сребристосини и назъбени, започнаха да се забиват в земята с трясъци и да изхвърлят мъже и коне като плисната кал. Конете се вдигаха на задните си крака, мятаха се и цвилеха, но ездачите стискаха здраво юздите и се мъчеха да ги задържат на място. Никой не побягна. Грохотът, следващ мълниите, поразяваше всеки път Биргит като удари с юмрук и тя залиташе. Въздухът замириса… остро. Щипеше. Нов залп мълнии се изля върху бойния строй. Хората в Долен Кемлин се разбягаха. Повечето побягнаха назад, но се намериха и глупци, затичали се да намерят по-удобни места за гледане. Тесните улички започнаха да се изпълват със зяпачи.
— Щом ще си имаме работа с това, по-добре да тръгнем и да ги затрудним повече — каза Гайбон и стисна юздите. — С ваше позволение, милейди?
— Ако тръгнете, ще загубим по-малко хора — съгласи се Биргит и той пришпори коня си надолу по склона.
Касейл спря коня си пред Биргит и отдаде чест с десницата пред гърдите си. Гледаше мрачно зад лицевите решетки на лъскавия си пурпурен шлем.
— Разрешение за Гвардията да влезе в бойния строй, милейди. Ударението на главната буква се чу ясно. Не бяха просто гвардия, бяха Гвардията на Щерката-наследница и бъдещата Гвардия на Кралицата.
— Разрешавам — отвърна Биргит. Ако някой имаше това право най-вече го имаха тези жени.
Арафелката извъртя коня и препусна надолу, последвана от Гвардията, за да запълнят раздраните от мълниите редици. Отряд наемници, някъде около двеста души с боядисани в черно шлемове и брони, яхнали зад знаме с бягащ черен вълк на червено поле, спряха, като видяха в какво влизат, но мъжете зад знамената на половин дузина Домове напираха зад тях и не им остана друг избор, освен да продължат. Още благородници препуснаха по склона, повели своите ратници — Бранин и Келвин, Лерид и Барел, и други. Щом видеше своето знаме, никой не се поколебаваше. Сергейз не беше единствената жена, чийто кон направи няколко крачки напред, сякаш и тя бе решила да тръгне с ратниците си, щом знамето й излезе от Портала.
— Ходом! — извика с цяло гърло Гайбон, за да го чуят през взривовете. Други гласове по целия строй повториха командата му. — Напред!
И бавно подкара към Мраколюбките Айез Седай. Мълниите трещяха и хвърляха във въздуха мъже, коне и гейзери пръст.
— Какво искаше да видя? — отново попита Чанел. — Искам да се махна оттук. — Точно в този момент нямаше такава опасност. От Портала продължаваха да се изсипват мъже, препускаха в галоп или тичаха, за да догонят настъпващия фронт. Сред техните редици също западаха огнени кълба и избухнаха нови взривове от пръст, ръце и крака. Една конска глава се завъртя сякаш лениво във въздуха.
— Това — отвърна Биргит и посочи сцената пред тях. Гайбон беше подкарал в тръс, теглеше останалите след себе си, трите редици настъпваха бавно и без да се огъват, други прииждаха отзад в бяг, за да се влеят. Изведнъж от една от жените при фургона излетя дебел колкото човешки крак лъч, сякаш от втечнен бял пламък, и буквално вряза през редиците зев с ширина петнайсет стъпки. Из въздуха се разлетяха нажежени до бяло прашинки с очертанията на поразени мъже и коне и след миг изчезнаха. Заслепяващият лъч изведнъж се изви нагоре, все по-високо и по-високо, и угасна, като остави в очите им пурпурни искри. Белфир, гибелният плам, изгарящ хората от Шарката така, че загиваха още преди да ги е поразил. Тя вдигна далекогледа и видя жената, която държеше тънка черна пръчка, може би около раз-тег дълга.
Гайбон продължи атаката. Беше много рано, но единствената му надежда бе да ги приближи, докато все още имаше зад себе си живи бойци. Единствената, освен още една. Над тътена от взривовете на огнени кълба и мълнии се извиси раздраният вик: „Елейн и Андор!“ Раздран, но с цяло гърло. Знамената се лееха напред. Славна гледка, ако забравеше човек колко от увлечените в устрема на атаката падат поразени. Един кон с ездача му, ударени в упор от огнено кълбо, просто се изпариха, мъже и коне около тях изпопадаха. Някои успяха да се вдигнат. Останал без ездач кон стоеше на три крака, опита се да побегне и рухна на земята.
— Това ли? — попита невярващо Чанел. — Нямам никакво желание да гледам как умират хора.
Нов лъч белфир се вряза на ширина близо двайсет крачки в щурмуващите редици, след което заора в земята и остави след себе си изкоп пред фургона, преди да изчезне. Загиваха много, но не чак толкова много, колкото можеше да се очаква. Биргит бе виждала такива битки по време на Тролокските войни, в които бе използвана Силата. На всеки паднал мъж двама или трима се олюляваха и се мъчеха да спрат кръвта, течаща от раните им. На всеки изпружил в смъртта си крака кон други два още стояха и едва се държаха прави. Не спиран от нищо, пороят от огън и мълнии продължаваше да се сипе.
— Спри го тогава — каза Биргит. — Ако избият всички войници или само толкова, че другите да се прекършат, губим Елейн. — Не завинаги. Огън да я изгори, щеше да я търси до края на живота си и да я освободи, но Светлината само знаеше какво можеха да й причинят дотогава. — Зайда губи сделката си.
Утрото не беше топло, но по челото на Чанел бе избила пот. Кълба от огън и мълнии избухваха сред конниците на Гайбон. Жената, която държеше пръчката, отново я вдигна. Без дори да вдига далекогледа, Биргит беше сигурна, че я насочва право към гай-шайн. И той трябваше да я е видял, но не трепна.
Изведнъж от небето изтрещя нова мълния. И порази жената, държаща пръчката. Тя изхвърча в една посока, конят й — в друга. Един от конете във впряга се свлече на земята, другите заподскачаха и заритаха. Конете около фургона също се надигнаха на задните си крака и зарипаха. Дъждът от огън и мълнии секна — Айез Седай се мъчеха да озаптят конете си и да останат на седлата. Вместо да се опита да усмири впряга, мъжът на седалката на коларя скочи на земята, извади меча си и затича срещу връхлитащите конници. Зяпачите в Долен Кемлин също затичаха, но назад.
— Другите ги залови живи! — отсече Биргит. Не я интересуваше колко от тях ще останат живи — бездруго скоро щяха да умрат като Мраколюбки и убийци — но в проклетия фургон беше Елейн!
Чанел кимна сковано и скоро ездачите около фургона започнаха да падат от подплашените си коне и да се гърчат по земята, все едно че са с вързани ръце и крака. И си беше точно така. Тичащият напред мъж падна по лице и зарита в пръстта.
— Освен това заслоних жените — каза Чанел. Макар да държаха Силата, не можеха да надвият кръг от осем.
Гайбон вдигна ръка и забави атаката до ходом. Беше на по-малко от половината разстояние до фургона. От Портала продължаваха да прииждат пешаци и конници. Биргит се метна на гърба на дорестия си кон и препусна в галоп към Елейн.
Глава 33
Девет от десет
Мраколюбките изобщо не рискуваха с Елейн. Освен че я заслониха, Темайле си достави злорадото удоволствие да я върже на стегнат възел, с главата между коленете. Мускулите вече я боляха от неудобната поза. Мръсната дрипа с ужасния мазен вкус, с която бяха овързали устата й толкова силно, че се впиваше в ъгълчетата на устните, беше уж за да не вика за помощ при портите. Не че щеше да вика — това само щеше да осъди на смърт мъжете, охраняващи портата. Усещаше, че шестте Черни сестри държат сайдар. Но кърпата през очите й беше ненужна добавка. Сигурно с нея искаха само да усилят чувството й за безпомощност, но тя отказваше да се почувства безпомощна. Та нали в края на краищата беше в пълна безопасност, докато не се родят бебенцата й, а и бебенцата — също. Мин беше казала така.
Разбираше, че е в някакъв фургон или кола, по скърцането на впряга и грубите дъски, на които я бяха хвърлили. Най-вероятно беше фургон. Миризмата на сено бе толкова силна, че й се искаше да кихне. Положението беше безнадеждно, но Биргит нямаше да я провали.
Усети как Биргит скочи някъде от мили зад нея, до може би една миля отпред, и й се дощя да се засмее. Връзката говореше, че Биргит се е прицелила в мишената си, а тя никога не пропускаше. Когато от двете страни на фургона започна преливането, желанието й да се засмее увяхна. Решимостта си оставаше твърда като скала по връзката, но вече имаше и още нещо, силно отвращение и… не точно гняв, но почти. Отвън щяха да загинат хора. Елейн бе готова да заплаче за тях.
Заслужаваха някой да поплаче за тях, а те загиваха заради нея. Както бяха загинали Вандийн и
