срещу колоната от коли заслиза една Дева. Беше Сюлин — шуфата й бе смъкната около, шията, черното й наметало бе провиснало. Прясна рана през лявата й буза щеше да добави нов белег по нашареното й вече лице, освен ако не приемеше Цяра от някоя Сестра. Можеше да откаже. Девите сякаш имаха странно отношение към чирачките на Мъдрите, а може би беше просто защото чирачките бяха Айез Седай. Дори на Анура гледаха като на чирачка, макар да не беше.
— Стражите на Шайдо на север са мъртви, Перин Айбара — каза тя, щом спря пред него. — И мъжете, които отиваха да ги сменят. Танцуваха добре като за Шайдо.
— Вие дадохте ли жертви? — попита той тихо.
— Елиенда и Бриаин се пробудиха от съня. — Все едно че говореше за времето, а не за смъртта на две жени, които й бяха близки. — Всички рано или късно трябва да се пробудим. Наложи се да носим Авиелин последните две мили. Ще й трябва Цярът. — Тъй. Щеше да го приеме.
— Ще пратя една Айез Седай с тебе — отвърна той и се озърна в мъглата. Освен нижещата се покрай него колона коне не можа да види нищо. — Веднага щом намеря някоя.
Но те го намериха сами, още докато го казваше — Анура и Масури, повели през мъглата конете си, с Берелайн и Масема, с лъсналата му от влагата бръсната глава. Дори в мъглата не можеше да се сбърка опърпаното му палто нито грубата кръпка на рамото. Златото, пляч-косвано от следовниците му, не лепнеше на ръцете му. Всичко отиваше за бедните. Това беше единственото добро, което можеше да се каже за Масема. Но пък много от тези бедни, за чието изхранване отиваше златото, бяха станали бедни, защото имуществото им беше ограбено, дюкяните и фермите им — опожарени от хората на Масема. Неясно защо Берелайн носеще тази сутрин коронката на Първата на Майен, със златния ястреб в полет над челото й, въпреки че роклята й и наметалото й бяха в невзрачно тъмносиво. Под лекия й парфюм с цветен аромат мирисът й бе нетърпение и тревога, едно от най-странните съчетания, които Перин беше подушвал. С тях бяха и шестте Мъдри, с тъмни шалове, заметнати над лактите, и с кърпи, стегнали назад дългите им коси. При всичките им златни и костени гердани и гривни Берелайн поне този път изглеждаше простичко облечена. Ей-рам също беше с тях, вълчата глава на дръжката на меча му стърчеше над рамото му. Дори мъглата не можеше да скрие, че лицето му не е съвсем както обикновено. Масема го притегляше и Ейрам сякаш се къпеше в някаква излъчвана от „пророка“ светлина. Перин се зачуди дали не трябваше да го отпрати с колите. Но и да го беше направил, Ейрам щеше да се измъкне при първата възможност, щом се скриеше от очите му.
Перин обясни на двете Айез Седай от какво има нужда Авиелин, но за негова изненада, когато Масури заяви, че ще отиде, русокосата Едара вдигна ръка и крехката Кафява се закова на място. Анура помръдна неловко. Самата тя не беше чирачка и я притесняваше връзката на Сеонид и Масури с Мъдрите. Опитваха се да включат и нея и понякога успяваха.
— Джанина ще се погрижи — заяви Едара. — По я бива от теб, Масури Сокава.
Масури стисна ядосано устни, но си замълча. Мъдрите като нищо можеха да напердашат с шибалката една чирачка само затова, че се е обадила не на място, дори да се случеше да е Айез Седай. Сюлин поведе със себе си светлокосата Джанина, която бързо закрачи до нея, без да й пречат дебелите поли, и двете се скриха в мъглата. Мъдрите значи бяха научили Цяра, така ли? В края на този ден това можеше да се окаже полезно. Светлината дано да не дадеше да потрябва много.
Масема изсумтя, загледан след двете потъващи в сивото жени. Гъстата мъгла скриваше вечния блясък в хлътналите му очи и триъгълния бял белег на бузата му, но миризмата му изпълни ноздрите на Перин, корава и остра като добре наточен бръснач и в същото време — тръпнеща от безумна ярост. Тази миризма на безумство понякога го караше да мисли, че носът му ще закърви само от вдишването й.
— Не стига, че използваш тези скверни жени, които могат да правят онова, което може да прави само Лорд Драконът, благословено да е името му… — изръмжа Масема с глас, изпълнен със зноя в очите му.
Цветовете, завихрени в главата на Перин, се утаиха за миг в картина с Ранд и Мин, и някакъв висок мъж в черно палто, Аша’ман, и той потръпна. Лявата длан на Ранд я нямаше! Все едно. Каквото и да се беше случило, беше се случило. Неговата работа днес беше друга.
— … но щом знаят и Цяра, ще е много по-трудно да се избият диваците — продължи Масема. — Жалко, че не остави сеанчанците да ги окаишат всички.
Погледна накриво Анура и Масури, за да подскаже, че включва и тях, въпреки че двете неведнъж тайно го бяха посещавали. Те го изгледаха с айезседайска невъзмутимост, макар че тежките длани на Масури съвсем ненужно пригладиха кафявите й поли. Беше заявила, че е променила мнението си, вече била убедена, че трябва да бъде убит. Защо тогава се срещаше с него? А Анура? Защо Масема ги пускаше при себе си? Та нали той неистово мразеше Айез Седай? Може би отговорите щяха да се намерят, след като вече не се налагаше да се пазят Хавиар и Нерион.
Мъдрите зад Масема се раздвижиха. Светлокосата Карел, която създаваше впечатление на жена със самообладание, макар да й липсваше такова, чак погали дръжката на ножа на колана си, а Неварин, която можеше да дава уроци на Нинив по сдържаност, направо стисна дръжката на своя. Масема уж трябваше да усети погледите им, забити в гърба му, но миризмата му изобщо не се промени. Можеше и да е луд, но не беше страхливец.
— Искахте да поговорите с лорд Перин, милорд Пророк — каза кротко Берелайн, но Перин все пак подуши тънката й усмивка.
Масема я изгледа.
— Аз съм само Пророкът на Лорд Дракона, никакъв лорд не съм. Лорд Драконът сега е единственият господар. Той е онзи, що разкъса всички връзки и унищожи всички титли. Крале и кралици, лордове и лейди, всички те са прах под нозете му.
Вихърът от цветове заплаши отново да обсеби Перин, но той го разпръсна в ума си и попита намръщено:
— Какво правиш тук? — Нямаше как човек да е мек с тип като Масема. — Трябваше да си с хората си. Рискували сте да ви видят на идване, сега ще рискувате и на връщане. Не вярвам хората ти да издържат и пет минути, без да си с тях, да ги стягаш. Ще се разбягат още щом видят идващите към тях Шайдо.
— Не са „мои хора“, Айбара. Те са народът на Преродения Дракон.
Светлина, да си с Масема означаваше всяка минутка цветовете да се врязват в ума ти! — Оставих Ненгар да ги командва. Сражавал се е в повече битки, отколкото ти си сънувал. Включително срещу диваците. Освен това заповядах на жените да убиват всеки, който се опита да побегне, и им дадох добре да разберат, че ще заловя всеки, който им се измъкне. Ще се държат до последния човек, Айбара.
— Казваш го все едно, че не се каниш да се върнеш.
— Смятам да стоя до теб. — Мъглата скриваше зноя в очите на Масема, но Перин я усети. — Ще е жалко да те сполети нещо точно когато спасяваш жена си.
Значи една малка част от плана му вече беше разкрита. По-скоро надежда, отколкото част от плана. Ако всичко минеше добре, Шайдо които успееха да избягат, щяха с бой да си пробият път през хората на Масема, без да забавят хода си, но вместо някое тяхно копие да се забие между ребрата на Масема, той щеше да… държи Перин под око. Охраната му несъмнено беше някъде наблизо в мъглата, поне двеста главорези, въоръжени по-добре и яхнали по-добри коне от останалите във войската му. Перин не погледна към Берелайн, но тревогата в миризмата й се беше усилила. Масема имаше причина да иска смъртта и на двамата. Трябваше да предупреди Гален, че първата му задача днес е да я пази от хората на Масема. И трябваше да пази и собствения си гръб.
Някъде в сивото за миг проблесна сребристосиня светлина и той се намръщи. Все още беше твърде рано за Грейди. Единият се оказа Неалд, този път поне не крачеше наперено. Дори залиташе. Лицето му изглеждаше изтощено. Огън да го гори дано, защо хабеше силите си така? Другият беше млад сеанчанец в ярко боядисана броня, с един пискюл на странния шлем, който носеше под мишница. Перин го позна: Гюай Араба, млад офицер, за когото Тилий имаше добро мнение. Двете Айез Седай сбраха полите си уж за да не се забърше в тях, но младият лейтенант ги заобиколи. Но пък обърка стъпката си, щом се доближи и видя лицата им, и Перин го чу как преглътна. И изведнъж замириса боязливо.
Араба се поклони на Перин и Берелайн, а на Масема леко се намръщи, сякаш се зачуди какво търси в компанията им този дрипльо. Масема изръмжа и ръката на сеанчанеца посегна към дръжката на меча. Докачлив народ бяха сеанчанците.
— Поздрави от флаг-генерал Кирган, милорд, милейди Първа. Морат’ракен донасят, че айилските отряди
