погледне гривната. По нищо не приличаше на ай-дама, какъвто си го спомняше много добре. Но дори с негова помощ, как бяха успели да скрият една Отстъпница между толкова много Айез Седай? Една от Отстъпниците — тяхна пленничка! Несъдена и неекзекутирана. Какъвто подозрителен беше станал Ранд напоследък, ако научеше за това, никога вече нямаше да се довери на Елейн.
— Доведи я тук — успя да каже тя кухо. Нинив скочи от стола си и хукна. Шумът от празненството — смях, музика и песни — набъбна за миг, преди вратата да се затръшне след нея. Егвийн разтри слепоочията си. Една Отстъпница! — Доста голяма тайна сте опазили.
Бузите на Елейн пламнаха. Защо, в името на Светлината…? Разбира се.
— Елейн, нямам никакво намерение да те питам… за никого, за когото не трябва да знам.
Златокосата жена направо подскочи.
— Аз… Ще мога да говоря. По-късно. Утре. Може би. Егвийн, трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш нищо — на никого! — освен ако аз не се съглася. Каквото и да… видиш.
— Щом така искаш. — Егвийн не можеше да разбере защо Елейн е толкова възбудена. Вярно, че си имаше тайна, само че Егвийн я беше научила случайно и оттогава и двете се преструваха, че си е тайна само на Елейн. Тя се беше срещала с Биргит, легендарната героиня, в Тел-айеран-риод и може би все още го правеше. Почакай, тъкмо това име бе споменала и Нинив. Биргит знаела за Могедиен. Нима имаше предвид жената, чакаща в Тел-айеран-риод Рога на Валийр да я призове? Значи Нинив знаеше тайната, която Елейн бе отказала да признае на Егвийн, дори и след като я бе засякла? Не. Тази среща нямаше да се превърне в кръг от обвинения и отричания.
— Елейн, аз съм Амирлин — истинска Амирлин — и вече си имам планове. Мъдрите, които преливат, боравят с повечето свои сплитове твърде различно от Айез Седай. — Елейн вече знаеше за Мъдрите, въпреки че като си помислеше, Егвийн не беше сигурна доколко Айез Седай знаеха за тях. — Понякога онова, което те правят, е по-сложно или по-грубо, но в немалко случаи е по-просто от онова, на което ни учеха в Кулата, и действа също толкова добре.
— Искаш Айез Седай да се учат при Мъдрите? — Устните на Елейн се изкривиха с насмешка. — Егвийн, те никога няма да се съгласят на това, дори да живееш хиляда години. Но сто на сто ще искат да изпитват айилските момичета за новачки, когато го разберат.
Егвийн се поколеба. Айез Седай да се учат при Мъдрите. Като чирачки? Това никога не можеше да стане, но специално на Романда и Лелейн можеше да се отрази добре малко джи-е-тох. А Шериам, Миреле и… Тя си намери малко по-удобна поза за седене и започна да описва хрумванията си.
— Съмнявам се, че Мъдрите ще се съгласят айилските момичета да стават новачки. — Сигурно бяха ставали някога, но определено не и сега. Сега най-многото, което Егвийн можеше да очаква от тях, бе да се стараят да говорят почтително с Айез Седай. — Мислех си за някакъв вид съюз. Елейн, Айез Седай са по- малко от хиляда. Ако добавим и онези, които останаха в Пустошта, мисля, че има повече Мъдри, които могат да преливат, отколкото са Айез Седай. Навярно много повече. Все едно, те не пропускат нито една, която носи искрата в себе си. — Колко ли жени бяха загинали от тази страна на Драконовата стена, защото са могли изведнъж да прелеят, може би без дори изобщо да разберат какво вършат и защото не бе имало кой да ги научи? — Искам да привлека повече жени, Елейн. Какво да кажем за онези, които могат да се научат, но нито една Айез Седай не ги е издирила, преди да ги сметнат за твърде остарели, за да бъдат новачки? Според мен, щом иска да се учи, нека да се опита, дори да е на четиридесет или на петдесет, или внуците й да си имат внуци.
Елейн се засмя.
— О, Егвийн, за Посветените ще бъде истинско удоволствие да преподават точно на такива класове на новачки!
— Ще трябва да се научат как — отговори твърдо Егвийн. Не виждаше проблем в това. Айез Седай винаги можеха да ти кажат, че си твърде остаряла за новачка, но ако искаш да се учиш… Те вече донякъде бяха променили възгледите си: сред тълпата тя сама бе видяла жени, доста по-възрастни от Нинив, облечени с новашките бели рокли. — Кулата винаги е проявявала суровост в изключването на хора, Елейн. Ако не си достатъчно силна, изхвърлят те. Откажеш ли да преминеш някое изпитание, и те отпращат. Провалиш ли се на изпитанието — вън. Би трябвало да им се разреши да остават, ако искат.
— Но изпитанията са за да се уверят, че си достатъчно силна — възрази Елейн. — Не само в Единствената сила, но и в самата себе си. Ти, разбира се, не искаш да имаш около себе си Айез Седай, които ще се прекършат още първия път, в който се окажат под натиск, нали? Или Айез Седай, които едва- едва преливат?
Егвийн изсумтя. Сорилея щяха да я изхвърлят от Кулата, без дори да я изпитат за Посветена.
— Може да не станат Айез Седай, но това не означава, че са безполезни. В края на краищата, на тях вече им е доверено да използват Силата, макар и дискретно, иначе нямаше да ги отпращат на воля по широкия свят. Мечтата ми е всяка жена, която може да прелива, да бъде свързана по някакъв начин с Кулата. До последната.
— И Ветроловките ли?
Егвийн кимна и Елейн присви очи.
— Ти не си ги предала, Елейн. Но просто не мога да повярвам, че са опазили тайната си толкова дълго.
Елейн тежко въздъхна.
— Е, стореното — сторено. Не можеш да върнеш меда обратно в питата. Но ако твоите айилки получат някаква специална закрила, Ветроловките би трябвало също да я получат. Нека Ветроловките сами да учат своите момичета. А не Морския народ да бъде овързан от Айез Седай, каквото и да им се иска.
— Готово. — Егвийн плювна в шепата си и протегна ръка, а след миг Елейн плювна в своята и се ухили, когато дланите им се плеснаха една в друга да подпечатат сделката.
Но широката й усмивка бавно помръкна.
— Това да не е заради Ранд и неговата амнистия, Егвийн?
— Отчасти. Елейн, как може този мъж да бъде толкова… — Не довърши въпроса си, нито получи отговор. Елейн кимна малко тъжно, с разбиране или в съгласие, или и двете.
Вратата се отвори и влезе едра жена в тъмна вълнена дреха. Носеше сребърен поднос с три сребърни чаши и сребърна кана за вино с дълга шийка. Лицето й беше грубовато, лице на селянка, но тъмните й очи блеснаха, докато оглеждаше Егвийн и Елейн. Само след миг Егвийн с изненада забеляза, че жената носи на шията си стегнат сребърен гердан въпреки грубата си рокля, а после Нинив влезе след нея и затръшна вратата. Трябваше да е тичала като вятъра, защото беше намерила време да смени роклята си на Посветена с тъмносиня коприна, извезана със златни спирали около деколтето. Не беше срязана толкова ниско, колкото носеше Берелайн, но все пак много по-ниско, отколкото Егвийн очакваше да види на Нинив.
— Това е „Мариган“ — каза Нинив и отметна по навик дебелата си плитка през рамо. Златният пръстен на Великата змия блесна на дясната й ръка.
Егвийн понечи да я попита защо така натъртва на името, но после внезапно осъзна, че среброто на шията на тази „Мариган“ подхожда на гривната на китката на Нинив, и се втренчи в жената. Тя определено нямаше нищо общо с представите й за една Отстъпница. Каза го и Нинив се засмя.
— Погледни, Егвийн.
Тя не само погледна — тя направо скочи от стола и прегърни сайдар не на шега. Още щом Нинив заговори, сиянието беше обкръжило „Мариган“. Само за миг, но преди да се стопи, жената в простото вълнено облекло се бе променила напълно. Всъщност промените бяха съвсем незначителни, но оформиха една съвсем различна жена — по-скоро чаровна, отколкото красива, но съвсем не така загрубяла, жена с горда и дори царствена осанка. Само очите си останаха същите — проблясващи. Сега вече Егвийн можеше да повярва, че тази жена е самата Могедиен.
— Как? — успя само да промълви тя. Заслуша се внимателно в обясненията на Нинив и Елейн за предрешването със сплитове и сплитането навътре, но не откъсваше поглед от Могедиен. Тя беше горда и преизпълнена със самоувереност, преизпълнена с това, че отново е самата себе си.
— Скрийте я пак — каза Егвийн, след като обясненията свършиха. Сиянието на сайдар отново продължи само няколко мига и след като заглъхна, нямаше никакви сплитове, доколкото можеше да види. Могедиен отново бе станала простовата, похабена от работа селска жена, преживяла труден живот и по-стара на вид,
