф отново целуна дланта й.
— Първо дамите — настоя младежът.
Улф направи знак на Моли, тя се пресегна и избра една карта. Хиляда долара само за да обърне една карта! Пръстите й преминаха колебливо по разпръснатите карти.
— Давай, скъпа — окуражи я тихо Улф.
Моли затвори очи и избра една карта. Улф се разсмя, а младежът, който бе настоял за удвояване на залога, изруга. Тя отвори бавно очи, за да види, че бе избрала дама купа.
— Още една червена дама — каза Улф, като й хвърли многозначителен поглед през рамо.
Младежът избра на свой ред карта, която се оказа десетка пика и с недоволна гримаса бръкна в джоба си и извади дебела пачка банкноти. Отдели десет банкноти и ги постави на масата пред Улф.
Улф взе печалбата и сгъна внимателно банкнотите, преди да ги подаде през рамо на Моли. Понеже тя не ги взе веднага, той обърна поглед към нея и ги размаха леко.
— Вземи, Червенокоске. Твои са.
Моли се приведе леко напред. Не искаше да прави сцена, макар да знаеше, че Улф ще бъде доволен, ако допълнително привлечеше вниманието към тях.
— Не ги искам — прошепна тя.
— Защото са спечелени по нечестен начин, така ли? — отвърна Улф, без да го е грижа кой ще го чуе. А публика имаше предостатъчно. — Но ти си ги спечели, съвсем честно и почтено, скъпа. Хайде, не ми разваляй удоволствието.
Улф никога не я бе наричал скъпа, но, както изглежда, това щеше да му стане навик. Обръщаше се към нея без следа от обич или привързаност, всъщност в обръщението имаше саркастична нотка, която започваше да дразни Моли.
— Не, скъпи, благодаря — отвърна тя хладно, като вложи в думите си достатъчно сарказъм, за да обърне поглед към нея.
С едно плавно и гъвкаво движение Улф се изправи. По някакъв начин изглеждаше по-висок, огромен и по-заплашителен от всякога. Бе стиснал парите с една ръка и с мълниеносно движение, докато Моли се усети, пъхна парите в дълбоко изрязаното й деколте. След това, широко усмихнат, Улф я целуна невинно по бузата.
