— Веднъж ме хванаха да шпионирам Айез Седай. Ох!… Напуснах Шемал веднага щом можах да седна на кон. Няма да минавам пак през това само за да ти спечеля един ден, от който нямаш нужда.
— Никога не съм чувала сказание, в което шпионираш Айез Седай.
— Времето променя нещата — въздъхна Биргит. — Аз самата не мога да позная и половината от тези приказки, а другата половина — изобщо. Да не говорим повече за това.
Нинив отвори уста, без да е сигурна какво иска да каже — може би да я помоли още веднъж, — но в същия миг някой зад гърба й каза:
— Нинив, Джаня и Делана искат да се явиш при тях веднага.
Нинив трепна и се обърна. Беше Никола. Колко ли от разговора им беше чула?
— Ако мислиш, че така се говори с една Посветена, Никола, гледай по-добре бързо да се научиш, че иначе ще те научат.
Това прозвуча съвсем по айезседайски, но тъмните очи на Никола я изгледаха преценяващо.
— Извинявайте, Посветена — отвърна тя и приклекна в реверанс. — Ще се опитам да бъда по- внимателна.
Реверансът беше точно такъв, какъвто се полагаше пред Посветена, и макар тонът й да бе хладен, не можеше да я нахока заради него. Арейна не беше единствената от спътничките им, разочарована, като научи истината за Елейн и нея. Но Никола поне се бе съгласила да пази тайната и чак после, след като изпитът показа, че може да се научи да прелива, започна да се държи нахално.
Нинив го разбираше много добре. На Никола й липсваше вродената искра — без обучение никога нямаше да докосне сайдар, — но възможностите й вече бяха проговорили. Преди две години, с този неин потенциал, много по-голям, отколкото на която и да е новачка от столетия насам, щеше да предизвика истинска възхита. Но това бе станало преди появата на Елейн и Егвийн, както и на самата Нинив. Никола никога не казваше нищо — и все пак Нинив бе сигурна, че е решена да се изравни с Елейн и с нея, ако не и да ги надмине. Никога не прекрачваше границата на приличието, но винаги пристъпваше много близо до нея.
— Гледай да го направиш — тросна й се Нинив. — А сега иди при Айез Седай и им предай, че ще съм при тях след малко. — Никола отново се поклони, но докато се обръщаше, Нинив извика: — Чакай. — Жената се спря моментално. Вече го нямаше, но за миг Нинив беше сигурна, че зърна проблясък на… доволство? — Ти каза ли ми всичко?
— Пратиха ме да ви предам да дойдете, Посветена, и го направих. — Приятно като кана вода, престояла цяла седмица.
— Какво казаха? Точните думи.
— Точните думи ли, Посветена? Не знам дали помня точните им думи, но ще се опитам. Не забравяйте, че го казаха те; аз само го повтарям. Джаня Седай каза нещо от рода на „ако това глупаво момиченце не се появи скоро, кълна се, че няма да може да сяда удобно, докато не остарее и не стане баба“. А пък Делана Седай каза: „Че тя ще остарее толкова, докато реши дали да се появи. Ако не е тук до четвърт час, ще й съдера кожицата.“ — Очите й бяха самата невинност. И нащрек в същото време. — Това беше преди двадесетина минути, Посветена. Може би малко повече.
Нинив преглътна. Само защото Айез Седай не можеха да лъжат все още не означаваше, че всяка заплаха трябва да се приема буквално, но…
— Е, не е нужно да тичаш пред мен. Иди си гледай другите задължения. — И все едно че Никола изобщо не я интересува, се обърна към Биргит. — Ще поговорим по-късно. Предлагам ти дотогава да не предприемаш нищо по въпроса. — С малко късмет, това можеше да я задържи по-настрана от Юно. Не с малко, а с доста късмет.
— Ще обмисля предложението ти — отвърна й гробовно Биргит, но нищо гробовно нямаше в смесицата от съчувствие и насмешка на лицето й — тя добре познаваше Айез Седай. В някои отношения знаеше за Айез Седай дори повече, отколкото самите Айез Седай.
Нинив закрачи по улицата. Никола тръгна до нея.
— Казах ти да си гледаш работата.
— Те наредиха да се върна с вас, Посветена.
Цялото това положение я печеше на бавен огън. От всички, които можеха да бъдат пратени да я намерят, нямаше по-лоша от Никола и очите й. Биргит пък сигурно вече тичаше да намери Юно. Заседателките вероятно уверяваха Тарна, че са готови да коленичат и да целунат пръстена на Елайда. Сийв и Джарил вероятно точно в този момент казваха на Шериам, че „Мариган“ изобщо не им е майка. Ей такъв беше този ден, а нажеженото слънце висеше в безоблачното небе.
Джаня и Делана я чакаха в малката къща, която деляха с три други Айез Седай. Всяка от тях, разбира се, си имаше своя лична спалня. Всяка Аджа разполагаше с отделна къща за своите събирания, но Айез Седай бяха пръснати из селото според това коя кога бе пристигнала. Загледана намръщено в пода, с присвити устни, Джаня сякаш не забеляза появата им. Светлокосата Делана обаче — косата й беше толкова светла, че не можеше да се разбере дали в нея има бели косми, или не — та Делана прикова светлосините си очи в тях още щом пристъпиха през прага.
— Ах — каза Джаня и примигна, сякаш двете бяха изскочили от пода, — ето ви и вас. Ще пийнеш ли малко студен ментов чай, Нинив? Много успокоява. Никола, ти си върви. — Без да дочака отговор, Кафявата сестра наля чай от един чайник на сини ивици. — Двете с Делана решихме, че записките ни могат да почакат. Вместо това просто ще си поговорим. Мед? Аз лично го предпочитам без мед. Цялата тази сладост разваля вкуса. Е, младите жени обичат сладичко. Какви чудесни неща правите само с Елейн!… Ах, да! Разкажи ни за Ранд ал-Тор.
— Казах ви всичко, което знам — въздъхна Нинив. И си беше така. Нищо от онова, което знаеше, не можеше да му навреди — във всеки случай не повече от знаенето какво е той сега, — а можеше и да помогне, ако успееше да накара Сестрите да гледат на него като на обикновен мъж. Не мъж, който може да прелива, а просто мъж. — Нищо повече не знам.
— Недей да се цупиш — сопна се Делана. — И не ми трепери.
— Дете — каза Джаня, изпълнена със състрадание, — знам, че си убедена, че си казала всичко. Не бих могла да допусна, че ще премълчиш нещо нарочно, но…
— Че защо да не премълчи? — изджавка Делана. — Родена е в същото село. Гледала го е от малък. Верността й е може би по-силна към него, отколкото към Бялата кула. — Тя изгледа ядно Нинив. — Кажи ни нещо, което не си казвала досега. Чула съм всичките ти разказчета, момиче, така че ще разбера.
— Опитай се, дете. Сигурна съм, че не искаш да ядосаш Делана.
— Като момче — предпазливо почна Нинив, — Ранд приемаше наказанието без никакъв спор, ако сметнеше, че си го е заслужил, но ако не мислеше така, се опъваше докрай.
Делана изпръхтя.
— Това вече си го разказвала. Нещо друго. Бързо!
— Човек може да го наставлява или да го убеди, но не можеш да го ръчкаш. Инати се, ако реши, че…
— И това също. Кажи ни нещо, което не си разказвала пред всяка готвачка и перачка в Салидар.
— Хайде, опитай се, дете — подкани я и Джаня.
Нинив заразказва. Подробно. Предобедът се точеше бавно. Много бавно.
— Това няма да ни доведе доникъде — заяви най-накрая Делана и изгледа ядно Нинив, сякаш вината беше нейна.
— Мога ли да си ходя тогава? — попита уморено Нинив.
Делана и Джаня се спогледаха. Сивата сви рамене и отиде до шкафа да си налее още чай.
— Разбира се, че можеш — въздъхна Джаня. — Знам, че това би трябвало да е трудно за теб, но наистина трябва да познаваме Ранд ал-Тор по-добре, отколкото той самият познава себе си, след като трябва да решим кое ще е най-добро. Иначе всичко може да се обърне в катастрофа. Справяш се много добре, дете. Но пък и аз не съм очаквала нещо друго от теб. Всяка, която може да прави такива открития като твоите, и то при този твой недъг… ами да, не очаквам нищо друго освен да се проявиш отлично.
Нинив се измъкна навън. Всички говореха за нея. Разбира се. Трябваше да послуша Елейн и да оставя всички открития на нея. Могедиен беше права. Рано или късно щяха започнат да човъркат как ги прави. Значи трябвало да решат кое е най-доброто, та да избегнели катастрофата. И какво смятаха да правят е
