въздействие на особената и, явно Нечовешка природа. Трудно я разбираше, още по-трудно изслушваше и възприемаше теориите и, но същевременно не можеше да си представи живота си без нея. Беше изцяло погълнат от личността и. Имаше дори натрапчивото чувство, че никога не е съществувал преди да я познава, или пък това е било толкова далече в детството му, че му изглеждаше безкрайно назад във времето. Другите жени около него, а те бяха доста, му изглеждаха прозрачни, сякаш не съществуваха, защото при тях го нямаше магнетичното въздействие на тялото, вечно новото излъчване, обаянието на погледа и най-вече откровеното, ярко присъствие на избухващия, заразителен смях.
Сега можеше да се окаже, че тя е НЕЧОВЕК, а той я обичаше. Беше готов да излезе срещу всеки заради това чувство. Данните, които виждаше сега, надхвърляха възможностите му да възприема. В главата му лудо се разминаваха хиляди противоречиви, изключващи се една друга мисли, сблъскваха се аргументи и контрааргументи, преплитаха се плюсове и минуси, за и против, но решение не идваше. Оставаше само страхът. — Апаратурата наистина отчита странични излъчвания, — продължи той внимателно. Реши да не крие нищо — Сигналите, които констатира, са абсолютно непознати. На всичко отгоре са от неизвестни честоти. — Погледна я изучаващо, но не забеляза нищо, никаква реакция; Анита стоеше спокойно и съсредоточено го слушаше. Беше ледено спокойна. Имаше вид на човек, който не знае за какво става дума. Той продължи; — Освен това източник на излъчване действително съществува и той е твърде отдалечен от нас, затова проблемът не е в психиката ти. Напротив, оказва се, че нея я няма, ей така просто я няма, изчезнала е. — Майкъл отново разтвори ръце и показа образувалото се при движението им празно пространство. — Разбираш ли Анита, — тонът му се повиши леко, според данните излиза, че ти близо две годнини не сънуваш, включително и през тази нощ. Проклетата апаратурата и сега не е засякла нито един, дори най-малък естествен процес на производство на сънища или поне цикъл за реанимиране на организма. Нещо повече според това тук, — той беше почти готов да изхвърли пси-носителя, — мозъкът ти отдавна е забравил тези си функции.
Майкъл изглеждаше изтощен и всяка дума, която произнасяше му костваше голямо усилие. Но той не желаеше да лъже; съзнаваше, че това няма да му донесе никаква ползи. Не беше и убеден какво можеше да му се случи във всяка следааща секунда, не знаеше как ще реагира тя, какво ще стане. Независимо от това продължаваше, верен единствено на предчувствията си, а Анита ставаше все по-замислена и сякаш по-смалена. Думите и за първи път откакто се познаваха зазвучаха отчаяно. — Човек не може да издържи без сънища повече от няколко денонощия, — мърмореше си тя. Настъпват непоправими деформации на психическо ниво. Значи… — Така е, затова вариатните са два — Майкъл просто не знаеше какво да предприеме. Интуитивно поиска да спести част от притеснението и. Не разбираше обаче дали нейното поведение беше мимикрия или действителност. Повярва и пак по-скоро заради усещанията си, отколкото с разума си. Поне в първия момент. Опитваше се да разсъждава на глас, като съобразяваше всички варианти. Беше се концетрирал в максимална степен. Каза директно:
— Анита, ти или не си човек, или имаш връзка с други светове, непознати на Четирите свята. Те променят нивото на психичното ти равновесие и определено те използват за свои цели. — Думите му бяха категорични, а изражението строго. Беше повече от сериозен. Изведнъж точно в този миг тя се разсмя. Последните му думи я върнаха в реалността и тя стана отново същата — Анита.
— Майкъл, това е абсурдно, — обля го смeхът и. — Теориите за извънземни и нехуманоиди отдавна са изживели времето си и ти най-добре знаеш това. Та ние сме пред края на познаваемата Вселена и никъде не сме открили дори намек за живот, подобен на нашия, а сега ти ми говориш, че не съм човек. Освен това тези хипотези противоречат на теорията за Еволюцията. Познаваш я добре — невъзможно е съществуването на два или повече успоредни клона на Разум, на едно ниво, поради логичната опасност от взаимна конкуренция и унищожение. А връщанията назад в развитието на живите форми на природата са недопустими и изключени. Това е доказано правило. Той мълчеше и само очите му издаваха колебанието, което изживяваше. — Добре, добре, щом смяташ така, — продължи тя, виждайки че реакцията и въобще не му хареса. — Другата ти хипотеза е още по-невероятна. Какво за Бога мислиш, че съм аз. Хуманоид, някакъв си разум извън човешкия, робот, машина, който се поддава на влияния… — Знам, знам, че съм особнячка и всички го казват, но да не съм човек? — Анита почти викаше, все по-трудно се владееше и състоянието и беше напълно човешко. — Това е невероятно. Една лоша шега, — заяви тя. — Много неподходяща шега. Ти дори не се чуваш какво говориш. А сънищата… освен, че не мога да се отърва от тях са си сьвсем нормални, логични и… поразителни със своите странни исторически съвпадения. Какъв е този източник, откъде е, който толкова добре е осведомен за цялото ни минало. Защо са избрали точно тези моменти. Твърдиш, че не съм сънувала и единственото ти обяснение затова е, че аз не съм човек, или съм използвана от други Нехора. Нима нищо друго не ти идва наум. — Анита беше също напълно объркана и също нямаше обяснение за данните.
— Наистина е много стряскащо, но трябва да има някакво друго, логично и смислено обяснение, — настояваше тя. Въобще не прие думите му. Обстановката постепенно се нажежаваше. Майкъл виждаше нарастващата възбуда, която обхващаше проф. Бел и съвсем се обърка. Процесът скоро можеше да стане неуправляем, особенно при тези данни в пси — носителя и странните изкривявания в душевните полета, които отбелязваше той. От друга страна нямаше никакво намерение да я обижда или наранява, но явно беше постигнал точно това. Осъзнаваше и нещо друго, нещо много странно за самия него — той пак би и помогнал дори тя да не беше човек, даже, ако беше от друга непозната част на Всемира. Би го направил, въпреки че не знаеше как, а и не можеше да определи дали това щеше да бъде благоприятно за хората. Не можеше дори да предположи какви щяха да бъдат последствията за човечеството и за него самия. Все пак той беше един от Охраната и имаше дълг към нея. Спомни си за Военните, които я следяха, и към които той също имаше подобни задължения, без да знае за какво точно става въпрос. Сега всичко започваше да застава на мястото си; и интерест им, и Анализаторът, и постояното наблюдение. Затова трябваше да направи нещо; да си изясни ситуацията, за да знае към кого да се обърне, как да постъпи. Не можеше да докладва в щаба просто ей така, без да е сигурен в нещата, да им съобщи само голите факти…
— Аз лично не твърдя, че не сънуваш, Анита, — подчерта миг по-късно вече по-примирен Фрост, готов да стигне докрай. Просто се опитвам да ти предам информацията от пси-носителя.
Същевременно си мислеше, ако тя не беше човек, вероятно разполагаше с непознати сили и можеше да ги използа срещу него или обратното; може би щеше да се опита да се прикрие. Имаше и още нещо, което го смущаваше допълнително. Защо Анита му разказа всичко, защо се подложи на изследването на пси- носителя, защо се съгласи на този експиримент. Изглеждаше нелогично. Започна да разбира, че наистина трябва да научи всичко от нея сега, та дори с риск да пострада. — Данните категорично показват, че наистина някой или нещо ти предава минали образи, без обаче да се стреми към обратна информация…
— И защо ли. — гласът и беше станал заядлив.
Той обаче не искаше да влиза в спор, а само да изследва. — Анита, това можеш да ми кажеш само ти, за мен то е само странен факт. Аз нямам мнение и искам единствено да ти помогна. Ти самата ме помоли затова.
— Да, прав си, но и аз не знам нищо за тези сънища. Информацията е нова за мен… Трябва да ми повярваш Майкъл, — почти проплака тя; беше сменила агресията си с ново отчаяние. Чувствам; убеден си, че аз не съм човек. — Никога не я беше виждал толкова разстроена. — Не мога да го възприема, не не мога…, държеше главата си с ръце тя, неспособна да си намери място. Беше доловила недоверието му, а и мисълта му за Охраната. Излъчваше огромно притеснение.
Майкъл се опита да я успокои, и в този миг му хрумна нещо наистина ново. — Не, не е точно така, каза изведнъж той, възможно е и друго, — мислеше на глас пилотът. — Сега се сещам, че може в момента да придобиваш странни способности, например като…като… — Като на Манас например, — довърши тя, това което той не смееше да изрече. — Не, аз нямам тези енергетични възможности на мисълта, както виждаш аз не генерирам тези сънища, а само ги поемам. Не, Майкъл, аз не съм Манас, въпреки че вярвам; хората Манас са бъдещето на Вселената… Между другото, сега се сетих да те попитам това, което исках още отначало. Откъде идва тази толкова правдива историческа информация към мен. Кажи ми какво точно показа носителя; ти спомена нещо в началото; че се знае конкретният източник. Невероятно, но едва сега по средата на спора и Майкъл се сети, че беше забравил да и каже координатите на излъчването. Пси- носителят, макар и без възможност да анализира в дълбочина данните от сънищата, бе фиксирал твърде прецизно излъчвателя, който напълно точно съвпадаше с ужасяваща точка във Вселената, с една от тези чудовищни антигравитационни падини, която се появи още преди около две години и, която както вчера
