се мръщи постоянно на жена си.
Тази лудост, която го бе подтикнала към такива крайности, се подсилваше от факта, че две нощи във Ванора Пойнт не бяха достатъчни, за да задоволи той глада, който изпитваше към нея. Улф добре знаеше, че страстта щеше да умре. Винаги ставаше така. Докато страстта гореше между тях, той имаше намерение да й се наслаждава напълно, както бе направил през изминалата нощ, на борда на парахода, който ги откара от Бостън в Ню Йорк.
Улф недоумяваше как може да желае Моли толкова много, че дори когато я погледнеше, желанието го изгаряше до болка. Възбуждаше се само от една нейна усмивка, а едва забележимите следи по шията й, където я бе целувал, го караха направо да губи разсъдъка си.
Моли поглъщаше жадно гледките, които й предоставяше големият град. След като слязоха от кораба, едва бе погледнала Улф, омаяна и очарована.
Когато спряха пред „Уолдорф“ и се появиха две момчета да вземат чантите им, Моли отбори още по- широко очи, което Улф смяташе за невъзможно.
— Къде сме? — попита тя, когато той слезе от файтона и й подаде ръка.
— У дома — промърмори Улф.
— Ти живееш тук? — Тя го погледна така, сякаш той бе изгубил ума си.
— Невинаги отсядам тук, но не смятам, че ще си добре дошла в моя клуб, където държа една стая. Там се събираме само мъже.
— Но това е ужасно скъпо — прошепна Моли, докато той я водеше през главния вход към разкошно мебелираното фоайе.
Улф бързо нае един апартамент, а пиколо в униформа с големи блестящи медни копчета ги отведе към асансьора. Вътре Моли сграбчи уплашена ръката на Улф, все едно животът й висеше на косъм.
— Улф? — прошепна тя, но въпреки това в малката кабинка думите й проехтяха достатъчно ясно. — На кой етаж е апартаментът ни?
— На третия.
— А тук има ли стълби?
— Разбира се.
Тя изглежда се успокои, но не пусна ръкава на сакото му.
— Добре — въздъхна тя.
Момчето ги отведе в апартамента им, чак тогава Моли пусна ръкава на Улф. Апартаментът бе просторен и удобен, тук щяха да се чувстват удобно, докато дойдеше време Моли да се върне във Ванора Пойнт. Желанието, неконтролируемата му страст към нея щеше да отслабне с течение на времето.
Чантите им бяха оставени в спалнята, голяма, луксозна стая, с огромно легло, рамките, на което бяха красиво инкрустирани; до леглото имаше канапе от тъмен махагон. Момчето кимна бързо към отворената врата, но Улф го спря.
— Жена ми се нуждае от шивачка — каза той. — Някоя, която е добра и работи бързо. Можете ли да го уредите?
— Да, сър.
— Доведете я тук в четири следобед. Дотогава ще съм се върнал. — С тези думи Улф бръкна в джоба си и възнагради пиколото с щедър бакшиш.
— Къде отиваш? — попита тихо Моли.
— В моя офис — отвърна Улф, като извади една банкнота.
— А аз какво да правя, докато те няма?
Улф вдигна поглед към нея и се замисли.
— Успя ли да дочетеш книгата си?
— Не, но не я нося с мен. Сам знаеш, че не ми даде много време да си приготвя багажа.
Улф се усмихна на пиколото и извади още една банкнота.
— Уреди да бъде доставен един екземпляр от „Малки жени“. — Усмивката му стана по-широка. — И тъй като вече те натоварих с доставката на книги, можеш да донесеш също „Фани Хил“ и „Невероятните приключения на доктор Джекил и мистър Хайд“. — Улф се усмихна на жена си, доловил по изражението на лицето й, че тя няма представа за какви книги става дума. — Можеш също да вземеш някое произведение на По, а ако попаднеш на Балзак в превод на английски, ще бъде наистина чудесно. — Улф подаде на момчето още банкноти. Пиколото енергично кимаше с глава, докато вземаше парите.
Моли изчака, докато момчето си отиде и вратата се затвори зад него.
— „Малки жени“ щеше да бъде напълно достатъчна — запротестира тя.
— Не, не мисля така. Червенокоске, скъпа, обучението ти вече започна.
— Моето обучение?
Улф погали с обратната страна на ръката си бузата й, после и меката й шия.
— Ти беше тази, която ме помоли да те науча да бъдеш истински съблазнителна, не помниш ли? Това бяха твои думи, Червенокоске.
— О!
— Няма по-добро място на света за тази цел от Ню Йорк.
— Затова ли се върна за мен?
Тя нямаше право да изглежда толкова невинна, чистите й сиви очи да гледат толкова открито, като на дете, а косата й толкова съблазнително да се спуска по раменете й.
Но Моли не беше дете.
— Да, затова — отвърна Улф с убедителен тон, въпреки че много добре осъзнаваше, че отговорът му е просто една лъжа.
Моли му обърна гръб и се отправи към спалнята, за да разопакова багажа им, но Улф обгърна талията й с ръка и я привлече към себе си.
— Улф! — запротестира тя тихо, тъй като той започна да милва гърдите й. През плата на роклята почувства как зърната й се втвърдиха. — Но сега е почти обед!
— Знам.
— Но… но… през деня…
— Замълчи, Моли.
Той я поведе леко към спалнята, като притискаше тялото й към своето, така че Моли не можеше да не разбере колко много я желае.
— Но…
Улф я обърна с лице към себе си, преди тя да успее да каже нещо и запечата устните й с груба целувка, на която тя отговори почти незабавно. Докато пристъпваха към спалнята, Улф откопча няколко копчета на сивата й рокля, така че Моли се оказа полусъблечена, когато паднаха на леглото, събаряйки чантите на пода.
— О, господи! — прошепна тя, останала без дъх, когато той отдели устните си от нейните, за да досъблече роклята й. — Не знаех, че един делови човек като теб може да действа с такава липса на благоприличие. — Моли се опита думите й да прозвучат сериозно, но не можа да се удържи и избухна в смях.
Улф съблече ризата си и се наведе над нея с най-лукавата си и прелъстителна усмивка.
— Дядо ми е бил пират.
Целуна я отново, задушавайки смеха й. Как се бе преобразил само! Усмихнат, чаровен, невероятен! Улф вкусваше сладкия аромат на устата й, докато веселието й се превърна в страст, равна на неговата.
Моли не можеше да си намери място. Отиде до прозореца и се загледа в шумните тълпи, файтони и пешеходци задръстваха улиците, всеки бързаше нанякъде.
Моли никога не бе виждала по-хубав файтон от този, който ги откара от пристанището до хотела, но под стаята й минаваха още такива и дори още по-хубави. Това беше съвсем друг свят, който по нищо не приличаше на живота в Кингспорт.
Този апартамент бе толкова елегантен, че по нищо не отстъпваше, на която и да е стая в къщата на Улф и бе много по-голям от малката къщичка, в която бе живяла с майка си. Апартаментът се състоеше от три стаи. Стаята, в която Моли се намираше в момента и която нетърпеливо кръстосваше напред-назад, бе
