признае, но Моли знаеше, че е така.
Докато той я учи да бъде греховно съблазнителна и развратна, тя щеше да го научи какво значи да обича и да бъде обичан.
Когато затвори вратата след заминаването на шивачката, Улф се обърна към Моли. Усмивката бе изчезнала от лицето му.
— По-рано от утре сутринта шивачката не може да направи нито една от поръчките, но обеща след час да ти достави една прилична рокля.
— Това е невъзможно. На жените от Кингспорт им отне три дни, докато ушият сватбената ми рокля.
— Роклята е готова, Червенокоске — Възрази остро Улф. — Не е точно по вкуса ми, но не мога да те взема със себе си, облечена в това.
Моли погледна сивата си рокля, бе обикновена, но си бе хубава.
— Не виждам какво лошо…
— Роклята е неподходяща за тази вечер.
Моли искаше да го накара да й обясни, да й каже къде ще я води тази вечер, но той й обърна гръб и се приближи до прозореца.
— Къде ще ходим? — осмели се накрая да попита тя.
Улф й хвърли поглед през рамо и се усмихна.
— В една игрална зала, която се оказа едно от любимите ми заведения. Ще ти хареса, Червенокоске. Има алкохол, покер, вонящи пури и леки жени.
— Ужасно съм изморена, Улф. Не можем ли да отидем някоя друга вечер?
— Не.
— Но през изминалата нощ едва успях да поспя малко. Никога преди не съм спала на кораб и усещането не бе много приятно.
Улф вдигна вежди, леко учуден. И двамата знаеха, че безсънната нощ се дължеше не само на люлеенето на кораба.
— Не вярвам, че Ню Йорк може да почака още една нощ, за да види новата мисис Тревелиън. Каква сензация ще направиш, Червенокоске!
— Защо?
Улф се отдалечи от прозореца и се приближи към Моли.
— Защо ли? Ти, надявам се, разбираш абсурдността на този брак?
— Абсурдността?
— Има хора, които вярват, че никога повече не бих се оженил, а има и такива, които смятат, че никоя жена със здрав разум няма да се омъжи за мен. — Моли впи поглед в едно от копчетата на жилетката му, но той повдигна леко брадичката й, така че тя нямаше никакъв друг избор, освен да го погледне в очите. — Отивам във Ванора Пойнт за няколко дни и се връщам със съпруга, която преди тези две седмици не съм познавал. Всички ще поискат да узнаят коя е тази жена, която се е съгласила да се омъжи за мен.
— Улф…
— И всички ще разберат, че си го направила за пари.
— Но аз не съм…
— Ще започнат да се обзалагат колко време ще оцелее нашият брак, а и колко време ще оцелееш самата ти. — Зелените му очи блестяха с опасен пламък. — А ние двамата ще се смеем на този маскарад, ще вдигнем такъв скандал, който по нищо няма да отстъпва на този от първия ми брак.
— И как ще направим това? — прошепна Моли.
Улф сведе глава, така че лицето му бе съвсем близо до нейното.
— Благовъзпитаните дами не ходят там, където ще те заведа аз. Е, някои любопитни и смели дами наистина ще присъстват, но те ще крият лицата си под огромни шапки, застанали в някой ъгъл. Но не и ти, Червенокоске. Ти ще влезеш в клуба под ръка с мен, с гордо вдигната глава, широко усмихната. Ще залагаш на рулетката, ще пиеш, а когато някой каже някоя солена шега, ще се смееш.
Моли със сигурност не можеше да направи това. Такова обучение съвсем не й харесваше. Знаеше, че всичко, което искаше да научи, можеше да го научи тук, в тази стая.
— Не искам да отида.
— Няма значение какво искаш ти — изръмжа Улф. — Ако не влезеш с мен, както ти казах, ще те внеса вътре, преметната през рамото ми.
Улф нямаше да се поколебае да го направи, Моли бе сигурна в това. Улф ужасно много приличаше на своя дядо пират, за когото й бе разказвал. Взимаше каквото пожелаеше, без да се интересува от последиците.
Това все пак не бе напълно вярно. Улф получаваше, каквото поиска, но от нея не бе взел нищо. Опитваше се да я подкупи, мамеше, съблазняваше я, докато тя се предаде.
Улф я придърпа към себе си, а Моли сграбчи реверите на сакото му.
— Защо? Защо трябва да правим всичко това?
Лицето му се озари от усмивка.
— Ще се забавляваме чудесно, ще видиш.
Единадесета глава
Във файтона, който ги откарваше от „Уолдорф“, Моли още веднъж придърпа деколтето на новата си смарагдовозелена рокля. И за пореден път Улф се разсмя, развеселен от реакцията й.
— Шивачката е направила ужасна грешка — заяви Моли, шокирана от това колко дълбоко бе изрязано деколтето. Чувстваше се толкова разголена, че понякога й се струваше по-добре да потъне в земята от срам.
— Поръчах роклята точно в този вид — отвърна спокойно Улф.
От време на време той се пресягаше и галеше с обратната страна на ръката си копринената кожа над високите й гърди. Моли потръпваше от удоволствие, но това не премахваше смущението й.
С неприличната рокля не можеше да направи нищо. Въпреки че постоянно придърпваше деколтето, на показ оставаше твърде много. Дори не можеше да спусне косата си отпред, за да се прикрие. Улф бе настоял да вдигне косата си в модерна висока прическа, така че раменете и голяма част от гърдите й оставаха открити.
Файтонът спря пред солидно здание от червени тухли. Нямаше прозорци, нито параден вход, както в „Уолдорф“. Нямаше дори знак или табела, които да показват, че тук се развива някакъв вид дейност.
Улф се усмихна многозначително, докато й помагаше да слезе от файтона, а Моли се прилепи плътно до него, докато той я водеше към червената врата. Моли се запита дали той усещаше как тя трепери. Чувстваше този трепет дълбоко в себе си, не можеше да го спре независимо колко силно го желаеше.
Когато достигнаха вратата, Улф спря и я погледна изпитателно. Усмивката му се бе стопила, както и веселите искрици в очите му.
— Знаеш ли, изглеждаш чудесно — прошепна той тихо. — Много си красива.
— Чувствам се полугола — прошепна тя в отговор и усмивката отново се върна на лицето му.
— Несъмнено шокираща — потвърди той, като отвори вратата.
Посрещна ги мъж с навъсено изражение, който позна Улф и само кимна на Моли.
— Добър вечер, Фил — поздрави го Улф весело. — Липсвах ли ти?
— Ужасно, сър — сухо отвърна намръщеният Фил.
Фактът, че човекът дори не погледна повторно Моли, я наведе на мисълта, че не е първата жена, която влиза тук под ръка с Улф.
— Фил. — Улф притегли Моли по-близо до себе си. — Позволи ми да ти представя съпругата си.
Моли наблюдаваше с известно задоволство как Фил най-накрая я погледна косо. Очите му се разшириха от изненада, а долната му челюст просто увисна.
— Всъщност, оженихме се съвсем скоро — допълни Улф с усмивка.
— Поздравления, сър. — Фил отмести поглед от Моли и го насочи към Улф. Бе възвърнал част от самообладанието си. — Приятна вечер, сър.
Докато я отвеждаше към задимената игрална зала, Улф се наведе и прошепна в ухото й.
