мястото си като Посветена? — Аная и останалите влязоха бързо, засмени, а Миреле започна да помага на Егвийн да свали бялата рокля с цветните ивици и да си облече светлозелената коприна, която щеше да поноси само докато се добере до леглото си. Беше късно, но Амирлин не можеше да върви в рокля на Посветена.
— Най-вероятно — отвърна след пауза Морврин. — Но не мога да кажа дали е добър късмет, или не да си Посветена, за която всяка Заседателка знае, че почти е станала Амирлински трон.
— Това рядко се е случвало — каза Беонин, — но жените, на които е отказано да станат Амирлински трон, обикновено ги изпращат в изгнание. Съветът ревностно пази съгласието, а такава жена не би била полезна, защото ще се превърне в източник на разногласия.
Шериам погледна Егвийн право в очите, сякаш искаше да впечата думите си в ума й.
— Всички ние със сигурност също щяхме да бъдем пратени в изгнание. Миреле, Морврин и аз със сигурност, тъй като ние дадохме обет за теб, а най-вероятно и Карлиня, Беонин и Аная. — След което внезапно се усмихна. — Но не стана така. От новата Амирлин обикновено се очаква да изкара първата си нощ в съзерцание и молитва, но след като Миреле най-после свърши с тези копчета, може би ще е най- добре да ти отнемем част от това време, за да ти разкажем как стоят нещата в Салидар.
Сега всичките шест я гледаха. Миреле беше зад нея и се бореше с последното копче, но тя усещаше очите й в тила си.
— Да. Мисля, че така ще е най-добре.
Глава 36
Амирлин
Егвийн надигна глава от възглавницата си, огледа се и за миг се изненада, че се е озовала в легло с балдахин в голяма стая. Ранната утринна светлина се изсипваше през прозорците и някаква пълничка миловидна жена в проста сива вълнена дреха поставяше голяма бяла кана с гореща вода на умивалника. Казваше се Чеза и снощи й я бяха представили като личната й прислужница. Прислужницата на Амирлин. До гребена и четката й на тясната масичка под един от прозорците вече беше поставен покрит с бяла кърпа поднос, а във въздуха се носеше приятен аромат на топъл хляб и варени круши.
Аная беше приготвила стаята. Мебелите и тук не си подхождаха, но бяха най-доброто, което Салидар можеше да предложи, от тапицирания стол с облегалки, облечен в зелена коприна, през огледалото на стойка в ъгъла с непокътнатата си позлата, чак до резбования гардероб, в който сега бяха окачени дрехите й. За съжаление, вкусът на Аная натежаваше в полза на пенестите дантели и тънките плисета и всичко — и балдахинът, и дръпнатите завеси, и покривките на масичката и столчето, и завивката, която Егвийн беше отметнала на пода, и дори копринения чаршаф — бе с дантели. Егвийн въздъхна. Имаше чувството, че ще се удави в дантели.
След като Шериам и останалите я бяха довели тук, в така наречената „Малка кула“, беше последвал дълъг разговор. Не ги интересуваше особено какво според нея се кани да направи Ранд или какво биха могли да искат Койрен и другите с нея. Пратеничеството им вече пътуваше към Кемлин, начело с Мерана, която си знаела работата, макар че обясненията им каква точно е тази работа бяха съвсем бегли. В по-голямата част говореха те, а тя слушаше и въпросите й се подминаваха. Отговорите на някои от тях били маловажни — така й казваха поне. Тези, на които отговаряха, най-напред ги оглаждаха набързо, за да стигнат до това, което наистина било важно. Разпратили бяха посланички до всеки владетел, всеки от които беше упоменат поред, с обяснения защо той или тя са от жизнено значение за каузата на Салидар, и излизаше, че всеки е от значение. Не казваха точно, че всичко ще се провали, ако дори един владетел се обяви срещу тях, но ударението, което поставяха върху всеки, го казваше вместо тях. Гарет Брин изграждаше армия, която един ден трябваше да стане достатъчно силна, за да може да защити техните — нейните — претенции срещу Елайда, ако се стигнеше до това. Изглежда, не допускаха, че ще се стигне, въпреки настояванията на Елайда да се върнат в Кулата; изглежда, бяха убедени, че щом се разчуе за издигането на Егвийн ал-Вийр на Амирлинския трон, Айез Седай ще се затекат при нея, дори някои от онези, които сега бяха в Кулата, и че Елайда няма да има друг избор, освен да отстъпи пред исканията им. Белите плащове по неизвестни причини не се намесваха, така че Салидар беше в пълна безопасност. Това, че Логаин беше Изцерен, както и Сюан и Леане — разбира се, че щеше да бъде Изцерена, щом е тук; Егвийн просто се изненада, като разбра, че и тя е тук — мина почти между другото.
— Виж, за това няма какво да се безпокоиш — каза й Шериам утешително. — Съветът ще обсъди дали отново да не го опитомим, докато старостта сама не ни освободи от проблема.
Егвийн се постара да потисне поредната прозявка — вече наистина ставаше късно — и Аная каза:
— Трябва да я оставим да поспи. Утре ще е също толкова важно, колкото беше тази нощ, дете. — Тя изведнъж тихо се засмя. — Майко. Утре също ще е много важно, майко. Ще изпратим Чеза да ти помогне да си легнеш.
Дори след като излязоха, лягането не се оказа лесно. Докато Чеза още разкопчаваше роклята й, се появи Романда с куп съвети към Амирлин, изречени с твърд и нетърпящ възражения тон, и веднага щом си отиде, дойде Лелейн, сякаш Синята Заседателка беше изчакала да си отиде Жълтата. Лелейн носеше собствената си кошница, пълна с доброжелателни съвети, които предостави на Егвийн, приседнала на ръба на леглото, след като Чеза нежно, но решително беше разкарана от стаята. Не приличаха по нищо на съветите на Романда — нито пък на тези на Шериам — и бяха изречени с топла, дори сърдечна усмивка, но с не по-малка увереност, че Егвийн ще има нужда от малко наставничество поне пред първите няколко месеца. Нито една от двете не й каза направо, че тъкмо тя може да я напътства по-добре от Шериам или че Шериам и нейният малък кръг могат да й дадат лош съвет, но имаше доста намеци за това. Не пропуснаха да и намекнат и че всяка от тях би била най-добрият избор и че друг избор би довел до неописуеми страдания, най-вече за нея.
Докато дойде моментът Егвийн да прелее да угаси лампите, тя вече очакваше остатъкът от нощта й да е пълен с кошмари. Всъщност на заранта помнеше само два от тях. В единия тя беше Амирлин — Айез Седай, но без да е положила клетвите — и всичко, с което се заловеше, водеше до пълен провал. Това я накара да се събуди, само за да се измъкне от него, но беше сигурна, че не е сън, носещ смисъл. Много приличаше на една от преживелиците й в тер-ангреала, когато я изпитваха за Посветена — доколкото беше известно, те нямаха нищо общо с реалността. Не и с тази реалност. Другият според нея беше пълна глупост: вече разбираше достатъчно собствените си сънища, за да е сигурна, че е така, макар че най-накрая се наложи отново да се събуди, за да се измъкне от него. Шериам беше дръпнала шарфа от раменете й и всички се смееха и я сочеха с пръст, като глупачка, която наистина е могла да повярва, че едно момиче едва навършило осемнадесет години, може да стане Амирлин. Не само Айез Седай, а и всички Мъдри, и освен тях Ранд, Перин и Мат, Нинив и Елейн, почти всички, които познаваше, а тя стоеше посред тях чисто гола и отчаяно се мъчеше да си навлече някаква рокличка на Посветена, подходяща за десетгодишно дете.
— Можете да си лежите така в леглото цял ден, майко.
Егвийн отвори очи.
На лицето на Чеза се беше изписала насмешлива строгост, а очите й сякаш намигваха. Поне два пъти по-възрастна от Егвийн, тя още от първия миг бе започнала да се държи с някаква смесица от почтителност и фамилиарност, каквато можеше да се очаква от стара прислуга.
— Амирлинския трон не може да се изтяга лениво, най-малкото в ден като този.
— Това е последното, което би ми хрумнало. — Егвийн вдървено седна, протегна се и бързо си свали изпотената риза. Не можеше да чака, докато поработи достатъчно дълго със Силата, за да спре да се поти. — Ще облека синята коприна с белите утринни звездици около деколтето. — Забеляза, че Чеза много внимателно отбягва да я погледне, докато й подаваше чиста риза. Резултатът от посрещането й на тох вече заглъхваше, но тя все още изглеждаше леко поотекла. — Имах си една неприятност преди да стигна тук — каза тя и бързо напъха главата си през новата риза.
Чеза кимна разбиращо.
— Конете са коварни животни. Мен никога няма да ме качите на кон, майко. Каруците са много по- сигурни. Ако аз паднех така от някой кон, никога не бих се издала пред никого. Понеже Нилдра като се раздрънка, че и Кайлин… О, няма да повярвате какви ги дрънкат, щом само им обърнеш гръб. Разбира се, за
