Стаята, в която влязоха, беше малка, но с полирани столове вместо пейки, и с калаени свещници както по масата, така и по перваза над камината. Двата прозореца бяха затворени, но никой не посегна да ги отвори. Ранд се зачуди дали някоя от двете Айез Седай е забелязала, че горещината не го засяга повече, отколкото тях.
— При бунтовничките ли ще ги заведете? — попита той.
Верин се намръщи.
— Ти явно знаеш за всичко това много повече от нас.
— Нищо не бяхме чули за събитията в Кулата до Бели мост. — Гласът на Аланна беше хладен, но очите й, приковани в него, пламтяха. — Ти какво знаеш за… бунтовничките? — Цяла камара отвращение се изсипа в гласа й с тази дума.
Значи бяха чули мълвата най-напред в Бели мост и бързо бяха тръгнали за насам, без да кажат нищо на момичетата. И ако се съдеше по реакцията на Боуд и останалите, решението да не тръгват за Тар Валон беше прясно. Изглежда, бяха намерили потвърждение тази заран.
— Няма да ми кажете кой е шпионинът ви в Кемлин, нали? — Те само го изгледаха, като Верин леко килна глава на една страна. Странно колко го бяха притеснявали погледите на Айез Седай някога, толкова хладни, каквото и да ставаше, толкова вещи. Но това, че една Айез Седай го гледа, даже и две, вече не караше стомаха му да се обръща. „Гордост“ — разсмя се лудешки Луз Терин и Ранд едва потисна гримасата си. — Казаха ми, че бунтовничките съществуват. Вие не отрекохте, че знаете къде са. Не смятам да им причинявам щета, ни най-малко. Имам основания да вярвам, че те може да ме подкрепят. — Той бързо си припомни основната причина да иска да разбере. Може би Башийр беше прав, може би имаше нужда от здравия гръб на Айез Седай, но главно искаше да разбере, защото му беше казано, че Елейн е с тях. А имаше нужда от нея, за да спечели Андор с мир. Това беше единственият мотив да я търси. Единственият. Той бе опасен за нея и за Авиенда. — Заради любовта към Светлината, ако знаете къде са, кажете ми.
— Дори да знаехме — отвърна Аланна, — нямаше да имаме никакво право да го кажем на никого. Ако те решат да те подкрепят, можеш да бъдеш сигурен, че ще те намерят.
— Когато те решат — добави Верин, — а не ти.
Той се усмихна мрачно. Трябваше да го очаква.
— Мат с теб ли е? — попита го Аланна така, сякаш това беше последното, което можеше да й хрумне.
— Защо трябва да ви казвам? Каквото повикало, такова се обадило. — На двете това изобщо не им се стори смешно.
— Глупаво е да се държиш с нас като с врагове — промърмори Аланна и пристъпи към него. — Изглеждаш уморен. Почиваш ли си достатъчно? — Той отстъпи пред вдигнатата й ръка и тя спря. — Също като теб, Ранд, не искам с нищо да ти навредя. Нищо, което ще направя тук, няма да ти причини никаква рана.
Щом го каза така направо, значи трябваше да е вярно. Той кимна и тя вдигна дланта си към главата му. Кожата му леко изтръпна, щом тя прегърна сайдар, и една позната топла вълна премина през него, усещането от това как напипва здравето му.
Аланна кимна доволно. И изведнъж топлината се нажежи, обля го като мълния, сякаш за един пулс на сърцето бе застанал сред бушуващите пламъци на нажежена до бяло ковашка пещ. Дори след като отмина, се почувства непривично: усещаше самия себе си като никога досега, усещаше Аланна. Залитна. Ехо на объркване и тревога прокънтя от Луз Терин.
— Какво направи? — извика той и с гняв сграбчи сайдин. Силата му помогна да се изправи. — Какво направи?
Нещо се бе вклинило в потока между него и Верния извор. Опитали се бяха да го заслонят! Той запреде собствените си щитове. Наистина бе отишъл далече и бе научил много, откакто Верин го бе видяла за последен път. Верин се олюля и се опря на масата, а Аланна изпъшка, сякаш я бяха ударили с юмрук в корема.
— Какво направихте? — Бе потънал дълбоко в безчувствената Празнота. — Кажете ми! Не съм обещавал, че няма да нараня вас! Ако не ми кажете…
— Тя те обвърза — бързо отвърна Верин. — Обвърза те като един от своите Стражници. Това е всичко.
Аланна възстанови спокойствието си дори още по-бързо. Заслонена, тя го изгледа спокойно, скръстила ръце, с нотка на задоволство. Задоволство!
— Казах ти, че няма да те нараня, и направих точно противоположното.
Ранд задиша бавно, мъчеше се да се успокои. Напъхал се бе в капана като паленце. Яростта задраска с нокти по повърхността на Празнотата. Спокойствие. Трябваше да запази спокойствие. Един от нейните Стражници. Значи беше Зелена: не че имаше особено значение. Той знаеше малко за Стражниците и определено не как може да се прекъсне връзката, иначе щеше да я прекъсне. Единственото, което изпита от Луз Терин, беше зашеметяващ шок. Не за първи път Ранд съжали, че Лан бе побягнал в галоп след гибелта на Моарейн.
— Вие казахте, че няма да отидете в Тар Валон. В такъв случай, след като, изглежда, не сте сигурни дали знаете къде са бунтовничките, можете да останете тук, в Кемлин. — Аланна отвори уста, но той я превари. — Бъдете благодарни, ако не реша да завържа тези щитове и да ви оставя така! — Виж, това привлече вниманието им. Устните на Верин се присвиха, а очите на Аланна можеха да заместят онази пещ, в която бе усетил, че е хвърлен. — Но ще стоите настрана от мен. И двете. Освен ако не ви повикам. Вътрешният град е забранен за вас. Само да се опитате да влезете там, наистина ще ви заслоня, и при това ще ви напъхам в килия. Разбираме ли се?
— Съвършено. — Гласът на Аланна беше леден. Верин само кимна.
Ранд отвори вратата и спря. Беше забравил за момичетата от Две реки. Някои говореха с Девите, други само ги оглеждаха и си шепнеха. Боуд и шепа девойчета от Емондово поле разпитваха Башийр, който беше стиснал в юмрук калаена халба, вдигнал крак на една от пейките. Изглеждаха наполовина развеселени, наполовина слисани. Затръшвалата се врата накара всички да извърнат глави.
— Ранд — възкликна Боуд, — този човек разказва ужасни неща за теб.
— Той твърди, че си Преродения Дракон — изломоти Лейрин.
— Още като те видях в това палто разбрах, че много си се надул, а и след като се перчиш така пред една Айез Седай — изсумтя Лейрин. — Знаех си го още преди да заговориш така неуважително на Аланна Седай и Верин Седай. Но не знаех, че си станал сляп като къртица тъпанар.
Смехът на Боуд прозвуча по-скоро боязливо, отколкото развеселено.
— Не бива да говориш такива неща дори на шега, Ранд. Трам те беше възпитал много по-добре. Ти си Ранд ал-Тор. И престани веднага с тези глупости.
Ранд ал-Тор. Това беше неговото име, но и той вече не знаеше кой точно е. Трам ал-Тор го беше отгледал, но истинският му баща беше айилски вожд, отдавна загинал. Майка му беше Дева, но не айилка. Това беше почти всичко, което знаеше за истинските си родители.
Сайдин продължаваше да го изпълва. Той нежно обви Боуд и Лейрин в потоци Въздух и ги вдигна, докато не замятаха крачета на една стъпка над пода.
— Аз съм Преродения Дракон. Отричането няма да го отмени. Желанието няма да го отмени. Не съм вече човекът, когото познавахте в Емондово поле. Сега разбрахте ли? Разбрахте ли? — Усети се, че вика, и затвори уста. Стомахът му натежа като олово и той се разтрепера. Защо Аланна направи това? Какво коварство на Айез Седай се криеше зад това хубаво личице? Не се доверявай на никоя от тях, беше му казала Моарейн.
Една ръка докосна рамото му и той рязко извърна глава.
— Моля те, пусни ги — каза Аланна. — Моля те. Те са изплашени.
Бяха повече от изплашени. Лицето на Лейрин беше пребледняло, а Боуд хлипаше толкова силно, че цялата потръпваше. Не бяха единствените. Останалите момичета от Две реки се бяха отдръпнали към стените и повечето също плачеха. Прислужничките също го гледаха втрещено. Ханджията се беше сринал на колене, с изцъклени очи, и гъргореше без думи.
Ранд леко постави двете момичета на пода и бързо пусна сайдин.
— Съжалявам. Не исках да ви изплаша. — Щом усетиха, че могат да се движат, Боуд и Лейрин
