— Май съм се унесла, извинявай, — все още със забавена мисъл промърмори Анита. — Не мога да разбера как не съм се сетила затова по-рано, Майкъл, — продължаваше неразбираемо тя. — Но сега го видях и разбрах, разбрах, но ще трябва да се уверя в това и то веднага. Просто на момента.
Той явно не чуваше добре какво точно си шепти Анита и без да я изчака и без да вникне в думите изрече това, което си мислеше преди време:
— Слава богу, че ми обърна внимание, защото вече пристигнахме, а аз не исках да прекъсвам мислите ти. Обещавам ти да мисля за онова, което ми каза преди минути… за падината. — Повярвай ми… може би ще мога да ти помогна, но ще трябва да го обсъдим допълнително. Пилотът беше решил да се консултира относно Анита с командването. Разговорът им обаче съвсем не беше приключил.
— Не, не Майкъл, почакай, не тръгвай още, — спря го Анита. Ти не ме разбра, аз току-що видях падината и осъзнах, че съм я виждала през цялото време, от две години насам. Докато говорихме, изведнъж се сетих за първия си сън, онзи за Брахма, който ти разказах по пътя от Космодрума. Оказа се, че падината е била постоянно там, в първия сън, сякаш, за да ми подскаже източника и началото на всичко това. Майкъл обаче не разбираше нищо и я гледаше с подозрение. Трансформациите и бяха твърде странни и бързи. Анита обаче не се предаваше. Трябваше да му обясни откритието си.
— Тъмнината над Брахма, онази огромна буреносна стихия, надвиснала над Земята, за която ти разказах тогава, спомняш ли си, — ръкомахаше тя, досущ прилича на холовизиите от падините…
Майкъл продължаваше да я гледа неразбиращо.
— Искаш да кажеш, че преди да бъдат заснети падините, дори преди да се появи първата от тях, те вече са присъставали в този сън… — Да, току-що се убедих в това и е чудно как не съм се сетила досега, — потвърди развълнувано Анита. — Стихията над Брахма — чудовищните вихри от непроницаема тъмнина над полето, в което се появява кълбото от светлината, породило накрая звездите и световете, са напълно индентични с излъчваното по визиите за антигравитационните образования. — И ти си сигурна в това, — възкликна Майкъл. — Да, затова още сега ще отида и ще проверя всичко най-подробно. Вече наредих да ми съберат всички възможни материали, хуманоидът чака допълнителните нареждания, — посочи тя току-що появилия се във видеозора Рем. — Аз също ще проуча въпроса, — промърмори доста озадачен Майкъл, разбрал най-накрая същността на нещата. Той добре помнеше описанието от съня и осъзна важността на думите и. Трябваше да провери подробностите по визиите.
А Анита продължаваше възбудено:
— Да, точно така е. Без съмнение бих се сетила по-рано, ако ми беше минало през ум да свържа сънищата с падините. Като си помисля само колко близко и ясно е било. — Да, а и това обяснява много неща, — разсъждаваше Майкъл. — Освен, че показва източника, сънят разкрива, че тези падини са били винаги в краищата на Вселената, изтласкани там при създаването и. — И сега се приближават отново… — Да и това е ужасно. Предстоящият катаклизъм… — Затова ще трябва да разгледаме визиите. После ще решим какво ще правим, но съм убедена, че ще се наложи да действаме така, както предложих в началото. — Анита отново се беше върнала към идеята си и то още по-категорично. — Да, да, права си, — съгласи се Майкъл, който ставаше все по-напрегнат. Осъзна, че спешно трябва да се види с някои хора, запознати със случая. Помисли си, че дори ремонтът остана на втори план. Анита май наистина не беше от неговия свят, независимо дали го разбираше или не. Дано само да не можеше да чете мислите му. Трябваше да изчезва, проблемите вече бяха твърде много. — Обади ми се по-късно, когато имаш резултат, — каза на глас той, докато слизаше пред дока. Бързаше, за да се срещне със специалния агент на Обединените сили на Вселената.
Изцяло обзета от новото вълнение беше и Анита, затова слабо възприемаше чуждите мисли. Идеята да види холовизиите, да помисли върху тях, я изпълни с радост и тя забърза към зданието на ОВОС. Новото откритие само затвърди мнението и, че трябва да отиде до падината — източник на сънищата. Нещата се развиваха шеметно и съвсем не по план. Всички предчувстваха, че предстояха бурни и сложни събития. Състезанието за Формулата започваше утре.
15 глава
Оливър обичаше Попивателните не само защото не можеха да бъдат уловени от Системите за сигурност, но и поради факта, че техните излъчвания не можеха да се прихванат, дори и от хората, които знаеха мястото на поставяне. Всеки чифт ста ваше уникален след като притежателят при поставянето му въведеше специфичните си инструкции за непосредствено използване. След това никой друг не можеше да се добере до неразшифрованата информация; тя от своя страна можеше да се получава едновременно от няколко източника, без връзка между тях и без ограничения на техния брой. По тази причина това, което Харисън научаваше, в същото време се предаваше в къщата на Антонио, макар и в неразбираем вид. Този коз на Стоун му беше нужен, защото проблемът се оказа повече от сериозен. Наистина материалът, който получи, не беше такъв, какъвто очакваше, но затова пък се оказа по-тревожен и опасен и от най-лошите му предчувствия.
За Анита Фалкон Бел той беше чувал само от информационните предавания; беше чел различни неща и в пресата. Знаеше, че тя е създателка на онази нетрадиционна историческа теория, според която единствените все още неусвоени енергийни източници в обитаемата Вселена са човешките индивидуални мисловни полета и овладяването им е истинската цел на човешката еволюцията преди прехода към друго качествено ниво на развитие извън светлинния звезден свят. Според нея използването на останалите енергии и технологии, с които си е служил човека, са били само една прелюдия към същината на въпроса. За проф. Бел той знаеше още, че тя добре владее собствените си интелектуални сили, поради което още в начало допусна, че в случая става въпрос именно за тях; много често в интереса на някои галактически организации попадаха хора с такива необикновени заложби. Самият Стоун имаше вече няколко такива случая в практиката си, като веднъж дори се беше сблъскал с феномен от рода на Манасите и беше изпитал върху себе си силата на мисловната им енергия, несравнима с нищо друго във Вселената. Затова сега напълно логично предположи, че Анита има връзка с такива хора или самата тя притежава подобни способности. Но не това го тревожеше още от самото начало. Притесненията му идваха от факта, че тя бе член на Междугалактическото обединение и се ползваше с най-висши протекции; поради интимната си връзка с един от най-добрите пилоти на флота, името и се знаеше и сред широката публика. Масмедиите непрекъснато кръжаха около нея, следяха всяка нейна крачка, коментираха живота и, търсеха сензации за нея и Фрост, което правеше задачата на Стоун по-опасна и рискована от обикновено. Но не толкова, колкото се оказа впоследствие, съвсем не толкова…
Затова той вече два пъти1 откакто се върна прегледа материала, без да разбира кое от всичко, което виждаше беше най-съществено за него. Беше сигурен в едно; ставаше въпрос за нещо от глобално значение, много объркано и сложно, в което са намесени големи сили.
Едни от първите кадри от вечерта в дома на Анита бяха с Майкъл Фрост. Той току-що беше влязъл в къщата и външният му вид беше като на човек, прекарал изморителен, но все пак успешен ден. Странното беше, че не бе успял дори да се преоблече. Беше бързал да се прибере, смутен и нерешителен от нещо. Същевременно му беше трудно да говори затова. Отбягваше погледите на Анита, не беше спонтанен и жизнерадостен като обикновено и се суетеше около разни несъществени неща. Прекалено акуратно се зае да подрежда обувките и ръкавиците си, педантично отброи и пренареди няколко холограми и визии от джобовете си, унесе си да разглежда като за първи път някои от миниатюрните блестящи мониторчета по комбинизона си, закодиращи всяко негово действие или дума, говореше и за разни делнични, несъществени неща.
Анита Бел пък се беше върнала малко по-рано и след като се беше преборила успешно с няколкото останали от сутринта журналисти и с неразрешените проблеми на двата си домашни робота, разглеждаше някаква информация на плеъра си минути преди Майкъл да се върне. Поне Попивателните твърдяха така. Подробности не се разбираха, но бързата концентрация на организма на жената издаваше, че заниманието и е отговорно. Това подсказваше и факта, че когато Фрост влезе, в първия момент тя не му обърна достатъчно внимание, макар и да го очакваше с нетърпение. Попивателните отчитаха голямо вълнение на подсъзнателно ниво, което рязко спадна в момента на появяването му. Явно искаше да му каже нещо важно, но и трябваше време. Стоун видя как тя изчакваше Майкъл да се успокои, как го изслушваше внимателно и кат отговаряше на въпросите му, без обаче да спира да мисли за онова, което предстоеше.
