Майкъл разбра мисълта и. Прие я моментално, дори се учуди на изобретателността и на бързата промяна в поведението и. Същевременно знаеше, че подобна постъпка е бомба със закъснител. Не след дълго журналистите щяха да ги открият отново; дотогава обаче бяха временно свободни, решението изглеждаше добро, макар и с непредвидими последици за в бъдеще. Всеки миг специалният маскировъчен аеромобил щеше да се появи на тайния заден вход.
Майкъл не обичаше друг да управлява аеромобила, в който се возеше самия той, затова с огромно притеснение се отправи към задните седалки. Вече се качваше, когато мисълта, която го измъчваше от десетина минути, се изясни. Защото това, което му се струваше необичайно, всъщност беше фактът, че никой от журналистте не споменаваше във вестниците за „Лъчезарни“, за повредата, за ремонта, за опасността от падината. На практика всичко само привидно беше насочено към неговото име и към отношенията му с Анита Бел. Същинската цел обаче беше единствено тя. Всъщност никой не желаеше да навреди на шоуто, нито на парите на Формулата. Някой обаче живо се интересуваше от проф. Бел, а може би и от нещо друго. Вероятно тъкмо от онова, което той току-що научи от пси-носителя. Знаеше, че това не бяха военните, за които работеше, и които подизираха Анита. Бяха други; това означаваше, че тя е изправена пред нова опасност, защото очевидно не предполагаше нищо за случилото се, или може би че самото човечество е застрашено. При тази мисъл Майкъл твърде осезаемо усети отново страха в съзнанието си. Нарасна бъркотията в мислите му. Анита вече се беше настанила до него и го наблюдаваше с нескрит интерес и очакване. Кабината на шофьора беше надежно изолирана. Предстоеше му труден, може би опасен разговор, особенно ако се окажеше, че тя не е човек. Вече пак се колебаеше дали да я осведоми, че знае истинския източник. От друга страна тя изглеждаше толкова истинска и искрена; беше вече късно за тези разсъждения, независимо че идеята да спасява хората не му харесваше особенно. В този момент осъзна, че понякога и най-невероятните мечти от детството могат да се сбъднат. Започна да обсъжда информацията от пси-носителя. Трябваше да разбере коя е Анита Флакон Бел. Дали на сцената не се появяваше някой трети освен тях двамата и Военните. Дали този трети не знаеше повече от тях.
В същото време в изпразнената къща на Анита Бел незабележимо се промъкна човешка сянка. 30 секунди в дома на ОВОС нямаше никой, но това време беше напълно достатъчно за влезлия човек. Уредите нямаше да отчетат нашествието му, защото системата допускаше присъствието само на един полицай от охраната, когато обитателите ги нямаше. Наличието на втори човек или липсата на каквато и да било охрана налагаше издаване на специална заповед, разследваше се внимателно като нарушение на правилника и опасност за сигурността на представителите на ОВОС. Сега обаче редът не беше нарушен. Човекът беше само един и едва ли някой щеше да забележи разликата във физиономията. В ръцете си той държеше нещо, но всъщност, при по-внимателно вглеждане те се оказаха празни, а и след миг, когато човекът напусна помещението вече стояха отпуснати свободно около тялото му. След секунда от противоположната страна влезе и полицай от охраната. Двамата не се засякаха, а охранителят не видя каквато и да е промяна в обстановката, за да се разтревожи. Това беше така, защото Попивателните никога не се виждаха и не се усещаха. В това беше силата им. Стояха, вече поставени и сега се очакваше единствено резултатът от действието им.
13 глава
Когато приемаше задачата, Харисън Стоун знаеше, че за да оцелее можеше да разчита единствено на себе си; трябваше да противопостави на организацията, която му възложи това разследване, друга сила, подобна по мощ, обем и авторитетност в Световете на Галактиките.
Още от самото начало бе изработил плана си. Не знаеше кой стои зад задачата, която му беше поставена, но беше убеден, че Те или Той не произхождат от средите на Военните. Следователно можеха да бъдат отвсякъде другаде; икономически групировки, политически лобита или личности, части от силите за информация или обвързани с тях престъпни организации — а всички те, като евентуални възложители можеха да бъдат свързани с всяко друго съсловие, но не и с военната прослойка.
Характерно за нея беше, че тя се състоеше единствено от военни, които водеха специфичен начин на живот и силно се отличаваха от останалите хора. Тяхна отличителна черта беше абсолютното им подчинение на Закона. Затова те не допускаха представители на други общности в редиците си. Тези измежду тях, които не отговаряха на строгите правила за живот в средата им, било поради липса на физически и морални сили, или поради наличието на други особености бяха отлъчвани още от най-ранна възраст, като родителите или поне единият от тях имаха право да напуснат заедно с неподготвеното си дете. Излезли навън, те продължаваха напълно свободно живота си, но не изпълняваха забележителните функции на Групата си. Така не се нарушаваха нито личните права на всяко отделно човешко същество, нито се поставяше под съмнение най-важната функция във Вселената — за адекватната охрана на човешкия род при бързото овладяване на енергиите на Вселената.
Стоун имаше приятел сред Отлъчените. Макар и да живеше отделно при баба си, той не беше скъсал връзките си с Военните. Казваше се Антонио. Стоун го познаваше чрез сестра си. Двамата бяха завършили Художественото училище във Вавилон. Антонио беше надарен художник, още от дете се беше приобщил към среди различни от семейството му, без обаче да губи връзката с роднините си. Не притежаваше качествата на родителите си, но талантът му будеше нескрито възхищение и гордост сред военните и той беше винаги добре дошъл при тях.
Антонио не разбираше от техника, но беше много честен и коректен към приятелите си, нещо типично за военните; Стоун разчиташе на него така, както на себе си. Срещна се с художника вечерта преди да постави Попивателните в дома на Анита Бел.
— Антонио ще дойде в 20.30 на уговореното място от 16в-ма улица. Ще носи палитра и четки, — беше съобщила сестра му чрез неговата особена въздушна поща малко преди това.
Като всеки добър дедектив Стоун имаше система от връзки и защитни механизми, която се задействуваха в сложна ситуация. Никой например не знаше, защо бе избрал отглеждането на гълъби като свое хоби. Ролята им на пощальони изглеждаше абсурдна и смешна на фона на съвременните невероятни комуникации. Но птиците пренасяха информацията много по-сигурно и достатъчно бързо, особенно на кратки разстояния. Затова гълъбите бяха неговия необикновен секрет, несподелен с никого. Стоун изключваше възможността някой да се досети за истинското предназначение на трите му гълъба. Досега те неведнъж го бяха спасявали от най-различни неприятности. И този път зашифрованото съобщение бе достигнало безпроблемно до сестра му и тя се беше свързала с Антонио пак по същия невероятен начин. Проследяването беше невъзможно. След това, преоблечени за карнавала в Детския град двамата мъже се видяха в Приказките, място определено стратегически много по-рано и неспоменавано от никого в момента. Евентуалните други преследвачи не представляваха проблем за Стоун, особенно ако не разполагаха с иредварителна информация за намеренията му. Така съвсем безболезнено той си осигури нужния му един час за срещата с художника.
В това време, също късно вечерта група облечени като клоуни деца бяха заобиколили малкия човек от приказката и жадно слушаха думите му. — … И тогава огненият Дракон се предал. Уил Нелс открил неговия източника на сила, след като забелязъл, че Змеят атакува съюзническите ни кораби винаги при точно определени положения на двете слънца на Фелеадите, — разказвачът млъкна сякаш се опитваше да си спомни точно ситуацията, ала по-скоро, за да намери точните думи за следващото описание. — Лъчите на Слънцата сключвали точно деветдесет градуса между линията на неговия полет и Вулканите по повърхността на планетата, — каза той след като не се сети за нещо по-детско. — Така се образувал един правоъгълен триъгълник между Дракона, Вулкана и Слънцето. — Ръцете на джуджето се сключиха под прав ъгъл, за да илюстрират по-нагледно това, което искаше да опише на събеседниците си. Погледите им обаче показваха явно неразбиране. — Правоъгълният триъгълник затова е правоъгълен, защото стои прав обясни едно момченце на приятелчето си отдясно и се опита да му покаже също като джуджето изправената стойка на въпросния триъгълник.
В същото време едно момиченце, което пък държеше огромен балон във формата на заек, също поиска да повтори пирамидалните движения и така и балонът, обвит около ръчичката му остана свободен и полетя
