Амирлинския трон е по-друго, но аз лично така бих направила. — Тя задържа вратата на гардероба отворена и погледна Егвийн, за да види дали е разбрала.
Егвийн й се усмихна.
— Хората са си хора, все едно дали стоят високо или ниско.
Чеза се усмихна и извади една синя рокля. Може да я беше избрала и за Шериам, но сега тя беше слугинята на Амирлинския трон и верността й беше предназначена за Амирлинския трон. И освен това беше права, че днес е много важен ден.
След като се нахрани бързо — въпреки тихото мърморене на Чеза за това колко разваляло стомаха гълтането на несдъвкана храна и че топлото мляко с мед и подправки отлично успокоявало нервен стомах — Егвийн изтри зъбите си със сода и бързо се уми, а Чеза оправи косата й с четката и я облече толкова бързо, колкото можа. После Егвийн нагласи шарфа със седемцветните ресни на раменете си и се спря да се огледа в поставеното в ъгъла огледало. С шарф или без него, не приличаше много на Амирлински трон. „Но съм. Това не е сън.“
Масите в голямото помещение долу бяха също така празни, както през нощта. Тук бяха само Заседателките, наметнали шаловете си и скупчени по Аджи, и Шериам, която стоеше сама. Те се смълчаха, щом Егвийн заслиза по стълбата, и заприклякаха, когато стигна долу. Романда и Лелейн я изгледаха остро и после се извърнаха, съвсем явно отбягвайки да погледнат Шериам, след което продължиха разговора си. Но след като Егвийн запази тишина, всички направиха същото. От време на време някоя поглеждаше към Егвийн. Макар че шепнеха, гласовете им звучаха твърде силно. Навън беше тихо — пълна тишина. Егвийн извади кърпичката си от ръкава и подсуши лицето си. Никоя от тях не се потеше!
Шериам застана до нея и тихо й прошепна:
— Всичко ще мине добре. Само не забравяй какво трябва да кажеш. — Това беше още едно от нещата, които снощи бяха обсъдили подробно: тази заран Егвийн трябваше да произнесе реч.
Егвийн кимна. Беше странно. Стомахът й трябваше да се обръща, коленете й да са омекнали. Нямаше го нито едното, нито другото, и тя не можеше да го разбере.
— Няма за какво да се безпокоиш — каза Шериам. Прозвуча сякаш смяташе, че Егвийн е притеснена, и се кани да я утеши, но преди да си е отворила отново устата, Романда изрече високо:
— Време е.
Заседателките се подредиха по възраст, този път с Романда начело, и заизлизаха тържествено навън. Егвийн пристъпи почти до вратата. И пак не й прималя. Навярно Чеза беше права за топлото мляко.
Отново тишина, а после гласът на Романда, неестествено силен:
— Имаме си Амирлински трон.
Егвийн пристъпи навън и се озова сред зной, какъвто не би очаквала толкова рано през деня. Кракът й се вдигна от стъпалото и стъпи върху платформа, изтъкана от Въздух. Редиците на Заседателките се протягаха от двете й страни и всяка Заседателка сияеше със светлината на сайдар.
— Егвийн ал-Вийр — извиси глас Романда и гласът й се поде от потоци на Силата, — Пазителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон.
Докато Романда го изричаше, те я издигнаха високо, издигайки в буквалния смисъл Амирлин, докато се озова над стрехата, застанала във въздуха в очите на всички други освен на жена, която можеше да прелива.
Бяха много — и я гледаха, очертана на фона на изгряващото слънце. Втори сплит втъка светлината около нея в сияен вътък. Мъже и жени изпълваха плътно улиците, по всеки покрив бяха накацали хора, освен на самата Малка кула. Надигна се мощен рев, който едва не заглуши думите на Романда, вълни от въодушевени възгласи заляха цялото село. Егвийн огледа множеството, мъчейки се да зърне Нинив и Елейн, но не можа да ги намери сред това море от извърнати нагоре лица. Мина сякаш цял век преди тълпата да се укроти достатъчно, за да може тя да заговори. Сплитът, който бе понесъл из улиците гласа на Романда, се наклони към нея.
Речта й я бяха приготвили Заседателките и Шериам и останалите — преизпълнено с тежест насърчително слово, което тя сигурно щеше да може да произнесе, без да се черви, ако беше два пъти по- възрастна, или още по-добре — три пъти. Тя самата бе въвела няколко малки промени.
— Събрали сме се заедно в търсене на истината и справедливостта, което не ще свърши, докато лъжливата Амирлин Елайда не бъде свалена от мястото, което узурпира. — Единствената промяна в това беше „не ще“ вместо „не може да“, но тя смяташе, че така е по-силно и по-добре. — Като Амирлин, ще ви водя в това търсене и няма да се поколебая, както знам, че и вие няма да се поколебаете. — Като насърчително слово, това й се стори предостатъчно: във всеки случай нямаше намерение да стърчи тук толкова дълго, че да повтори всичко, което искаха да каже. Тъй или иначе, всичко се свеждаше до това, което вече бе казала. — За моя Пазителка на Хрониките провъзгласявам Шериам Баяняр.
Това предизвика много по-слаби възгласи — една Пазителка все пак не беше Амирлин. Егвийн изчака, докато не видя Шериам да излиза навън, намятайки на раменете си шарфа на Пазителката — син, за да покаже, че е въздигната от Синята Аджа. Решено беше да не се прави копие на амирлинския шарф, увенчан със златен пламък, какъвто носеше Пазителката — докато не си възвърнеха истинския шарф от Бялата кула, щяха да минат без него. Шериам беше очаквала да мине много повече време и погледна Егвийн с открито раздразнение. Романда и Лелейн стояха съвсем безизразни — всяка от тях имаше много силно предложение коя да бъде избрана за Пазителка и беше излишно да се казва, че това не беше Шериам.
Егвийн вдиша дълбоко и отново се обърна към чакащата тълпа.
— В чест на този ден, с настоящето постановявам, че всички Посветени и новачки са освободени от повинности и наказания. — Това беше обичайно, но все пак предизвика викове на радост сред групите облечени в бяло момичета и няколко Посветени. — В чест на този ден, с настоящото постановявам, че Теодрин Дабей, Фаолайн Оранде, Нинив ал-Мийра и Елейн Траканд от този момент са въздигнати до шала, пълни Сестри и Айез Седай. — Това се посрещна от някак озадачено мълчание и тук-там се надигна глух ропот. Изобщо не беше в рамките на обичая: тъкмо напротив. Но вече беше изречено и толкова по-добре, че Морврин случайно й беше споменала за Теодрин и Фаолайн. Време беше да се върне към онова, което й бяха написали. — С настоящето постановявам този ден да бъде ден за празник и пируване. Нека днес да не се върши никаква работа — освен онова, що е нужно за забавлението. Нека Светлината да ви освети всички и ръката на Създателя да ви заслони. — Последното бе погълнато от мощен рев, който надмогна сплита, понесъл думите й.
Платформата от Въздух се сниши малко по-бързичко, отколкото се беше издигнала. Заседателките се бяха втренчили в нея и мълчаха.
Шериам се затича към Егвийн, хвана я под мишницата и се обърна към Заседателките.
— Трябва да покажа на Амирлин кабинета й. Извинете ме.
Не можеше да се каже точно, че Шериам я набута вътре, но пък от друга страна, не можеше и да се твърди, че не направи точно това. Егвийн не допускаше, че Шериам чак ще я повлече за косите, но й се стори по-добре да посъбере полите си с едната си ръка и да закрачи по-широко, за да не й се наложи да го разбере.
Кабинетът й, в дъното на чакалнята, се оказа по-малък от спалнята й, с два прозореца, писалищна маса, стол зад нея и още два стола отпред. Нищо повече. Проядената от мушика стенна ламперия беше излъскана с восък до тъмен блясък, но масата беше съвсем гола. На пода бе проснат изтъркан килим.
— Простете, че бях малко рязка, майко — каза Шериам и пусна ръката й, — но си помислих, че трябва да си поговорим насаме преди да заговорите с някоя от Заседателките. Всички те участваха в съставянето на речта ви и…
— Знам, че направих някои промени — отвърна Егвийн с широка усмивка, — но се почувствах такава патка, застанала там горе пред толкова хора и с толкова много неща да им говоря… — Значи всички бяха участвали? Нищо чудно, че звучеше като дърдорене на някоя изкуфяла старица, която не може да спре да дрънка. Тя почти се разсмя. — Все едно, казах каквото трябваше да се каже, по същество. Елайда трябва да бъде свалена и аз ще ви водя, за да го постигнем.
— Да — отвърна бавно Шериам, — но може да възникнат въпроси за някои от другите… промени. Теодрин и Фаолайн със сигурност ще бъдат издигнати в Айез Седай след като си възвърнем Кулата и Клетвената палка, а най-вероятно и Елейн, но Нинив все още не може и една свещ да запали, освен ако преди това не дръпне плитката си пред хората.
