Господарят на хаоса

но пък и нищо в обзавеждането не си подхождаше и всичко изглеждаше събирано откъде ли не. — Ако има някакви лоши въздействия, ще я Изцерят и толкова.

Егвийн бързо се дръпна от Аная и остави вещите си до вратата.

— Добре съм. Наистина. — Аная като нищо щеше да я Изцери, без дори да я пита.

— Изглежда ми съвсем здрава — каза хладно Карлиня. Косата й наистина беше подрязана късо и тъмните къдрици едва покриваха ушите й — не беше нещо, което си е нагласила в Тел-айеран-риод. Естествено, беше се облякла в бяло; дори бродерията беше бяла. — Можем да извикаме някоя от Жълтите да я прегледа подробно по-късно, ако трябва.

— Ама оставете я най-сетне да си поеме дъх — засмя се Миреле. Пищни жълти и червени цветове, непривични за Зелена, покриваха робата й. — Хиляда левги е изминала за една нощ. Само за няколко часа.

— Нямате време да я оставяте да си поема дъх — намеси се твърдо младата Айез Седай. Тя наистина изглеждаше не на място с жълтата си рокля с полите със сини шарки и дълбокото деколте, извезано също в синьо. — Само да съмне и целият Съвет ще се изсипе тук. Ако не е готова, Романда ще я изкорми като шаран.

Егвийн зяпна. Този глас й говореше повече от думите.

— Ти си Сюан Санче? Това е невъзможно!

— О, възможно е, и още как — отвърна сухо Аная и изгледа състрадателно младата жена.

— Сюан отново е Айез Седай. — Изражението на Миреле беше по-скоро раздразнено, отколкото състрадателно.

Трябваше да е вярно — бяха й го казали, — но Егвийн трудно можеше да го повярва, дори след като Шериам й го обясни. Нинив беше Изцерила усмиряване? И поради това, че беше била усмирена, Сюан изглеждаше не по-възрастна от Нинив? Сюан в нейните представи винаги беше била повелителка със строго лице и със също толкова строго сърце, а не тази хубавичка жена с кремави бузки и почти нежни устнички.

Егвийн се загледа в Сюан. Сините очи обаче си бяха същите. Как бе могла да види този поглед, толкова силен, че можеше пирони да забие, и да не го разбере? Е, лицето достатъчно ясно обясняваше всичко. Но Сюан беше била твърде могъща в Силата. Когато една девойка започнеше, отначало се правеха изпитания, за да се разбере колко силна ще е, но след като веднъж бе придобила тази сила, Егвийн вече знаеше как да претегли друга жена само за няколко мига. Шериам определено беше най-силната в стаята — освен нея, разбира се — а Миреле стоеше след нея, въпреки че това бе трудно да се определи със сигурност; всички останали изглеждаха почти толкова силни, с изключение на Сюан. Макар и с мъничко, но тя беше най- слабата от всички.

— Това е най-забележителното откритие на Нинив — каза Миреле. — Жълтите поемат това, което тя направи, и вече правят собствените си чудеса, но тя го започна. Хайде, седни, дете. Тази история е твърде дълга, за да я слушаш права.

— Предпочитам да постоя, благодаря. — Егвийн изгледа твърдия стол, който й посочи Миреле, и едва потисна трепета си. — Какво става с Елейн? Добре ли е? Бих искала да чуя всичко за нея и за Нинив. — Най-забележителното откритие на Нинив? Това предполагаше, че е имало и други. Изглежда, беше изостанала, докато бе стояла с Мъдрите. Май трябваше да тича здраво, за да ги догони. Сега поне се надяваше, че ще й позволят. Едва ли я бяха посрещнали толкова топло, ако й предстоеше да я прогонят в немилост. Досега нито веднъж не бе приклекнала, нито беше нарекла някоя от тях Айез Седай — по-скоро защото не бе получила възможност да го направи, отколкото по някаква друга причина: непокорството не беше най-добрият начин да се изправиш срещу Айез Седай — но никоя не я беше смъмрила. Може би все пак го знаеха. Но тогава защо?

— Ако оставим настрана малката неприятност, която двете с Нинив си имат в момента с котлите… — започна Шериам, но Сюан я прекъсна грубо.

— Защо всички сте се раздрънкали като безмозъчни момиченца? Твърде късно е вече да се боите да продължите. Вече се започна — вие го започнахте. Или довършете, или Романда ще ви окачи всичките да съхнете, а Делана, Файсел и останалите от Съвета ще дойдат да ви опънат.

Шериам и Миреле се извърнаха към нея почти едновременно. И всички други Айез Седай също. Ледени айезседайски очи я загледаха от ледените айезседайски лица.

Отначало Сюан срещна тези погледи с предизвикателно изражение, като една Айез Седай като тях, макар и много по-млада. После главата й малко се наведе, на бузите й избиха алени петна.

— Заговорих припряно — промърмори тихо Сюан и сведе очи. А това съвсем не й подобаваше.

На Егвийн изобщо не и беше ясно какво става. Не само че Сюан се бе размекнала като масло на слънце. Това — най-малкото. Какво са били започнали? Защо трябваше да ги овесят да се сушат, ако спрат?

Айез Седай се спогледаха толкова неразгадаемо, колкото можеха да го постигнат само Айез Седай. Морврин кимна първа.

— Привикана си по много специална причина, Егвийн — каза строго Шериам.

Сърцето на Егвийн подскочи. Не можеше да са го научили. Не беше възможно. Но тогава какво?

— Ти — каза Шериам — ще бъдеш следващата Амирлински трон.

Глава 35В Съвета на Заседателките

Егвийн се втренчи в Шериам. Дали се очакваше да се разсмее? Може би през времето, прекарано при айилците, беше забравила онова, което минаваше за чувство за хумор сред Айез Седай. Шериам отвърна на погледа й хладно и съвсем спокойно. Егвийн погледна останалите. Безизразни лица, съвсем леко облъхнати от очакване. За Сюан можеше да се приеме, че лекичко се усмихва, но пък „усмивката“ можеше да се приеме за естествена извивка на устните й. Полюшналата се светлина от лампата изведнъж придаде на лицата им странен и нечовешки вид.

Коленете й омекнаха и без да мисли, тя се отпусна на твърдия стол. Това определено прочисти ума й, малко поне.

— Та аз дори не съм Айез Седай — каза тя без дъх. Трябваше да е някаква шега или… или… просто нещо.

— Това може да се заобиколи — каза твърдо Шериам.

Беонин кимна и плитките й се люшнаха.

— Амирлинския трон наистина е Айез Седай — законът е съвсем изричен. На няколко места се изтъква: „Амирлинския трон е Айез Седай“ — но никъде не е казано, че е задължително Айез Седай да стане Амирлин. — Всяка Айез Седай можеше да е запозната със закона на Кулата, но като посреднички, Сивите трябваше да познават законите на всяка страна и Беонин си придаде назидателен тон, сякаш обясняваше нещо, което никоя друга не може да знае толкова добре като нея. — Законът, който определя как трябва да се избере Амирлин, просто постановява: „жената, която е призована“ или „онази, която застава пред Съвета“, или нещо такова. От началото до края изразът „Айез Седай“ не е споменат никъде. Никога. Би могло да се каже, че трябва да се вземе предвид намерението на законодателните, но това е ясно, каквото и да е било намерението им… — Тя се намръщи, когато Карлиня я прекъсна.

— Те несъмнено са смятали, че е ясно до такава степен, че не е било необходимо да се упоменава. Логически обаче законът означава това, което казва, независимо от намеренията на законодателните.

— Законите рядко се грижат за логиката — каза кисело Беонин. — В този случай обаче ти си съвсем права. — И добави, като се обърна към Егвийн: — Както и Съветът. Те смятат същото.

Всички бяха сериозни, дори Аная.

— Ти ще станеш Айез Седай, дете, веднага щом бъдеш издигната за Амирлински трон — каза тя. Дори Сюан беше привидно сериозна, въпреки усмивката си. Наистина беше усмивка.

— Можеш да положиш Трите клетви веднага щом се върнем в Кулата — каза Шериам. — Бездруго смятахме да ги изречеш, но без Клетвената палка може да бъде взето за имитация. По-добре да изчакаме.

Егвийн беше съвсем объркана. Може би Мъдрите наистина бяха прави — може би пътуването й през Тел-айеран-риод бе направило нещо с ума й.

— Това е лудост — възрази тя. — Аз не мога да бъда Амирлин. Аз съм… Аз съм… — Купищата