всекидневна, в нея имаше бюро и стол с изправена облегалка, канапе, две кресла с плюшена тапицерия и малка масичка между тях. За разлика от стаите в къщата на Улф, тази стая бе, както и целият апартамент, декорирана в светли тонове — В златисто и бяло.
На едната стена висеше картина, която представляваше пейзаж, рисуван с маслени бои, а на другата, огледало с позлатена рамка. На дългата маса, която се намираше до канапето, бе сложена ваза със свежи цветя.
Спалнята бе не по-малко красива от всекидневната. Моли никога не бе виждала толкова майсторски изработено и украсено легло. До него имаше огромен гардероб, който би побрал всички дрехи, които Моли притежаваше. Тоалетната масичка с огледалото бе изработена от същото скъпо дърво като леглото и върху нея също бяха поставени свежи жълти и бели цветя.
Моли се страхуваше дори да докосне всичко това.
Банята бе подобна на онази във Ванора Пойнт.
След като разгледа стаите, без да докосне нищо, Моли се настани удобно на канапето и взе новия екземпляр на „Малки жени“. Същото момче, което им бе донесло багажа, след по-малко от половин час откакто Улф тръгна за офиса си, бе доставило всичко, което той бе поръчал.
Моли се опитваше да чете и да следва действието на книгата, но бе толкова възбудена, че не можеше да се съсредоточи. След известно време, след като разбра, че усилията й са безплодни, тя остави книгата и взе друга. Прелисти набързо страниците, любопитна да разбере какво четиво й бе избрал Улф.
„Фани Хил“ бе много различна от „Малки жени“, реши Моли. След това събу обувките си, подви крака под себе си и започна да чете от самото начало.
Проблемът, който бе възникнал в стоманолеярната, бе лесно разрешим. Трябваше да се смени една повредена част от скъпото оборудване. Това бе направено бързо. Хоръс, помощникът на Улф, бе свършил по-голямата част от работата по документацията. Нуждаеха се само от одобрението и от подписа на Улф.
Но управителят на дъскорезницата заплашваше да напусне, а при буря един от най-добрите му кораби бе съсипан. Това бяха много по-сериозни проблеми, за които Улф също трябваше да се погрижи. Направи изгодно предложение на управителя, което той не можеше да отхвърли и уреди да започнат веднага ремонтни работи по кораба. За щастие никой от екипажа не беше загинал, но на кораба имаше пробойни и счупени мачти. Докато корабът станеше готов да отпътува, екипажът също щеше да си възвърне силите и също щеше да е готов за плаване.
Хоръс донесе на Улф куп документи, които трябваше да подпише и без да каже и дума, ги остави пред него на бюрото.
Улф се замисли какво би правил без помощника си. Хоръс се справяше с всичко, имаше нюх за бизнеса и доколкото Улф знаеше, този човек не бе боледувал дори ден от живота си. Със сигурност не бе пропуснал нито един работен ден. След като подписа каквото бе нужно, Улф се обърна към помощника си.
— Ако имаш нужда от мен, отседнал съм в Уолдорф.
Улф не вдигаше поглед от документите.
— Имате проблеми в клуба ли, сър?
— Проблемът е там, че едва ли биха позволили на жена ми да остане там.
С тези думи Улф подписа последния документ и го подаде на Хоръс. Хоръс стискаше другите книжа в ръка, но не посегна към последния документ. Обикновено безстрастното му лице бе застинало в израз на най-голяма изненада.
— Поздравления, сър. — Тонът му бе обикновен, но докато лицето му постепенно възвръщаше нормалния си цвят, очите му все още оставаха широко отворени от изненада. — Нямах представа, че сте възнамерявали да се ожените.
— Нито пък аз — отвърна Улф, усмихвайки се, като отново подаде документа на Хоръс.
— Познавам ли я, сър?
Улф поклати глава в знак на отрицание, като изобщо не обърна внимание на опита на Хоръс да открие самоличността на новата мисис Тревелиън.
— Няма начин да я познаваш.
Хоръс възвърна самообладанието си и пое документа. Смутено се изкашля и ненужно прелисти книжата, преди да продължи.
— Получихме още едно съобщение от офиса на мистър Иънг, с което ви моли да се срещнете.
— Сто пъти съм казвал на Кларънс, че стоманолеярната не е за продан — отвърна уморено Улф.
— А той изглежда, че е твърдо решен да я получи — отбеляза Хоръс.
Помощникът му бързо възвърна хладнокръвието си, помисли си Улф. Той пренебрегна шокиращата новина за брака на своя работодател и се върна към неотложните задачи някак съвсем естествено.
Новината щеше бързо да се разпространи. Хоръс не беше от хората, които приказват много, но случилото се бе наистина важно. Скоро всеки в Ню Йорк ще бърза да се срещне с Моли, втората мисис Тревелиън.
Моли се въртеше наляво-надясно под указанията на шивачката, която й взимаше мерки. Улф я наблюдаваше, настанен удобно в плюшеното кресло, протегнал напред и кръстосал крака.
Улф си говореше с шивачката, като че Моли не присъстваше в стаята.
— Жена ми ще има нужда от две кадифени рокли — даваше наставления Улф. — Четири рокли за разходка, три бални рокли и шест, подходящи за приеми. Копринена вечерна роба, три нощници, пет по- семпли рокли за закуска и обяд.
— Улф! — прошепна Моли, опитвайки се да привлече вниманието му.
Това бе просто невероятно! Но той не й обърна внимание.
— И още необходимото бельо, чехли, ботуши, чорапи. А, и два шала, единият копринен, а другият от дантела. Това е само началото.
— Нямам нужда от много неща…
— Оставям на вашето въображение всичко, свързано с дантелите и воланите. А колкото до цветовете, има само едно изискване. Без кафяво и сиво. Онази ужасна дреха е най-хубавата рокля, която Моли притежава и когато свършите работата си, ще я изгоря.
Шивачката въздъхна дълбоко, очевидно обаче голямата поръчка изобщо не я притесняваше.
— Жена ви би трябвало да има и черна копринена рокля. Нещо по-устойчиво и практично.
— Не и черно! — сопна се Улф. — Никакви устойчиви или практични неща. Мисля, че някои от роклите трябва да бъдат в зелено и синьо. Никакви пастелни тонове. Розови също.
— Но аз обичам сиво — обади се Моли малко по-високо.
Улф впи поглед в нея.
— Обичаш сиво. Но аз не. Не и на теб.
— Не искам да бъда… твърде крещящо облечена.
Улф се усмихна, но ядният блясък в очите му подсказа на Моли да не настоява.
— Добре, Червенокоске. Ще имаш и една сива рокля.
Когато шивачката взе всичките й мерки, Улф я прегърна и я свали от стола, на който бе стъпила. След това напълно бе изключена от разговорите, касаещи нейния гардероб. Улф ръкомахаше, на моменти говореше толкова тихо, че Моли не можеше да разбере думите му, а шивачката само кимаше енергично и си водеше бележки.
Моли се бе страхувала да го попита защо се бе върнал за нея. Защо не я беше оставил във Ванора Пойнт, както й бе казал, че ще направи. Но той й бе казал: бе я довел тук, за да се погрижи за образованието й.
Моли разбираше, че това за него бе само игра. Забавление. Бе разгледала набързо книгите, които бе поръчал и разбра, че Улф бе искал да я шокира или да я промени.
Улф не бе толкова лош и развратен, колкото се представяше. Моли знаеше това със сигурност. Вярваше в това. Беше ли заслепена от любов или виждаше нещо, което другите не виждаха? Още от пръв поглед бе видяла в него повече. Той не бе безскрупулният негодник, както го представяха някои хора, повечето хора. Бе видяла самота и болка и просто искрица надежда. Улф се нуждаеше от нея. Можеше никога да не го
