от плещестите гвардей-ци обяви, че Дуланя Фоут и Керейл Суртвони са дошли. Гайбон се поколеба, погледна я, но след като тя си замълча, нареди да ги пуснат.
Двете бяха много различни, поне на външност, но и двете носеха бастуни. Джуланя беше закръглена и хубава, с бели кичурчета в черната коса, докато Керейл беше ниска и слабичка, с дръпнати зелени очи и огненочервени къдрици. Биргит се зачуди дали това са истинските им имена. Родственичките сменяха имената си толкова лесно, колкото други жени сменят чорапите си. Бяха облечени в прости вълнени дрехи, подходящи за обикалящи по селата амбулантки, каквито и двете били в миналото, и и двете имаха остър поглед и умееха сами да се погрижат за себе си. Можеха да се измъкнат почти от всяко затруднено положение, а простите ножове на коланите им не бяха единствените оръжия, които носеха: можеха да изненадат дори някой силен мъж с онова, което могат да правят с бастуните си. И двете приклекнаха в реверанс. Полите и наметалото на Джуланя бяха мокри и оцапани с кал.
— Елориен, Люан и Абеле започнаха да вдигат лагера си тази сутрин, милейди — каза тя. — Задържах се само колкото да се уверя накъде тръгват — на север, — преди да дойда да донеса.
— Същото е с Емлин, Арател и Пеливар, милейди — добави Керейл. — Идват към Кемлин.
Биргит нямаше нужда да поглежда голямата карта със знаците, Изпъната на масата. Според това колко разкаляни бяха пътищата и колко дъжд беше навалял, най-късно до следобед можеха да стигнат До града.
— Справихте се добре и двете. Идете да си вземете гореща баня. Мислиш ли, че са променили позицията си? — обърна се тя към Диелин, щом двете жени излязоха.
— Не — отвърна й без колебание Диелин, а после въздъхна и поклати глава. — Боя се, че най-вероятно Елориен е убедила другите да я Подкрепят за Лъвския трон. Може и да си мислят да я надвият и да поемат обсадата. Четта им надвишава нейната наполовина и е два пъти повече от нас. — Нямаше нужда да добавя останалото. Дори да местеха мъжете с помощта на Родственичките, щяха да са здраво притиснати срещу толкова много.
— Първо връщаме Елейн, после ще му мислим за тях — каза Биргит. Защо се бавеха проклетите Ветроловки?
Още щом си го помисли, и те нахлуха в стаята зад Чанел — заслепяващо очите многоцветие от коприни. Освен Ренайле, последна в колоната с ленените си дрехи, но с червена блуза все пак, зелени панталони и тъмножълт пояс, с които изглеждаше достатъчно ярка. В сравнение дори с верижката на Лайнин, кръглобузата млада жена само с половин дузина медальончета, полюшващи се на бузата й, почетната верижка на Ренайле изглеждаше почти гола. На лицето на Ренайле се бе изписало изражение на стоическа твърдост.
— Не приемам да бъда заплашвана! — заговори сърдито Чанел и подуши златната си кутийка с благовония. Мургавите й бузи се бяха зачервили. — Гвардейката каза, че ако не се разтичаме, щяла да ни срита по… Все едно какво каза. Беше заплаха и аз няма да…
— Елейн е пленена от Мраколюбки Айез Седай — прекъсна я Бир-гит. — Трябвате ми, за да отворите Портал за мъжете, които ще отидат да я освободят. — Сред останалите Ветроловки се надигна ропот. Чанел им махна рязко с ръка, но само Ренайле замълча. Другите сведоха глави една към друга и зашепнаха, за явно нейно неудоволствие. Ако се съдеше по медальончетата по почетните им верижки, няколко от тях не отстъпваха по ранг на Чанел.
— Защо си ни повикала всички заради един Портал? — попита тя навъсено. — Спазвам сделката, както виждаш. Доведох всички, както си заповядала. Но защо ти трябват повече от една?
— Защото трябва да направите кръг, достатъчно голям, за да преминат хиляди мъже и коне. — Това беше едната причина.
Чанел се вцепени, и не само тя. Курин, с лице като черен камък, само дето не затрепери от гняв, а Рисаел, жена, която обикновено се държеше с царствено достойнство, направо затрепери. Сенайн, чието обрулено от вятъра и слънцето лице и старите белези показваха, че някога е носила повече от шест обеци, и то от по-тлъстите, заопипва отрупаната си със скъпоценни камъни кама, затъкната в зеления й пояс.
— Войници? — каза възмутено Чанел. — Това е забранено! В сделката ни е казано, че няма да взимаме никакво участие във вашата война. Зайда дин Парийд Черно крило ни заповяда така, а след като тя вече е Наставницата на корабите, заповедта й тежи още повече. Използвайте Родственичките. Използвайте Айез Седай.
Биргит пристъпи към смуглата жена и я погледна право в очите, родството беше безполезно за това. Никоя от тях никога не бе използвала Силата за оръжие. Може би никога нямаше да научат как.
— Другите Айез Седай са мъртви — промълви тя. Някой зад нея простена, някой от писарите. — Колко струва вашата сделка, ако загубим Елейн? Аримила със сигурност няма да я зачете. — Струваше й усилие да задържи гласа си спокоен. Гласът й искаше да закипи от гняв, да се разтърси от страх. Трябваха й тези жени, но нямаше да им каже за какво, иначе
Ръката на Чанел посегна да вдигне отново изящната кутийка с благовония към носа й, но отново я пусна да падне сред многобройните нанизи със скъпоценни камъни. Според това, което Биргит знаеше за Зайда дин Парийд, тя щеше да е повече от недоволна от всяка, която провали тази сделка, и много се съмняваше, че Чанел държи да се изправи срещу нейния гняв. Но Чанел само я погледна замислено.
— Е, добре. Но само за прехвърляне. Разбрахме ли се? — Целуна връхчетата на пръстите на дясната си ръка, готова да скрепи сделката.
— Ще направите само това, което поискате — каза Биргит и се обърна. — Гайбон, време е. Вече трябва да са стигнали до портата.
Гайбон закопча колана с меча, взе шлема си и металните ръкавици и я последва с Диелин извън Залата с картите. Ветроловките се изнизаха след тях с Чанел начело — тя повтаряше гръмко и много настоятелно, че щели да осигурят само Портал. Биргит зашепна заповеди на Гайбон, после го остави да продължи към парадната част на двореца, а тя самата забърза към Кралската конюшня. Завари там всичките сто двадесет и една гвардейки, с брони и яхнали конете си. Метна се на седлото и им даде знак да я последват. Слънцето бе като златна топка, издигнало се над хоризонта сред ясносиньо небе — имаше само няколко бели облачета. Поне нямаше Да им се наложи да се оправят в дъжд. Дори един фургон можеше лесно да се измъкне в пороен дъжд като тези, които Кемлин бе изтърпял в последно време.
През площада се извиваше като змия дебела колона мъже, по де-сет-дванадесет в редица, плъзнала се докъдето й стигаха очите в двете посоки: конници с шлемове и стоманени нагръдници, редом до мъже с всякакви шлемове, каквито можеше да си представи човек, понесли на рамо алебарди, повечето с плетени ризници или кожени елеци обшити със стоманени пулове, и много рядко — с броня; всяка група се предвождаше от знамето на своя Дом. Или от знамето на наемната са част. Сред наемниците имаше твърде много нейни наблюдатели, за да се опитат да изкръшкат. Без стрелците с арбалети и лъкометците в тази колона трябваше да има поне дванайсет хиляди мъже, две трети от които бяха на коне. Колко от тях щяха да загинат до обед? Биргит изтласка тази мисъл от ума си. Трябваха й всички, за да убеди жените от Морския народ. Всеки мъж, ’който загинеше днес, можеше също толкова лесно да загине и утре, на стените. Всеки от тях беше дошъл в Кемлин, готов да загине за Елейн.
Колоната се предвождаше от над хиляда гвардейци: шлемовете и броните им блестяха на слънцето, пиките им бяха наклонени изрядно под еднакъв ъгъл. Първите стояха на място зад знамето на Андор, вдигналия се на задните си крака Бял лъв на пурпурно поле, и знамето на Елейн, Златната лилия на синьо поле, в края на един от многобройните паркове на Кемлин. Парк доскоро — стогодишните дъбове бяха отсечени, както и всички други дървета и храсти, корените им бяха изровени, за да се разчисти равно пространство с ширина сто разтега. Покритите с чакъл пътеки и тревистият терен отдавна бяха отъпкани от копита и ботуши. Други три парка около двореца бяха изтърпели същото, за да се превърнат в площадки за запридане на Портали.
Гайбон и Диелин вече бяха дошли, с всички лордове и лейди, отзовали се на призива на Елейн, от младия Перивал Мантеар до Бра-нин Мартан с жена си, всички на коне. Перивал носеше шлем и гръдна броня като всички мъже наоколо. Доспехите на Бранин бяха без никаква украса, потъмнели и поочукани там, където оръжейникът му не бе успял да ги поправи — сечива на воинския му занаят толкова явно, колкото и простоватата дръжка на меча, стегнат в ножницата на хълбока му. Бронята на Перивал беше в позлата, както и на Конаил и на Бранлет, с всечената в нея сребърна Наковалня на Мантеар, докато техните бяха
