Разгледах я внимателно. Стигнах до заключението, че е „възрастна“ и че е „пешеходец“, и й посочих правилния път. Тя го погледна и сякаш изпита разочарование.
— Но аз не искам да ходя натам — каза тя, — не може ли да тръгна натук?
— Боже Господи, не, госпожо! — отговорих аз. — Тая алея е само за деца.
— Но аз няма да им направя нищо лошо — усмихна се старата дама.
Нямаше вид на жена, която ще им направи нещо лошо.
— Госпожо — възразих, — ако от мен зависеше, щях да ви разреша да вървите по тая алея дори ако на другия й край се намира първородното ми чедо, но мога само да ви осведомя какви са законите на тая страна. За вас, жена, излязла от детската възраст, тръгването по тази алея означава запътване към сигурна глоба, ако не и към задържане. Ето я вашата алея, ясно означена с Nur fur Fu?ganger (Само за пешеходци (нем.)), и ако се вслушате в съвета ми, ще побързате да тръгнете по нея. Стоенето тук и колебанието не са позволени.
— Но тя не води в посоката, където искам да отида — каза старата дама.
— Тя води в посоката, където би следвало да искате да отидете — й отговорих, след което се разделихме.
В немските паркове има специални пейки с надпис „Само за възрастни“ (Nur fur Erwachsene) и немското момченце, колкото и да му се иска да поседне, след като прочете надписа, отминава и търси пейка, на която е позволено да сядат деца, като при това внимава да не допре дървените части с калните си обувки. Представяте ли си пейка в Риджънт парк или в парка „Сейнт Джеймс“ с табелка „Само за възрастни“? Всички деца от пет мили наоколо ще се стекат тъкмо на тая пейка, опитвайки се да смъкнат другите деца, вече разположили се на нея. Никой „възрастен“ не би могъл да се доближи и на половин миля до тая пейка поради тълпата. Ако случайно е седнало на такава пейка и му направят забележка, немското дете стреснато скача и се отдалечава с наведена глава, изчервено до уши от срам и разкаяние.
Не че немското дете е пренебрегнато от разпоредбите. В немските паркове и обществени градини за него са отделени специални места (Spielplatze) (Места за игра (нем.)) с пясъчници. В тях то може да си играе до насита, да прави с наслада тортички от кал и да строи пясъчни замъци. На немското дете би се видяло непристойно правенето на тортичка от всякаква друга кал. В душата си то би се отвратило от такава тортичка.
— Тая тортичка — ще си рече то — не беше направена, както е редно, от кал, отделена за целта от правителството. Тя не беше направена на мястото, предвидено и поддържано от правителството за правене на тортички от кал. Няма да видя добро от нея, това е една противозаконна тортичка.
И докато баща му плаща съответната глоба и след това му дръпва съответния бой, съвестта ще продължи да го гризе.
Друг прекрасен материал за развлечение в Германия е обикновената детска количка. На няколко страници в немските законници е описано какво може да се прави с Kinderwagen и какво не може. След като ги прочетете, стигате до заключението, че човек, способен да бута детска количка в немски град, без да наруши закона, е роден дипломат. Не бива да се разтакаваш с детска количка и не бива да я буташ твърде бързо. Не бива да се пречкаш никому с детска количка, а ако някой се пречка на теб, трябва да се махнеш от пътя му. Ако искаш да спреш с детска количка, трябва да отидеш на място, специално определено за спиране на детски колички, а стигнеш ли там, си длъжен да спреш. Не бива да пресичаш улицата с детска количка. Ако случайно живееш с бебето си на отсрещната страна, грешката е твоя. Не бива никъде да оставяш детската си количка и може да я возиш със себе си само на определени места. С други думи, излезеш ли в Германия с детска количка за половин час, можеш да си осигуриш разправии за един месец. Препоръчвам на всеки млад англичанин, който копнее за пререкания с полицията, да дойде в Германия с детската си количка.
В Германия не бива да оставяш входната си врата незаключена след десет часа вечерта и не бива да свириш на пиано в дома си след единайсет. В Англия никога не ми се е искало да свиря на пиано или да слушам друг да свири след единайсет часа вечерта — но съвсем друго е да ти кажат, че не бива да свириш. Тук, в Германия, никога не ми се досвирва преди единайсет часа, а след този час все ми се ще да седна и да слушам с удоволствие „Молитвата на девицата“ или увертюрата на „Цампа“ („Цампа, или мраморната годеница“ — комична опера от Ф. Херолд). А за обичащия законите германец след единайсет часа вечерта музиката престава да е музика — тя се превръща в грях и вече не доставя никакво удоволствие.
Единственото същество в цяла Германия, на което може понякога да му хрумне да си позволи волност спрямо закона, е немският студент — но само в отнапред установени граници. Немският студент по традиция се ползва от някои ясно формулирани привилегии. Той може например да се напие и да заспи в канавката без друго наказание освен бакшиш за полицая, който на сутринта ще го намери и ще го отведе вкъщи. Но немският студент трябва да избере канавка на странична уличка. Когато долови признаците на бързо настъпващия шемет, той събира сетни сили, за да свие зад ъгъла, където може да се пльосне без всякакъв страх. В някои квартали може да звъни и на звънците. Наемите на квартирите в тези части на града са по- ниски. Другите затруднения се решават, като всяко семейство си уговаря тайна система за звънене, с която познава свой ли звъни или чужд. Ако отивате на гости на такова място късно вечер, добре е да знаете условния сигнал, защото в противен случай може да ви излеят кофа вода на главата.
На немския студент е позволено нощем да гаси фенерите, но не бива да гаси прекалено много фенери. Немирният немски студент обикновено го има предвид и се задоволява с пет-шест фенера на вечер. Освен това до два и половина може да кряска и да пее, прибирайки се у дома; в някои ресторанти му е позволено да прехване фройлайн през кръста. За да се предотвратят непристойностите, в посещаваните от студенти кръчми и ресторанти за келнерки грижливо се подбират улегнали и достолепни жени и немският студент може спокойно да флиртува с тях.
Немците са народ, който съблюдава законите.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Баден-Баден от туристическа гледна точка · Красотата на ранното утро в светлината на предния следобед · Разстоянието, измерено с пергел · Същото, измерено с крака · Джордж преборва съвестта си · Мързеливият велосипед · Карането на велосипед според рекламата: лекостта му · Колоездачът от рекламата: костюмът му и методът му · Грифонът като домашно животно · Куче с чувство за достойнство · Конят, който ругаеха
От Баден — моден курорт, досущ като всички останали от тоя род — тръгнахме вече сериозно с велосипеди. Предстояха ни десетдневна обиколка на целия Шварцвалд и спускане по Дунава. Последните трийсетина километра от Тутлинген до Зигмаринген може би са най-красивата долина в Германия. Дунав лъкатуши по тесния си път покрай непокътнати старовремски села и древни манастири, сгушени сред зелени пасища, където все още босият и гологлав монах, препасан с въже, пасе с гега в ръка овцете си по планинските склонове; през обрасли с гори склонове, между отвесни канари, чиито зъбери стърчат увенчани с развалини на крепост, черква или замък; с Blick (Изглед (нем.)) и към Вогезите, където половината население люто се засяга, ако му заговориш на френски, другата половина скача докачено, заприказваш ли му на немски, а и двете половини възмутено се начумерват при първия звук на английски и това превръща разговора с чужденец в твърде изнервяща задача.
Не успяхме докрай да изпълним програмата си, защото човешките постижения винаги изостават от човешките намерения. В три часа след пладне е лесно да обявиш и дори да повярваш: „Ставаме в пет, закусваме леко в пет и половина и в шест сме на път.“
— Преди да напече, вече ще сме навъртели доста път — отбеляза един от нас.
— По това време на годината най-хубаво е рано сутрин, нали? — попита друг.
— Точно така! — съгласи се третият.
— Толкова е прохладно и свежо…
Първата сутрин компанията наистина е на масата в пет и половина. Всички са мълчаливи, затворени, леко заядливи, склонни да мърморят против храната, както и против почти всичко. Атмосферата е заредена със засилена раздразнителност, която напира да се отприщи. Вечерта се чува гласът на изкусителя:
