Затова свалих от себе си отговорността и Харис зае освободеното място.
— Е — каза Харис, — доволен си, предполагам, от това, което направи?
— Разбира се, че съм доволен — отговорих от купчината камъни, на която се бях покатерил. — Доведох ви дотук здрави и читави. Мога и да продължа да ви водя, но колкото и да е безкористен човек, поне една блага дума му трябва за насърчение. Вие недоволствате, защото не знаете къде сте. Откъде знаете, че не сте точно там, където сте искали да бъдете. Но аз ще си замълча, не очаквам благодарности. Вървете, където искате, не желая да имам нищо общо с вас.
Вероятно имаше много горчивина в думите ми, но не можех да се сдържа. Една добра дума не ми казаха из целия изтощителен път.
— Не ни разбирай криво — каза Харис. — Двамата с Джордж признаваме, че без твоята помощ никога нямаше да стигнем дотук. Това ти прави чест. Но чувството за ориентация може и да греши. Аз предлагам да го заместим с научни методи. Та къде е сега слънцето?
— Не мислиш ли — обади се Джордж, — че ако се върнем в селото и цаним за една марка някое момче да ни води, ще спестим време?
— Напротив, ще загубим много часове — решително заяви Харис. — Остави на мен. Чел съм много неща по тоя въпрос — той извади часовника си и взе да се върти в кръг. — Като две и две четири е просто — продължи той. — Насочваш малката стрелка към слънцето, делиш на две разстоянието между малката стрелка и дванайсет и получаваш север.
Той се въртя доста време и накрая посочи с ръка.
— Ето — каза, — натам е север, към гнездото на осите. Дайте ми картата.
Дадохме му я, той седна с лице към осите и взе да я разглежда.
— Тодмос е на юг-югозапад оттук — каза той.
— Какво значи „оттук“? — попита Джордж.
— Ами оттук, където сме — отвърна Харис.
— А къде сме? — попита Джордж.
Въпросът обърка Харис за известно време, но после лицето му се проясни.
— Няма значение, къде сме — каза той. — Все едно. Тодмос е на юг-югозапад. Хайде, да не губим повече време.
— Не разбирам как го реши — каза Джордж, докато ставаше и мяташе на гръб раницата си, — но всъщност няма значение. Тръгнали сме заради здравето си и всичко е чудесно.
— Не се тревожи — увери го Харис с бодра увереност. — Ще стигнем в Тодмос преди десет и ще хапнем.
Каза нещо за бифтек, следван от омлет. Джордж заяви, че лично той няма да мисли за такива неща, преди да види Тодмос.
Повървяхме половин час и излязохме на една поляна. На около три километра под краката си видяхме селото, през което минахме сутринта. Черквата му беше доста необичайна, с външно стълбище.
Гледката ме натъжи. Бяхме вървели без прекъсване три часа и половина, за да изминем четири-пет километра. Но Харис се възхити.
— Най-после знаем къде сме — каза той.
— Ти нали каза, че няма значение — напомни му Джордж.
— Точно така — отговори Харис. — Но все пак добре е да си сигурен. Сега се чувствам по-уверен.
— То пък едно предимство! — промърмори Джордж.
Харис, изглежда, не го чу.
— Сега сме на изток от слънцето — продължи Харис, — а Тодмос е на югозапад от мястото, където сме. Тъй че, ако… — той млъкна. — Между другото — продължи след малко — спомняте ли си какво казах: ъглополовящата север ли сочи, или юг?
— Каза, че север — отговори Джордж.
— Сигурен ли си? — настоя Харис.
— Сигурен съм — потвърди Джордж, — но недей да упорстваш, ако това ще ти обърка пресмятанията. Може и да си сбъркал.
Харис помисли малко и лицето му се проясни.
— Няма значение — каза той, — разбира се, че е север. Трябва да е север! Може ли да е юг? Сега трябва да вървим на запад. Хайде!
— Нямам нищо против да вървя на запад — каза Джордж — или към която и да е точка на компаса, все ми е едно. Искам само да отбележа, че в момента вървим на изток.
— Не е вярно — възрази Харис, — вървим на запад.
— Казвам ти, че вървим на изток — настоя Джордж.
— Не го повтаряй, моля ти се — каза Харис, — объркваш ме.
— Голяма работа, че те обърквам — отвърна Джордж. — Предпочитам да те обърквам, отколкото да вървя в погрешна посока. Казвам ти, че вървим на изток.
— Глупости! — сопна се Харис. — Ето го слънцето.
— Виждам слънцето, много добре го виждам — отговори Джордж. — То вероятно е там, където трябва да бъде според теб и според науката. Аз зная само, че когато бяхме долу в селото, точно тоя хълм с точно тая канара на върха беше на север от нас. А сега ние гледаме право на изток.
— Прав си — каза Харис. — Забравих, че се обърнахме кръгом.
— На твое място ще си нарисувам схема — промърмори Джордж. — Вероятно още няколко пъти ще се обръщаме.
Той се завъртя кръгом и тръгна в обратната посока. След четирийсет минути катерене пак излязохме на открито и пак видяхме селото точно в краката си. Тоя път беше на юг от нас.
— Странно — каза Харис.
— Нищо странно няма — каза Джордж. — Ако обикаляш в кръг около едно село, естествено е от време на време да го виждаш. Лично аз се радвам. Значи не сме се загубили напълно.
— Но то трябваше да е от другата ни страна — каза Харис.
— След час, час и нещо ще бъде от другата страна — каза Джордж, — ако продължим да вървим.
Аз почти не се обаждах — беше ме яд и на двамата, но с радост забелязах, че Джордж започва да се ядосва на Харис. Пълна глупост беше от страна на Харис да си въобразява, че може да намери пътя по слънцето.
— Искам да си припомня — замислено рече Харис, — север ли сочеше ъглополовящата или юг.
— Според мен — каза Джордж — е доста важно.
— Не е възможно да е север — каза Харис — и ще ти обясня защо.
— Не си прави труда — каза Джордж, — изцяло съм готов да ти повярвам, че не е.
— Но току-що каза, че е — укори го Харис.
— Не съм казал такова нещо — тросна му се Джордж. — Казах, че ти каза, а това е съвсем друго нещо. Ако мислиш, че не е, да тръгваме в обратна посока. Ще се получи известно разнообразие.
И тъй, Харис пресметна всичко при новото положение и ние отново влязохме в гората и отново след половин час усилено катерене видяхме в краката си селото. Вярно, че сега бяхме малко по-високо и то лежеше между нас и залязващото слънце.
— Мисля — каза Джордж, загледан в селото, — че оттук гледката е най-красива от всички досега. Остава само една посока, откъдето не сме го видели. След като го видим и оттам, предлагам да слезем и да си починем.
— Не ми се вярва да е същото село — каза Харис. — Не е възможно!
— Друга такава черква няма — каза Джордж. — Но може да е като с оная статуя в Прага. Може тукашните власти да са заръчали да се изработят модели на селото в естествена големина и да са ги наслагали из Шварцвалд, за да видят къде ще стои най-добре. Както и да е, накъде ще вървим сега?
— Не знам — каза Харис — и ми е все едно. Аз направих, каквото можах, а ти не си направил нищо, само мърмориш и ме объркваш.
— Може и да съм критикувал — призна Джордж, — но погледни положението от моя гледна точка. Единият от вас обяви, че има чувство за ориентиране, и ме отведе до гнездо на оси посред гората.
— Не мога да забраня на осите да си правят гнезда в гората — отвърнах.
