на различни езици.
— Когато го спипам — каза твърдо Елейн, — ще го науча да говори на правилен език. Ще ми го дава той!
Единственото, което Егвийн можеше да направи, бе да не се разсмее отново. Следващия път, когато Елейн спипаше Ранд, щеше да е твърде заета да намери някое усамотено място, за да го учи на други неща. Беше си точно като навремето.
— Сега, след като вече си Айез Седай, можеш да отидеш при него по всяко време. Никой не може да те спре.
— Съветът не позволява на никоя току-така да се вдигне и да си тръгне — каза Нинив. — А дори да можеше, ние открихме нещо, което според мен е по-важно.
Елейн закима енергично.
— Аз също мисля така. Ще си призная, първото нещо, което си помислих като чух, че си издигната за Амирлин, беше, че сега най-после може би двете с Нинив ще можем да го намерим. Е, второто де — първото беше наистина зашеметяваща радост.
Егвийн примигна объркана.
— Открили сте нещо? Но трябва да го намерите?
Те заговориха припряно една през друга.
— Открихме го — каза Елейн, — но само в Тел-айеран-риод.
— Използвахме нуждата — добави Нинив. — Определено имахме нужда от нещо.
— То е една купа — продължи Елейн, — тер-ангреал, и смятам, че може да се окаже достатъчно мощен, за да промени климата.
— Само че купата е някъде в Ебу Дар, в един ужасно заплетен лабиринт от улици без никакви знаци, които могат да са от полза. Съветът изпрати писмо до Мерилил, но тя никога няма да може да го намери.
— Особено след като се предполага, че е заета с убеждаването на кралица Тилин, че истинската Бяла кула е тук.
— Казахме им, че в преливането ще има нужда от мъж. — Нинив въздъхна. — Разбира се, това беше преди Логаин да бъде Изцерен, макар да не смятам, че те ще му се доверят.
— Всъщност едва ли има нужда от мъж — поясни Елейн. — Ние просто искахме да ги накараме да повярват, че имат нужда от Ранд. Не знам колко жени ще са необходими; може би пълен кръг от тринадесет.
— Елейн твърди, че е доста мощно, Егвийн. И че с него времето може отново да се оправи. Бих се радвала дори само да може да оправи моя усет за времето.
— Тази купа наистина може да оправи времето, Егвийн. — Елейн и Нинив се спогледаха радостно. — Единственото, което трябва да направиш, е да ни изпратиш в Ебу Дар.
Егвийн се отпусна в стола си и каза:
— Ще направя каквото мога. Може би няма да има възражения, след като вече сте Айез Седай. — Имаше обаче усещането, че ще има. Издигането им й се беше сторило изключително смел удар, но вече започваше да се убеждава, че няма да е толкова просто.
— Каквото можеш ли? — каза Елейн невярващо. — Та ти си Амирлинския трон, Егвийн. Изкомандваш ли, Айез Седай скачат. — Тя се ухили. — Само кажи „скачай“ и ще ти го докажа.
Егвийн направи гримаса и се помръдна върху възглавничките.
— Че съм Амирлин, Амирлин съм, но… Елейн, на Шериам не й е нужно да мисли много, за да си спомни за една новачка на име Егвийн и да я изпрати да изравни пътечките на „Новата градина“ затова, че е яла ябълки след като е дошло време за лягане. Тя смята да ме води за ръчичка или може би да ме бута напред, стискайки ме за врата. Романда и Лелейн и двете искаха да станат Амирлин, и те също я виждат тази новачка. Те смятат да ми показват къде и как да стъпвам също като Шериам.
Нинив се намръщи угрижено, но Елейн направо се възмути.
— Не можеш да им позволиш да се опитват… да се опитват да те притискат. Ти си Амирлин. Амирлин казва на Съвета какво да прави, а не обратното. Трябва да се стегнеш и да ги принудиш да видят в теб Амирлинския трон.
В смеха на Егвийн се долови нотка на горчивина. Нима едва снощи беше изпълнена с толкова решимост да не позволи да я притискат?
— Това ще отнеме известно време, Елейн. Виждаш ли, най-сетне разбрах защо избраха точно мен. Отчасти е заради Ранд, струва ми се. Навярно смятат, че ще бъде по-отстъпчив, ако разбере, че аз нося шарфа. Другата част е тъкмо защото помнят онази новачка. Жена — не, момиче! — която толкова е свикнала да прави каквото й кажат, че без никаква трудност ще я карат да прави това, каквото те искат. — Тя опипа шарфа с ресните около шията си. — Е, каквито и да са техните основания, избраха ме за Амирлин и след като го направиха, аз смятам да бъда Амирлин, но трябва да съм предпазлива, поне в началото. Може би Сюан е карала Съвета да скача всеки път, когато се намръщи — за миг тя се зачуди дали наистина е било така, — но ако аз се опитам да го направя, може просто да се окажа първата Амирлин, свалена още в първия ден, след като е била издигната.
Елейн изглеждаше зашеметена, но Нинив кимна замислено. Може би това, че беше била Премъдра и си беше имала работа с Женския кръг у дома, й даваше повече усет за това как всъщност се съчетаваха Амирлин и Съветът, отколкото цялото обучение на Елейн като бъдеща кралица.
— Елейн, разпространи ли се веднъж вестта и научат ли владетелите за мен, ще мога да започна да принуждавам Съвета да разбере, че са си избрали Амирлин, а не кукла, но дотогава те наистина могат да си вземат този шарф толкова бързо, колкото ми го дадоха. Искам да кажа, след като все още не съм истинска Амирлин, няма да им е трудно да ме свалят. Може да има малко ропот, но съм сигурна, че ще го изгладят много бързо. И да чуе някой извън Салидар, че някоя си Егвийн ал-Вийр е била издигната за Амирлин, това просто ще се окаже един от поредните странни слухове за Айез Седай.
— И какво ще правиш? — попита тихо Елейн. — Няма да го приемеш толкова покорно. — Това накара Егвийн да се усмихне. Не беше въпрос, а убедено твърдение.
— Не, няма. — Беше слушала много от лекциите на Моарейн пред Ранд за Играта на Домове. По онова време беше смятала Играта за нещо абсурдно и гледаше на нея с крайно пренебрежение. Сега се надяваше да си припомни всичко, което беше чула. Айилците винаги казваха: „Използвай оръжията, с които разполагаш“. — Може би ще е от полза това, че се опитват да ме вържат на три различни каишки. Мога да се правя, че ме тегли едната или другата, според това коя е най-близо до онова, което самата аз искам да направя. От време на време ще мога да направя по нещо, което аз самата искам, както ви издигнах двете, но все още не толкова често. — Тя вдигна рамене и спокойно срещна втренчените им погледи. — Бих искала да кажа, че съм ви издигнала, защото сте си го заслужили, но истината е, че го направих защото сте ми приятелки и защото се надявам, че като пълни Сестри ще можете да ми помогнете. Определено не знам на кого другиго мога да се доверя, освен на вас двете. Ще ви изпратя в Ебу Дар при първа възможност, но все пак вие сте тези, с които мога да обсъждам всичко. Това пътуване до Ебу Дар може да не отнеме толкова време, колкото си мислите. Вие двете сте направили какви ли не открития, както чувам, но ако и аз успея да разгадая някои неща, навярно и аз ще направя своето.
— Това би било чудесно — отвърна Елейн, но някак разсеяно.
Глава 37
Когато почне битката
Тишината беше много странна и Егвийн не разбираше нищо. Елейн погледна Нинив и тя вдигна ръката си. Видя се тънка сребърна гривна и Егвийн потръпна.
— Трябва да ти призная нещо — каза Нинив шепнешком. — Аз плених Могедиен. Това е ай-дам, знаеш какво значи. Държим я пленничка и никой не знае. Освен Сюан, Леане и Биргит. А сега и ти.
— Трябваше да го направим — каза Елейн тревожно. — Те щяха да я екзекутират, Егвийн. Знам, че го заслужава, но главата й е пълна със знание, неща, за които дори не сме сънували. Оттам идват всичките ни така наречени открития. Освен Изцеряването на Сюан, Леане и Логаин и моя тер-ангреал. Те щяха да я убият и нямаше да научим нищо!
Пленили бяха една Отстъпница? Как? Елейн бе направила ай-дам? Егвийн потръпна и се насили да
