едва трима или двама, макар броят им общо взето да нарастваше. Всичко осемнадесет, откакто беше довел Таим тук преди седем дни, и само трима от тях можеха да се научат да преливат. Таим твърдеше, че количеството е забележително, предвид това, че те просто бяха дошли в Кемлин да проверят дали са способни. И беше изтъквал, че при тази скорост ще могат да се мерят с Кулата чак след шест години. Ранд не се нуждаеше от напомняне, че не разполага с тези шест години. И не разполагаше също така с време да се забави обучението им.
— Как смяташ да го направиш?
— Ще използвам Портали. — Таим беше схванал последното на часа: винаги бързо усвояваше всичко, което му покажеше Ранд. — Мога да навестявам по две-три села на ден. В началото в селата ще е по-лесно, отколкото дори в малките градчета. Ще оставя Флин да надзирава уроците — той е най-напреднал — и ще взема Грейди или Хопвил, или Мор. Ще трябва само да ни осигуриш добри коне. Впрягът кранти, дето тегли колата ни, няма да свърши работа.
— Но как смяташ да го правиш? Просто пристигаш и обявяваш, че търсиш мъже, които могат да преливат? Ще имаш късмет, ако селяните не се опитат да ви избесят.
— С това мога да се оправя — отвърна сухо Таим. — А след като ги измъкна живи и здрави от селата им, ще ги докарвам тук през Портал. Тези, които се провалят, ще ги отпращам в Кемлин. Време е да си събираш своя лична войска, вместо да разчиташ на други. Башийр може да промени намеренията си и ще го направи, ако му нареди кралица Тенобия. А кой може да каже какво ще направят тия така наречени „айилци“? — Ранд не каза нищо. Той самият бе разсъждавал в същата посока, като се вят1 айилците, но нямаше нужда Таим да го знае. — Готов съм да се обзаложа, че още първия ден ще набера повече мъже, способни да се научат, отколкото за цял месец от онези, които сами идват в Кемлин. Ще ти осигуря сила, която да може да се мери с Кулата, за по-малко от година. И всеки мъж — оръжие.
Ранд се поколеба. Да позволи на Таим да тръгне беше рисковано — той беше прекалено агресивен. Какво щеше да направи, ако се натъкнеше на някоя Айез Седай? Навярно щеше да удържи на думата си и да пощади живота й, но ако тя разбереше какво е той? Ако тя го заслонеше и пленеше? Такава загуба Ранд не можеше да си позволи. Нямаше да може и да обучава, и да си върши другата работа. Шест години, за да се изравни с Кулата. Стига Айез Седай да не намереха междувременно фермата. Или по-малко от година. Накрая той кимна.
— Ще получиш конете.
Глава 12
Въпроси и отговори
Елейн беше с гръб към Нинив и гледаше през прозореца към тъй наречената „Малка Кула“ и към „преградата“ срещу подслушване, обградила бившата странноприемница.
— Е? — попита Нинив.
— Нищо — Елейн се обърна към Могедиен. — Ти каза, че с тези потоци човек може да се промъкне, без да го засекат. Не ме забелязаха, но и не чух нищо.
Могедиен седеше на трикракото столче в ъгъла. Това, че по нея нямаше пот, дразнеше безкрайно Нинив. Отстъпницата твърдеше, че било нужно продължително време работа със Силата преди да добиеш разположение на духа, необходимо, за да можеш да пренебрегваш жега и студ, което не беше много по- добро от празните обещания на Айез Седай, че щяло да стане „рано или късно“. От Нинив и Елейн се лееше пот като из ведро, а Могедиен си седеше хладна като в ранна пролетна привечер и о, Светлина, колко я дразнеше това!
— Казах, че би трябвало. — Очите на Могедиен пробягаха боязливо из стаята, въпреки че повечето време гледаше Елейн; всеки път я тревожеше онази от тях, която носеше гривната на ай-дам. — Би трябвало. Има хиляди начини да извъртиш предупредителите. Но могат да минат дни, докато изровиш дупка в тях.
Опитваха го от два дни. Този беше третият след пристигането на Тарна Фейр, а Съветът продължаваше да пази в строга тайна съобщението на Елайда, донесено от Червената сестра. Е, Шериам, Миреле и другите около тях знаеха — Нинив нямаше да се изненада, ако се окажеше, че са го знаели и преди Съвета — но Сюан и Леане не бяха допускани на тези ежедневни заседания. Поне твърдяха, че нищо не знаят.
Нинив стисна устни. Трябваше някак да разберат какво иска Елайда — и по-важното — какъв е отговорът на Съвета. Трябваше. Все някак.
— Трябва да вървя — въздъхна Елейн. — Ученичките ми ме чакат. Ех, поне да можех да ги науча на нещо…
Щом Елейн излезе, Могедиен се поизправи и каза:
— Може би трябва да отидете при Ранд. — Тъмните й очи се взираха твърдо в Нинив.
— Какво искаш да кажеш?
— Двете с Елейн трябва да отидете в Кемлин, при Ранд. Тя може да стане кралица, а ти… — Усмивката на Могедиен никак не беше приятна. — Рано или късно ще разберат как си направила тези удивителни „открития“, след като се разтреперваш като момиченце, хванато да краде сладки, когато те накарат да им прелееш.
— Аз не… — Нямаше да се обяснява сега, не и пред тази жена. Защо Могедиен изведнъж бе станала толкова настъпателна? — Ти само не забравяй, че каквото и да се случи с мен, ако разберат истината, главата ти веднага ще отиде на дръвника.
— Докато на теб ще ти се наложи да страдаш много по-дълго. Семирага веднъж накара един мъж да пищи непрекъснато цели пет години. При това му запази разсъдъка, но най-накрая дори тя не можа да задържи сърцето му да бие. Съмнявам се някое от тези дечица да притежава и една десета от дарбите на Семирага, но ти сигурно ще можеш да разбереш на какво са способни от първа ръка.
Как бе възможно тази жена да й говори така? Обичайното й плахо раболепие се беше свлякло като змийска кожа. Все едно че бяха равни и си говореха за дреболии. Не, по-лошо. Поведението на Могедиен говореше, че е дреболия за нея, но нещо ужасно за Нинив. Нинив съжали, че гривната не й е подръка. Щеше да я научи тя. Невъзможно беше чувствата на Могедиен да са толкова хладни, като лицето и гласът й.
Нинив затаи дъх. Гривната. Заради това беше. Гривната я нямаше в стаята. Стомахът й се вледени. Според логиката трябваше да е без значение дали гривната е тук, или не. Елейн я носеше — „Светлина, дано да не я е свалила!“ — а другата половина на ай-дам беше здраво затегната на врата на Могедиен. Само че логиката тук нямаше нищо общо. Нинив никога не беше оставала насаме с Отстъпницата, без гривната да е при нея. Или по-точно, малкото пъти, в които се бе оказвала без нея, бяха пълен провал. Тогава Могедиен все още не носеше нашийника, но и това беше без значение. Тя бе една от Отстъпниците, двете сега бяха сами и Нинив нямаше контрол над нея.
Усмивката на Могедиен се разшири, сякаш бе разчела мислите й.
— В това отношение можеш да си сигурна, че вашите интереси са и мои. Това нещо… — Дланта й се люшна край нашийника за миг, но без да го докосва. — Това нещо ще ме държи в Кемлин, както и тук. Но робството там е по-добро от смъртта тук. Само не се бави много с решението. Ако тези така наречени Айез Седай решат да се завърнат в Кулата, какъв по-добър подарък ще могат да занесат на Амирлинския трон от теб, жена, толкова близка на Ранд ал-Тор? И Елейн. Ако той изпитва към нея поне половината от това, което тя към него, задържането й там ще го овърже с толкова здрава връв, че никога няма да може да я скъса.
— Оправи леглата и почисти стаята — каза Нинив. Гърлото й бе пресъхнало. — И да не намеря нито прашинка като се върна.
— Колко още време ти остава? — попита Могедиен съвсем спокойно. — Най-много още някой и друг ден преди да пратят отговора си до Тар Валон. Или няколко часа? Как според теб ще претеглят от една страна Ранд ал-Тор и тъй наречените престъпления на Елайда, и от друга — целостта на драгоценната им Бяла кула?
— И обърни повече внимание на съдовете — каза Нинив, без да се обръща. — Този път искам да са чисти. — Излезе преди Могедиен да е успяла да й каже още нещо и здраво залости вратата отвън.
Облегна се на грубите дървени дъски и задиша тежко. Последните няколко мига бяха удар след удар —
