много силни. И още две бяха оставили, за да бъдат прибрани след около година, когато пораснат достатъчно, за да могат да напуснат дома си. Не беше опасно — едно момиче с вродена дарба рядко я проявяваше без обучение, преди да навърши петнадесет. Останалите бяха изключително обещаващи; до една. Две реки беше находище на чисто злато.
Верин реши да смени темата. Определено нямаше намерение да изоставя тези девойчета. Нито да се отдалечава от Ранд повече, отколкото можеше да й се наложи.
— Мислиш ли, че е прав за бунтовничките?
Аланна стисна юмруците си.
— Самата възможност ме отвращава! Възможно ли е наистина да сме стигнали до… — Гласът й заглъхна, раменете й се смъкнаха. Под спокойната повърхност занапираха едва сдържани сълзи.
— Дали е възможно твоята месарка да ни каже нещо повече за това, което е станало в Тар Валон? — Тази жена не беше съвсем от хората на Аланна; беше агентка на Зелената Аджа, открита от Аланна благодарение на някакъв сигнал за тревога, поставен на вратата на дюкяна й. Не че Аланна й беше казала какъв е точно, разбира се, но пък Верин също нямаше да разкрие на никого сигнал на Кафявите.
— Не. Тя не знае нещо повече от съобщението, което ми предаде. Всички Айез Седай да се върнат в Кулата. Всичко е простено. — В очите на Аланна проблесна гняв, но само за миг и не толкова силен, колкото преди. — Ако не бяха всички тези слухове, нямаше дори да ти издам каква е.
— Знам — каза Верин. — И уважавам тайните ти. Слушай сега. Трябва да се съгласиш, че това съобщение потвърждава слуховете. Кулата е разцепена. Най-вероятно наистина има бунтовнички, събрани някъде. Въпросът е какво да направим ние?
Аланна я изгледа така, сякаш я смяташе за луда. Нищо чудно. Сюан трябваше да е свалена от Съвета на Кулата. Дори хрумването да се опълчат срещу Кулата беше немислимо. Но пък и разцеплението на Кулата беше немислимо.
— Ако сега нямаш отговор, обмисли го. И помисли за следното. Сюан Санче на първо място участваше в издирването на младия ал-Тор. — Аланна отвори уста — несъмнено за да попита Верин откъде знае и дали и самата тя не е била участница, — но Верин не й даде възможност. — Само глупачка може да допусне, че това не е имало значение за свалянето й. Такова голямо съвпадение е невъзможно. Така че помисли си каква би могла да бъде гледната точка на Елайда за Ранд. Все пак тя беше Червена, не забравяй. И докато мислиш, отговори ми следното. Какво целеше, като го обвърза така?
Въпросът не трябваше да изненада Аланна, но я изненада. Тя се поколеба, след което придърпа един от столовете, седна и заоправя полите си, преди да отговори.
— Беше най-логичното нещо, което можех да направя, както се беше изстъпил пред нас. Трябвало е да се направи отдавна. Ти не си могла… или не си поискала. — Като повечето Зелени, тя изпитваше известна насмешка към упоритостта, с която другите Аджи настояваха, че трябва да си имат само по един Стражник. Какво мислеха Зелените за Червените, които си нямаха нито един, оставаше неизречено. — Всички е трябвало да бъдат обвързани при първата възможност. Твърде важни са, за да се оставят на свобода, а той — най вече. — По бузите й изведнъж разцъфнаха червени петна; още доста време трябваше да мине, докато се овладее напълно.
Верин знаеше какво бе предизвикало изчервяването й. Пред нея Аланна често си бе развързвала езика. През дългите седмици, в които бяха изпитвали младите жени от Две реки, Перин непрекъснато беше пред очите им, но Аланна бързо бе зарязала темата за обвързването му. Причината беше съвсем проста: една разгорещена закана, изречена от Файле — изречена така, че да не чуе Перин — че ако Аланна посмее да направи това нещо, жива няма да напусне Две реки. Ако Файле знаеше малко повече за връзката между Айез Седай и Гайдините, заплахата нямаше да свърши работа, но тъкмо невежеството й бе задържало ръката на Аланна. Най-вероятно съжалението й за това, както и опънатите й нерви, я бяха тласнали да го направи с Ранд. Не само да го обвърже, но и да го направи без съгласието му. Това не беше правено от стотици години.
„Какво пък — помисли си сухо Верин, — и аз съм нарушавала по някой и друг обичай навремето.“
— Логично ли? — отвърна тя с усмивка. — Говориш като някоя Бяла. Какво пък. Сега, след като го имаш, какво смяташ да правиш с него? Предвид уроците, които той ни предаде. Сещам се за една приказка от момичешките ми години, за една жена, която оседлала лъв и му сложила юзди. Язденето му й се сторило страхотно, но после разбрала, че никога не ще може да слезе от него и да поспи.
Аланна потръпна.
— Все още не мога да повярвам колко е силен. Ако можехме само да го свържем по-скоро… А се опитах!… И не стана… Толкова е силен!
Верин едва се сдържа сама да не потръпне. Нямаше да могат скоро да го свържат, освен ако Аланна не бе предложила „свързването“ преди да го „обвърже“. Верин не беше сигурна какво можеше да произтече от това. Във всеки случай, бяха преживели поредица изключително неприятни мигове, от откритието, че не могат да го отрежат от досега с Верния извор, до презрителната лекота, с която той ги бе заслонил, скъсвайки връзките им със сайдар като конец. И на двете наведнъж. Забележително. Колко ли щяха да са нужни, за да заслонят него и да го задържат? Всичките тринадесет? Това беше само традиция, но при него сигурно щеше да се наложи. Тъй или иначе, този въпрос трябваше да се остави за друг път.
— Остава открит и въпросът за амнистията му.
Очите на Аланна се разшириха.
— Ти, разбира се, не вярваш в това! Около всеки Лъжедракон е имало приказки, че събира мъже, които могат да преливат, и всичките се оказваха лъжливи, колкото и самите мъже. Искали са властта за себе си, не да я делят с други.
— Той не е Лъжедракон — отвърна тихо Верин — и това може да промени всичко. След като един слух е верен, и друг може да е такъв, а всички от Бели мост насам приказват за амнистията.
— Дори и да е, сигурно никой не е дошъл при него. Никой благоразумен мъж не би пожелал да прелива. Само шепа да бяха поискали, щяхме да си имаме Лъжедракони всяка седмица.
— Но той е тавирен, Аланна. Привлича към себе си всичко, от което има нужда.
Устните на Аланна се раздвижиха. Последната трошица айезседайско спокойствие изчезна и тя видимо се разтрепера.
— Не можем да позволим… Преливащи мъже, бродещи на воля по света? Ако е вярно, трябва да го спрем. Длъжни сме! — Беше на ръба отново да скочи.
— Преди да можем да решим какво да правим с тях — каза спокойно Верин, — трябва да разберем къде ги държи. Кралският дворец изглежда подходящо място, но да го разберем може да се окаже трудно, след като достъпът до Вътрешния град ни е отказан. Затова предлагам следното… — Аланна се наведе напрегнато над масата.
Много работи трябваше да се обмислят, въпреки че повечето можеха да се отложат и за по-късно. Твърде много въпроси, чакащи за отговор, но — по-късно. Дали Моарейн беше мъртва и ако да, как бе загинала? Съществуваха ли бунтовничките и ако да, какво трябваше да бъде отношението на Верин и Аланна към тях? Къде бяха те? Това знание щеше да е ценно, каквито и отговори да получеха другите въпроси. Как щяха да използват толкова крехкия нашийник, който Аланна беше надянала на Ранд? Дали само едната или и двете да заемат мястото на Моарейн? За първи път Верин беше доволна, че Аланна още скърби за Овейн — в това объркано състояние Аланна беше принудена да отстъпва пред нейното водачество, а Верин знаеше точно как трябва да се отговори на част от тези въпроси. Не мислеше, че някои от отговорите ще се харесат на Аланна. И беше по-добре да не ги разбере, преди да е станало твърде късно, за да може да ги промени.
Ранд препускаше бясно към двореца. Башийр и Салдейците едва го догонваха на по-дребните си коне и дори айилците не смогваха да го настигнат. Сам не беше сигурен кое го кара да бърза толкова — вестите, които носеше, не бяха чак толкова спешни — но след като треперенето на ръцете и краката му заглъхна, той започна да си дава сметка, че продължава да усеща Аланна. Просто я чувстваше. Беше все едно, че е пропълзяла в главата му и се е настанила там. Щом той я чувстваше, дали и тя го чувстваше по същия начин? И какво друго можеше да направи тя? Какво друго? Трябваше да се махне колкото може по-далече от нея.
„Гордост“ — изкряска Луз Терин и този път Ранд не се и опита да заглуши гласа му.
